Кои са едни от най-малките, но най-големи загадки в историята на нашите земи? Това са мистериозните фигури от нефрит, откривани у нас. До момента са намерени 12 такива артефакти. Те са плоски, повечето са двустранни и перфектно полирани. Може би най-известният от тях е нефритеният амулет във формата на древна свастика, намерен през 1972 година в Кърджали.
Други известни артефакти от този камък са „Раждащата Богиня майка” от разкопките край Оходен и идентичната на „кърджалийската” находка „свастика” от праисторическото селище в кв. „Слатина” в София. Интересен е и „русенският” амулет. Той пък е сходен с този от Оходен. Всички са намерени в праисторически селища и са датирани от епохата на Неолита, т.е. на 8000 или повече години. Само „русенският” е открит в по-късен пласт от Халколита, но вероятно също е древен като „събратята си”.
Добре де, ще се попита човек, какво е толкова загадъчното в тези малки „зелени дрънкулки” с размери до 5 см? Отговорът е, че не е ясно как точно са направени тези „неща”, както и къде е добит или откъде е „внесен” нефритът за тях. Според големия ни археолог Георги Ганецовски, този зелен полускъпоценен камък е един от най-твърдите минерали и за учените е загадка как въобще е бил обработван с технологиите от каменната епоха.
Проф. Руслан Костов, който е известен минералог твърди, че изследването на амулета от Кърджали с микроскоп показва нещо изненадващо. При ръчна изработка винаги има следи от „отнемане” от камъка в няколко посоки, най-малко в две, а в случая нефритът е обратен само „еднопосочно”. Това сочи, че твърде вероятно за неговото полиране трябва да е използван някакъв механичен способ, подобно на грънчарско колело. Само че, артефактите у нас са на възраст над 8000 години, а академичната наука смята, че грънчарското колело е открито едва в Месопотамия и то хилядолетия по-късно.
На базата на тези открития, доц. Веселина Вачкова говори за съществуването на „Балканска нефритена цивилизация”. Тук също обаче следва загадка. В света изключително популярна (и с изключително много и блестящи достижения) е т.нар. Китайска нефритена цивилизация или култура, само че и тя се е появила едно хилядолетие по-късно след артефактите от Балканите. Въпросите следват един след друг и пораждат още и още въпроси.
Ясно е едно, в контекста на всички други изумителни находки от праисторията на нашите земи, нефритените амулети за пореден път показват Балканите и нашите днешни земи като един от центровете, където се е зародила, най-малкото, европейската цивилизация. Интересно е и нещо друго. Символите на въпросните амулети от нефрит имат трайно присъствие през почти всички по-късни епохи по нашите земи и всъщност могат да се открият и в българските шевици. Много любопитен е въпросът „защо”.
Росен Петров
