- Бременната задължително трябва да направи пренатална диагностика, която включва фетална морфология в различните периоди, казва гинекологът с над 30 г. стаж
- Всяка година дамите могат да отделят един час и да го посветят на своето женско здраве
– Д-р Кирякова, коя е подходящата детеродна възраст за българката в съвременната социална обстановка? Жените решават да раждат в по-късна възраст – това отнема ли им шанса за второ дете?
– Бременността е физиологично състояние и затова трябва да следваме възможностите на човешкото тяло. В съвременния живот възрастта за раждане на първо дете се удължава във времето и все по-често над 30-годишна възраст жените решават да станат майки за първи път. Това е личен избор, за който те не могат да бъдат упреквани. Желанието за второ и трето дете също е индивидуален избор.
– Какво трябва да направи една жена, която иска вече да има дете – прегледи, изследвания, начин на живот?
– Всяка една, която планира да забременее, е редно да направи следните неща – на първо място, профилактичен гинекологичен преглед, който да включва вземане на цитонамазка, микробиологично изследване за установяване или отхвърляне на влагалищни инфекции, ултразвуково изследване на матка и яйчници. Към тях трябва да се назначат и лабораторни изследвания, сред които приоритетни са тестовете за диагностика на функцията на щитовидната жлеза – какви са нивата на тиреоидните хормони. След като всички изследвания са готови, дамата трябва да се върне при консултиращия акушер-гинеколог, за да получи конкретни съвети за оптимизиране на здравословното ѝ състояние и насоки за пътя ѝ по семейното планиране.
– Какви изследвания, свързани с генетични болести на плода, са задължителни и само за по-възрастните бременни ли се отнасят?
– Всяка бременна жена трябва да направи пренатална диагностика, която включва фетална морфология в различните периоди на бременността. Те са основно три.
Първата се извършва в първи триместър – 11-а – 13-а гестационна седмица, когато се прави комбиниран скрининг за хромозомни заболявания и се определят прогнозите за тази бременност – дали ще протече физиологично, или ще бъде високорискова, и могат да се вземат мерки за профилактика на бременността. Втората фетална морфология се извършва в периода 20-а – 22-а гестационна седмица, а третата – 30-а – 32-а гестационна седмица. Целта на тези високоспециализирани изследвания е да проследяват на всеки етап от бременността всички рискове, свързани с развитието на плода.
– Може ли да си го позволи всяка бременна, след като НЗОК заплаща само някои изследвания – кои са необходимите и достатъчни изследвания?
– Бременната жена е обект на специален пакет от грижи, който се нарича женска консултация при нормално протичаща бременност. Тя обхваща поне 15 посещения при проследяващия акушер-гинеколог до 32-а гестационна седмица, ежеседмични записи на детски сърдечни тонове от 33-а – 34-а гестационна седмица.
Също така тук са включени регулярни кръвни изследвания, ехографски прегледи, насочване за допълнителни консултации при други специалисти, когато е необходимо.
– Знаете ли за модата сред бременните, които са финансово стабилни, да ходят поне при двама гинеколози за проследяване и на финала да решават при кого ще раждат? Това презастраховане ли е, или недоверие?
– Нормално е бременната жена да познава и да има доверие не само на лекаря, който проследява бременността, но и на този, който ще води раждането на детето ѝ. Не бих го нарекла нито презастраховане, нито недоверие. Много жени биха предпочели да водят женската си консултация в близост до дома или местоработата им, а да родят в специализирана или многопрофилна болница.
– Все повече раждат със секцио. Това е, защото лекарите настояват и получават повече пари за операцията, защото е по-контролиран процесът и по-малко изненади има при раждането, или защото има страх от раждането и по-малко усилия? И кое раждане е по-добро и щадящо, ако няма специални медицински показания?
– Нормалното раждане е физиологично. Когато няма противопоказания, винаги трябва да се предпочита като избор на раждане и от специалиста, и от семейството. То предоставя възможност за изграждане на незабавна връзка между майката и рожбата ѝ, подпомага процеса на кърмене и не на последно място – има по-кратък период на възстановяване на майката и по-кратък болничен престой. И единият, и другият метод на раждане имат своите предимства и недостатъци и трябва да се обсъждат между лекаря и бременната според нейното здравословно състояние и това на плода.
– 300 хиляди български двойки се борят със стерилитет. Кога е правилно да се казва, че една двойка е стерилна – преди години беше след 2 г. опити за забрeменяване?
– След 6-месечен период на опити за забременяване е препоръчително двойката да се обърне към репродуктивен център за специализирана консултация и изследвания.
– Коя бременност се определя като високорискова и кое сигнализира за предстоящи проблеми? Какви допълнителни изследвания трябва да се направят при рискова бременност?
– Още първата фетална морфология може да ни насочи дали се очаква бъдеща високорискова бременност. Тук вече имаме данни дали има риск от прееклампсия, интраутеринна ретардация на плода, гестационен диабет, придружаващи заболявания на бременната жена като инсулинозависим диабет, сърдечно-съдови заболявания и др. Подходът винаги е индивидуализиран и оптималните грижи се основават на мултидисциплинарен екип.
– Кога бременността се смята за опасно преносена и какви мерки се вземат?
– Бременността е с продължителност от 280 дни или 40 гестационни седмици.
Когато тази граница бъде премината, говорим за преносена бременност, а именно когато не е настъпило раждане до 294-ия ден или 42-а гестационна седмица. През този период пациентката се проследява ежедневно в амбулаторни условия или се приема в лечебното заведение, в което е избрала да роди. Извършват се ежедневни записи на детските сърдечни тонове, ултразвуково проследяване на околоплодната течност, на степента на зрялост на плацентата и др. След вероятния термин на раждане може да се изчака още по преценка на проследяващия АГ специалист при липса на благоприятни условия за индукция на раждането.
– Кое е най-страшното нещо, което ви се е случвало, когато водите раждане?
– Няма такъв случай, но бих споделила най-забавните моменти в родилната зала.
Присъствието на бъдещите татковци и всички техни неочаквани реакции са непресъхващ извор на усмивки за екипите, които водят раждания.
– Да обобщим – грижат ли се достатъчно младите българки за здравето си? Нека формулираме няколко основни съвета – откога на прегледи, колко честа да е профилактиката, контрацепция, рискове и т.н.
– Категорично да. Българската жена е с висока здравна култура и наблюдавам, че все повече млади дами се грижат за своето здраве. Като специалист бих препоръчала на всяка една жена – независимо от възрастта ѝ – да има доверие в здравната система.
Всяка година може да отдели един час от времето си и да го посвети на своето женско здраве. При редовни профилактични прегледи и консултации със специалист всеки един от тези въпроси ще получи своя отговор.
