© Фокус |
Журналистът Асен Григоров в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел. ред. интервюто е проведено на 10.04.2023 г.)
Президентът Румен Радев подписа указ, с който свика на първо заседание новоизбраното 49-о Народно събрание на 12 април от 10:00 часа, съобщиха днес от „Дондуков“ 2. Заседанието ще бъде открито от Вежди Рашидов, който е най-възрастният депутат и в този парламент. Според Конституцията първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител. Вежди Рашидов откри и предишния парламент, на който бе избран и за председател. В първия си работен ден депутатите трябва да изберат председател на парламента отново, както и негови заместници, по един от всяка парламентарна група. Румен Радев издава указа си в първия работна ден, след като ЦИК официално обяви имената на новите депутати. Коментари на политолози и различни анализатори не липсват, според някои, президентът бърза, според други, няма какво да чака. Тук при мен в студиото вече е журналистът Асен Григоров. Здравейте.
Здравейте.
Г-н Григоров, изненада ли ви президентът с действията си? И на какво мнение сте вие: бърза ли държавният глава или очаквано според вас свика първото заседание на 49-ото Народно събрание още тази сряда?
Това е малко „Дали аз закъснях или времето бързаше“, по принцип се очакваше на 18-и или 19-и да свика първото заседание.
След празниците, да.
След празниците. Много хора чисто религиозно са засегнати от това, че на Велика сряда трябва да се свика заседание на Народното събрание. Г-н Радев не е от религиозните хора, доколкото съм следил изявите му, доколкото мога да усетя. Все пак на Велика сряда Юда е взел 30-те сребърника, това е, вечерта, в навечерието Исус е казал: „Един от вас ме е предал“. Т.е. има символика и политиците все пак трябва да имат едно наум когато се правят подобни неща. То не е въпросът дали е бързо или бавно. Според мен може би беше редно да се изчака още една седмица, не толкова заради Великата сряда, не заради бързането или не бързането, а изборите бяха напрегнати, резултатът е много особен и равен, вижда се, че не са готови партиите още да започнат активна работа една с друга.
Но дали сега или след една седмица, няма ли да е същото?
Още уталожва се прахта така да се каже, поуспокояват се страстите, минават първите емоции. Може би било малко по-продуктивно, ако би се свикало събранието една седмица по-късно. Разбира се, това няма да промени нищо особено в политическата ситуация. Аз не знам аргументите на г-н Радев, той по принцип се държи малко като наследствен монарх, не се чувства ангажиран да се аргументира за решенията си. Не съм чувал досега, ако аз нещо бъркам, вие ме поправете, но досега не съм чул той да аргументира едно или друго решение ,да дадем мотиви, което също би било част от възможността да се успокои политическия живот. Доколкото аз знам, от Президентството снощи са се обаждали на политическите партии, да им кажат да се готвят сряда, и днеска излезе указът. Изобщо, г-н Радев би могъл да изиграе, не говоря само сега, в момента, изобщо целия процес на последните няколко проведени избора, неуспешни Народни събрания, би могъл да изиграе доста по-успокоителна роля.
Сега, в момента?
И сега, и в предишните събрания. Защо? Защото Конституцията му е дала много висока позиция. Тя му дава пряк избор от хората, и му казва, че трябва да бъде олицетворение на единството на нацията. Докато това, което аз виждам от г-н Радев, е далеч от изобщо желанието за помирение ,за успокоение. Той се конфронтира с политическите партии, държи се малко като някаква наднационална институция, някакъв такъв съдник, който казва: „Едните са крадци, другите а шарлатани, партиите не могат да се разберат“, което не е ролята, която очакваме от един български президент. А мисля, че той има инструментариум, който и Конституцията му дава, и демокрацията му дава, да бъде един доста по-добър буфер и посредник между различните политически сили, и да улесни нормалните според мен процеси на конфронтация между различни групи в българското общество, които партиите представляват де факто.
Как се държат обаче членовете на различните партии? Г-н Григоров, ако може да обобщим сега каква е символиката според вас на тази дата? Споменахте нещо интересно преди да направим паузата.
Пак ли да го повторим? Това е Велика сряда, на която Юда взема 30 сребърника.
Т.е. Радев може да вземе нещо от партиите, така ли, отново?
Далеч съм от тази мисъл. Не мога да направя тази аналогия, не съм подходящия човек за целта. Иначе е интересно, да, какво се е случило на Велика сряда.
Как се държат обаче партиите сега, различните членове на партиите през вашия поглед? Какво забелязвате?
Има естествена конфронтация между първия и втория, и тя се дължи на няколко фактора, много от които са напълно разбираеми и естествени. Имаше голяма борба за първото място. „Промяната“ и Демократична България“ от една страна, и ГЕРБ от друга страна, искаха да спечеля първото място. Имаше един тон на анализатори да кажем в кампанията, които казваха: „Няма значение кой е първи, кой е втори“, което е драматично невярно. Всъщност, сега става много ясно, че има огромно значение кой е първи. Защото ако ситуацията беше обърната, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ имаха правото да предложат председател на Народното събрание и да вземат първия мандат, разговорите изобщо около политиките щяха да бъдат различни от тези, които са сега.
Какви например?
И обратното. Тяхната идея по принцип беше да предложат 4 или 5 мерки, около които да стане парламентарно обединение, да стане някакъв тип мнозинство. Тук не става дума за коалиция, виждам че всички се объркваме в последните дни с писмото на 100-те интелектуалци и т.н., никой не говори за коалиция. Но смятам че по-консенсусният тон на коалицията „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, който те държаха по време на предизборната кампания, щеше да им позволи по-лесно да водят разговори за съставяне на мнозинство, и съответно за правителство. И тука идва второто противоречие, казахме първото е напълно естествено, това че два отбора се състезават – единият печели с малко, фотофиниш, и напрежението около това естествено е голямо.
Второто е, че ГЕРБ избра да води силно агресивна предизборна кампания, която директно атакуваше всичко, което „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ като правителство в един, макар и малко по-ранен период, всичко, което те смятат за свои постижения, включително лични нападки, включително атаки на тема компетентност на един или друг участник. И тази агресивна кампания от страна на ГЕРБ прави много труден разговора сега, след изборите, защото напълно е логично другата страна да е засегната, да се дръпне и да не иска да разговарят.
Но те се дърпат, да, и не искат. Но според вас, ако „Продължаваме промяната“ се държат като една дълбока опозиция, няма ли това да доведе до сътресение в самата партия?
Мисля, че този етап мина и тази опасност в първите няколко дни, когато нормално течаха размисли дори в самата партия. Накрая те излязоха с обща позиция, твърдят, че това е позиция на всички, имаше гласувания в националните органи на всяка една от по-големите партии, съставящи тази коалиция, и всичко единодушно решиха да не се отива на коалиция с ГЕРБ. И пак ви казвам, това ми се струва напълно нормално на фона на начина, по който протече самата предизборна кампания. Аз даже мисля, че самите ГЕРБ не искат особено да правят коалиции, защото ако те искаха да стане нещо след изборите, едва ли биха се държали по този начин в предизборната кампания.
Защото едно е какво декларираме, друго е какво виждаме реално и какво е истинското поведение на нещата. И вече третата причина, която е разбира се много по-дълбока, тя е, че на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“не искат по никакъв начин да се свързват с подозираните корупционни практики на ГЕРБ от последните там три почти пълни мандата, които изкара тази партия, и всъщност това е главният въпрос, всичко друго да кажем може да се преодолее: лошите думи, обидите и т.н. Но това е фундаментална причина, която ако „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ решат да пренебрегнат, те си мислят, че ще загубят своята същностна опозиция. И това вероятно е точно така, както те си го мислят.
Дали обаче ще се събере достатъчно подкрепа, за да оцелее дълго едно редовно правителство? Г-н Григоров, големи или малки според вас са шансовете за разбирателство в рамките на 49-ото Народно събрание?
Зависи какво разбираме под „разбирателство“. Сега, дали може да се състави правителство е едно, дали може да се постигне разбирателство, е друго. Защото под разбирателство аз мисля, че и повечето български граждани разбират едно конструктивно поведение между двете големи политически сили. Не казвам нито коалиция, нито някакво съглашателство, сговор и т.н., но конструктивно поведение. Нека едните да са управляващи, нека другите да са опозиция, но има няколко много ясни приоритета, които и двете големи сили са заявили. Това е гласуването на законодателството, свързано с реформата в прокуратурата, това е за гласуване на законодателството, свързано с Еврозоната и гласуването на законодателството, свързано с усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, и разбира се „Шенген“, който малко или повече преплита немалка част от тези процеси, но това са приоритети, които са еднозначно позитивни за България, еднозначно и двете партии са заявили, че ще работят за тях.
Дори ГЕРБ да направят правителство, а „Промяната“ да останат в опозиция или се стигне до втория мандат, когато да си разменят ролите, трябва да има, мисля, че и българските граждани това очакват: конструктивизъм и базово съгласие по тези теми. Ако това се случи и се постигне, голяма част от напрежението у хората и политическите сили ще започне малко по малко да спада, и вероятно това ще е част от ключа към успокояване на политическата обстановка, и малко по малко да се стигне до развързване на възела на тая криза. Защото е очевидно, че страната изпадна вече в политическа криза, след като толкова избори не могат да произведат работещ парламент най-вече.
И ще си позволя да ви цитирам: „Властта да се върне там, където и е мястото, нали така, в народното събрание?
Властта е в Народното събрание, точно така, и там трябва да се върне. И затова там са насочени надеждите за съставяне на едно правителство. Сега, какво ще е правителството как ще се състави…
Да, какво ще е? Всички питат това. Според вас какво ще е: експертно, какво?
Много е трудна задачата. Според мен ГЕРБ трябва да поемат отговорността, да поемат лидерството.
Ами Бойко Борисов заяви, той протегна ръка към всички, към президента дори миналата седмицата.
Протягането на ръка е малко разпределяне на отговорност. Той трябва да си поеме отговорността, спечелил е изборите, нали, човек, дал съответните заявки, и да се опита да състави кабинет. Как ще го състави вече зависи от неговите политически умения, от начина, по който разговоря с други партии. Винаги този, който има ангажимента да състави правителство, би трябвало да поведе процеса. Ако ме питате за честното ми мнение, изявленията от миналата седмица бяха прибързани и от страна на „Продължаваме промяната“, които изпревариха дори победителя на изборите, който по принцип би трябвало да говори пръв, и след това г-н Борисов също според мен избърза със своята реакция.
Защо? Ние толкова ги чакахме дори веднага след изборите, но те запазиха мълчание.
Няма голямо значение ние колко сме ги чакали.
Така е.
Ако трябва ще ги чакаме още. Въпросът беше да се направят първите стъпки, да са достатъчно внимателни и разумни.
А те защо се избързали според вас?
Те не бяха внимателни. Откъдето започнахме разговора още в първата му част, че имаше много емоции, много са сложни изборите, много са трудни решенията, които трябва да се вземат, и просто трябваше всеки да си даде малко повече време да помисли, премисли, обмисли, да се успокои, да се изчистят всички възможни варианти, по които да се преговаря. Така че затова мисля, че избързаха.
Миналият път всички се бавиха, чакахме ги, сега пък всички бързат, и президентът, и партиите.
Това е моята преценка и моето усещане. Според мен, ако примерно през тази седмица или началото, т.е. формално ако се бяха изчакали официалните резултати на ЦИК, които излязоха в петък, и можеше спокойно съботата и неделята да се направят едни обмислени, внимателни пресконференции, в които да се държат малко повече отворени опции за близкото бъдеще, за това как да си взаимодействат партиите. Но станалото, станало, аз мисля, че всички знаят, че са избързали, и че седмицата, която сега започва, ще отвори малко или повече нови начини да се разговаря между партиите. Може би това ще е тип правителство с не ярко ангажирани политически фигури, водено от ГЕРБ, подкрепено вероятно от партиите от т.нар. „хартиена коалиция“, и вече само мога да гадая за поведението на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Не знам какво предполагам всъщност, то наистина е много трудно да се прогнозира, но предполагам, че те този път ще гласуват най-малкото за председател на Народното събрание от най-голямата политическа сила, и след това те ще се опитат да предизвикат първо гласуване на законодателство по политики преди да се влезе в по-сериозни разговори за правителство. И това може би да е правилният подход, защото първо да се разбере в какво се обединяват, пък после ще се говори къде се разграничават и на кой къде са му проблемите.
Във връзка с мандатите какво прогнозирате вие, проучвателните мандати? Първи проучвателен мандат, втори, трети? Или избори отново?
Аз имам усещането, че в първия мандат ще стане общо взето ясно всичко, което ще ни очаква.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
