Аз съм художник, който се движи от чувството, от сърцето. Мозъкът участва, може би до известна степен, но второстепенна роля изпълнява. При мен е емоцията. Емоцията е тази, която поражда нещата. Емоцията е тази, която завършва нещата. Това каза пред БТА художникът Георги Алайков.
Само преди дни в зала „Райко Алексиев“ на Съюза на българските художници (СБХ) бе открита изложбата „Георги Алайков / George Shopkin“, подредена от куратора Мария Василева. Експозицията представя срещата между два творчески периода и две идентичности на художника Георги Алайков – от работите му, създадени в България през 80-те години, до по-късните произведения от Съединените щати, където той се утвърждава под името George Shopkin. Експозицията проследява не само развитието автора, но и темите за миграцията, паметта и преосмислянето на личната и художествена идентичност.
Шопкин е нещо, което е като прозвище, защото аз съм известен като Шопа и трябваше да намеря някаква форма на това име, за да може да се произнася много по-лесно, отколкото Алайков, въпреки че аз си обичам много фамилното име и никога няма да се откажа. Алайков не мога да го произнасят на английски и това беше причината да реша да намеря някаква форма на моето прозвище Шопа. Добавяйки наставки и след консултация на приятели американци, стана ясно, че това име Шопкин се произнася много лесно, разказва артистът. „А и то е свързано с българската традиция, имаме много имена на „кин“, даже и славянската, руската – Пушкин, Шишкин и много-много други имена. Винаги съм искал да бъда Алайков, но Шопкин дойде по принуда“, уточнява той.
ПЪТЯТ ДО АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА
Заминава за САЩ през 1991 г. и пътят до американската мечта е много труден. „Дълго време се борех с живота просто да оцелея, защото не е лесно. Аз не съм имал никога друга подкрепа освен с жена ми да се борим заедно, за да оцелеем и да мога да работя. В началото нямах никаква възможност. В продължение на почти 15 години почти не съм работил. И след това, когато нещата малко се стабилизираха, успяхме да си купим къща и жена ми вече беше на пълно работно време, а аз можех вече да си позволя да работя, правейки реставрация в гръцки църкви и икони и т.н. И тогава вече можех да си позволя да заделя малко повече време“, разказва Алайков.
Той посочва, че в изложбата зрителите ще видят резултата на това време след първоначалния етап на усилие и на оцеляване. „През целия си живот съм се стремял и съм следвал тази вътрешна ниша. При мен е усещане, при мен е чувство“, казва художникът.
Артистът намира разлика между българската и американската публика. „Българите са много умни. Ние, българите, имаме вродена интуиция и изградено усещане за качество, за стойност. Американците са много заети. Техният живот зависи от всекидневното оцеляване. Бидейки така, те нямат време да се концентрират на нищо друго, осен на самия живот като оцеляване и нищо друго. Това е голямата разлика. Българинът е много по-свободен като дух. Американецът – не“, обяснява Алайков.
По думите му американците са много по-консервативни, а и образованието там е по-повърхностно. „Това, което съм постигнал, е въпрос на много усилия, последователност, непрекъсната работа и любов. Работите ми са направени с много обич и тази обич се надявам да бъде предадена на зрителя“, който да отнесе положителното от творбите ми в сърцето си, казва още той.
Георги Алайков (Шопкин) е роден на 6 юли 1950 г. в с. Богослов, Кюстендилско. Учи в художествената гимназия в София (1965 – 1969). През 1974 г. завършва стенопис в Националната художествена академия в София. В края на 70-те години на ХХ век създава първите си монументални произведения – две фрески в техника яйчна темпера в гимназия в Кюстендил. През 1997 г. реализира и две монументални сграфито пана в село Соволяно, Кюстендилско, утвърждавайки интереса си към стенописта и работата в архитектурна среда. Още през 80-те години участва активно в национални и регионални общи художествени изложби в България. През 1983 представя самостоятелна изложба в галерия „Руски 6“ в София. След едногодишен престой в Германия, на 27 февруари 1991 г. авторът пристига в САЩ. Международното му присъствие започва с участия в изложби в Полша, Кипър и Германия. През 1992 г. открива самостоятелна изложба в Georgi Gallery в Бъркли, Калифорния, последвана от нови самостоятелни представяния там през 1994 и 2007 г. През 1994 г. има самостоятелна изложба и в Brookline High School в Масачузетс. Участва и в редица групови изложби в САЩ.
От средата на 90-те години развива и активна преподавателска дейност в САЩ. Между 1995 и 2001 г. е преподавател по изкуство в Brookline High School, Масачузетс, а в периода 1996 – 2003 г. е член на преподавателския състав на Massachusetts College of Art в Бостън. През 1993 г. получава бронзова награда в конкурса Discovery на списание Art of California, а през 1995 г. е отличен с Nancy Rausen Memorial Award на American Society of Contemporary Artists в Ню Йорк. Негови произведения се намират в множество частни и обществени колекции в България, Германия, Кипър, Полша, Франция, Испания и Съединените щати.
