- Агресивно е на плажа да ви карат да ползвате комплект принадлежности, ако не искате, наказваме го, казва и.д. председател на Комисията за защита на потребителите
- Затворихме 40-годишна водна пързалка на морето – табелата „Ползва се на собствен риск“, сложена от собственика не е достатъчна
- При бързите кредити допълнителни услуги и разходи се представят по неясен начин
- За нощувките при домакинството на „Евровизия“ не проверяваме просто снимка на оферта, а съпоставими неща
– Г-н Колячев, кое беше последното нещо, което искахте да си купите и ви се стори прекалено скъпо?
– И мен като потребител ме интересуват цените на стоките и услугите, които купувам и ползвам, но трябва да разграничаваме личното усещане за висока цена от наличието на нарушение. Това, което консумираме регулярно, обичайно ни се струва като цяло скъпо, например някои съвсем обичайни услуги като паркингите, тренировките на децата, парти центровете, защото в края на месеца тези неща се натрупват.
Но КЗП не определя коя цена е скъпа или справедлива, а проверява дали е обявена ясно, дали потребителят плаща точно обявеното и дали евентуалното увеличение е икономически обосновано. Чрез наблюдение на цените през портала “Колко струва” най-голям брой случаи на необосновани увеличения са установени за конкретни стоки от първа необходимост, част от потребителската кошница – хранителни продукти като плодове, зеленчуци, шоколадови изделия и продукти за лична хигиена – пасти за зъби, шампоани и др.
– Случва ли се да правите проверки по собствени сигнали?
– По-точно е да кажем, че КЗП се самосезира и извършва проверки по собствена инициатива. Това става въз основа на наблюдение на пазара, анализ на данните от портала „Колко струва“, медийни публикации, повтарящи се оплаквания или установена рискова тенденция. Не е необходимо винаги да има конкретна жалба, за да започнем проверка. Например видно от официалната статистика има увеличение на цените в сектора “Култура, спорт и развлечения” и именно тук ще бъдат насочени и следващите действия на КЗП.
– Колко проверки и санкции сте наложили за необосновано вдигане на цените?
– Тук е важно да не смесваме различните производства. За едногодишния период на двойното обозначаване КЗП извърши 14 535 проверки, състави 1121 акта, сключи 474 споразумения и издаде 272 наказателни постановления за общо 1,31 млн. евро.
По отношение на необоснованото увеличаване на цените от началото на 2026 г. до момента са наложени общо санкции в размер от 235 хил. евро – 64 наказателни постановления и 4 споразумения. Но това не е окончателната статистика, защото все още има много незавършили производства. Тези данни са за всички нарушения – неправилно обозначаване и превалутиране, разминаване между обявена и начислена цена, както и необосновано увеличение.
– Вие често казвате, че поскъпване има най-вече при услугите. Как се регулират те, нормативният контрол като че ли се съсредоточава повече върху хранителните продукти?
– Цените на услугите не са извън контрола. Забраната за необосновано увеличение се отнася еднакво и за паркинги, автомивки, фризьорски и козметични услуги, фитнеси, заведения, места за настаняване и много други. При храните просто има повече публични данни и специални механизми за наблюдение. Когато установим увеличение, търговецът трябва да докаже пряка и съразмерна връзка с конкретни обективни фактори – разходи за труд, енергия, горива, материали, доставки, данъци или други условия извън неговия контрол.
– Министерството на икономиката пусна нова методика за това как се определя необосновано поскъпване. Опитът на КЗП досега помогна ли за изготвянето ѝ?
– Да, ползван е вече богатият опит и натрупаната практика на КЗП. Вече много конкретно и ясно е определено какво представлява необоснованото увеличение на цените. Целта е, на първо място, да бъде улеснен бизнесът, а на второ – и комисията. Новата методика указва коя предходна цена е сравнима, какви разходи се отчитат и дали между тяхното изменение и поскъпването на конкретен продукт има пряка връзка.
Очакваме методиката да създаде единни, обективни и прозрачни правила. Те няма да определят административно цените и всяко отклонение няма автоматично да означава нарушение.
– Защо се вдигнаха толкова много глобите – почти двойно? В какви случаи се налага най-високата санкция от 100 хил. евро?
– Целта е санкцията да има реален възпиращ ефект, включително спрямо големи търговци. За юридическите лица законът предвижда диапазон от 10 000 до 100 000 евро, но максималната санкция не се налага автоматично. Тя е за най-тежките случаи – значително и продължително увеличение, голям брой засегнати потребители, сериозен икономически ефект, отказ от съдействие или други утежняващи обстоятелства. Във всеки случай размерът трябва да бъде индивидуално мотивиран. За търговците на дребно е важно да знаят, че законът предвижда санкциите да се налагат поотделно за всеки един продукт, за който е установено необосновано повишение на цени, както и за всеки отделен обект, в който това увеличение е било използвано. Така например при вериги с 10 обекта, в които цените са еднакви, при установени 10 броя стоки или услуги с необосновано увеличение на цените минималната санкция ще достигне 1 млн. евро.
– Какви задължения ще има комисията относно методиката за справедлива стойност и регистъра за проследимост на храните по веригата за доставки?
– Те имат различни функции. Регистърът следва да осигури повече информация за движението и формирането на цените по веригата на доставки, докато справедливата стойност ще бъде индикативен ориентир за цената на дребно.
КЗП няма да поддържа регистъра, но ще може да използва информацията от него при осъществяване на правомощията си. Освен това комисията поддържа портала “Колко струва”, където ще се публикуват предвидените в закона данни за цените на дребно, цените на едро и индикативната справедлива стойност.
– Кои ще са останалите стоки освен хранителни, за които ще се определя справедлива стойност? И знае ли се кои ще са европейските държави, с които ще я сравняваме?
– Конкретните хранителни и нехранителни стоки ще бъдат посочени със заповед на министъра на икономиката, затова не мога предварително да обявявам продукти.
По отношение на европейското сравнение методиката предвижда балансирана група от четири държави – с високи доходи, със средни доходи, съседна държава и държава с близък икономически профил. Конкретните страни ще се определят при окончателното прилагане на методиката.
– Имате ли данни колко хора проверяват цените в портала “Колко струва”?
– КЗП не поддържа подробна статистическа разбивка, но обобщените данни показват, че от стартирането на портала през 2025 г. досега той е посетен над един милион пъти. Ежедневната посещаемост достига до няколко хиляди, като интересът се променя в зависимост от процесите на пазара.
“Колко струва” обаче не е само информационен сайт за гражданите за сравнение на цените на стоки. Комисията използва постъпващите данни за автоматизирано наблюдение на динамиката на цените, проследяване на измененията във времето и откриване на съществени или необичайни отклонения. Тези сигнали не означават непременно наличие на нарушение, но позволяват проверките да бъдат насочвани по-прецизно към конкретни стоки, търговски обекти и търговци. Така ресурсите ни могат да бъдат използвани по-ефективно и да се реагира своевременно при съмнения.
– Забелязва ли се ефект от инициативата “Кошница с грижа”. Колко търговци вече са се включили?
– Засега са 14 търговски вериги. Прекият ефект е, че всяка от тях предлага най-малко 30 основни продукта с отстъпка от поне 15%, а част от веригите значително надхвърлят тези изисквания. Важно е, че в подбраните кошници присъстват търсени продукти от утвърдени марки и с добри търговски качества, поради което не става дума за формални намаления, а за реална възможност за икономия при всекидневното пазаруване.
Инициативата разширява и избора, насърчава конкуренцията и социално отговорното поведение на търговците, като същевременно създава възможности за по-широко присъствие на български продукти. Все още е рано да ѝ приписваме общо влияние върху инфлацията, но ползата за потребителите при конкретно включените продукти е пряка и измерима. КЗП следи дали поетите ангажименти се изпълняват реално и дали обявеното намаление не е резултат от предварително увеличение на цената.
– Казахте, че ще проверявате скъпите нощувки в Бургас за “Евровизия”. Как точно ще контролирате цените?
– Няма да оценяваме само една снимка на цената. Ще изискаме историята – кога е направена промяната, от кое лице и при какви условия. Ще сравняваме действително съпоставими оферти: еднакъв тип помещение, брой гости, включени услуги, гараж, закуска, условия за анулация и начин на плащане. Ще проверяваме и дали офертите са били реално достъпни, дали няма заблуждаващо представяне на ограничена наличност и дали увеличението може да бъде доказано с обективни икономически фактори.
Самото обявяване на събитие не освобождава търговеца от задължението да обоснове ценовата промяна. Заради ограничения наличен ресурс КЗП ще работи в тясна координация с Министерството на туризма, общините и останалите компетентни институции чрез обмен на информация, съвместни действия, активен диалог с представителите на бизнеса, за да бъдат изяснени изискванията ни.
– Какво показват проверките по морето?
– Преобладаващата част от бизнеса работи коректно, но нарушения продължават да се установяват. Сред най-честите са липсваща или неточна информация за цените, разминаване между рекламираната и реално предоставената услуга, липса на категоризация, използване на обозначения като спа без необходимото удостоверяване и необявени допълнителни такси.
Например проверихме значителен брой морски плажове, като при всички проверени до момента обекти цените на плажните принадлежности са обявени коректно и не е установено необосновано увеличение.
Но не липсват други нарушения. При конкретна проверка установихме, че въпреки обявените поотделно цени за чадър, шезлонг и шалте потребителите са били задължавани да заплащат пълен комплект, включващ един чадър, два шезлонга и две шалтета, независимо че не желаят да ползват всички принадлежности. И днес КЗП прие решение за прилагане на принудителна административна мярка, с която тази практика се забранява като агресивна, тъй като ограничава свободата на избор и принуждава потребителя да заплати за непоискани услуги. За прилагането на нелоялна търговска практика законът предвижда имуществена санкция до 25 000 евро, а при неизпълнение на наложената забрана се носи отделна административнонаказателна отговорност.
– Какви атракциони проверява КЗП, има ли нарушения при тях?
– Проверяваме надуваеми съоръжения и замъци, батути, пързалки, въжени и катерачни паркове, детски центрове и други увеселителни съоръжения. Следим за ясни правила за ползване, ограничения за възраст, ръст и тегло, наличие на обслужващ персонал, информация за оператора и документи за обща безопасност на съоръженията, правила за тяхната поддръжка и експлоатация.
Още в началния етап на кампанията бяха извършени над 120 проверки и установени 11 нарушения – основно липса на информация, неточно обявени цени и пропуски в документацията за безопасност. Проверките продължават. Конкретен пример е голяма водна пързалка на Северното Черноморие, за която операторът не представи актуална оценка на риска и документи, доказващи, че съоръжението е безопасно и правилно поддържано. Пързалката е произведена преди повече от 40 години и се използва и от деца, поради което наличието само на табела с правила и предупреждение, че се ползва “на собствен риск”, не е достатъчно. Затова разпоредихме на търговеца да спре използването на съоръжението, докато не представи доказателства за неговата безопасност.
– Какви нелоялни търговски практики откривате в други сектори?
– При потребителските кредити откриваме неясно представени допълнителни услуги и разходи, които оскъпяват кредита.
В областта на мобилните услуги имаме установен случай на възпрепятстване на правото на отказ от сключения договор – т.е. договор не е прекратен, след като потребителят е заявил това.
В сектора на туристическите услуги имаме констатирани случаи, при които на потребителите е предоставена невярна и подвеждаща информация за вида и категорията на туристически обект. Например мястото за настаняване изобщо няма издадено удостоверение за категоризация на обекта. Или туроператор е предоставил на потребители противоречива информация относно съдържанието и обхвата на допълнителна екскурзия към туристически пакет, която се заплаща отделно и впоследствие се оказва, че посещението на туристическа забележителност не включва билет за нея.
Друг пример – търговец не е предоставил полагащите се отстъпки при закупуване на техника, които са предвидени в условията на партньорски програми за лоялни клиенти. Друг търговец е предоставил невярна информация чрез интернет сайта си относно намаление, включително е посочил “-25% на избрани продукти”, а всъщност такава промоционална активност не е съществувала и не са били налице условия за предоставяне на обявената отстъпка.
CV
Има магистърска степен от Barcelona School of Economics в областта на конкуренцията и регулираните пазарни сектори
Магистър и по финансов мениджмънт от Стопанската академия в Свищов и бакалавър със специалност „Маркетинг“ от УНСС
Икономист с повече от 13 години опит в пазарните проучвания
Заемал е експертни длъжности в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и КЗК
Член е на КЗП от май 2024 г.
