Адисън Рей – новата Бритни Спиърс за поколението Z

И двете идват от американския Юг, но докато Бритни е „дете“ на музикалните корпорации, наследничката ѝ стана най-добре платената ТикТок звезда

В епоха, в която славата може така лесно да се изгради, както и да се срине в ТикТок, рядко се среща фигура, която да съумее да надрасне алгоритъма и да се превърне в нещо повече от временен феномен. Адисън Рей е изключение. От момиче, танцуващо пред камерата на телефона си, до жена, подписала звукозаписен договор с Columbia Records и пуснала пълноценен попалбум. Нейната трансформация е не просто интересна – тя е симптоматична за новата ера на попкултурата, в която визуалното и ироничното могат да бъдат равностойни на талант, стратегическа визия и автентичност.

За много от връстниците си Адисън Рей вече е не просто инфлуенсър, а новият символ на поколението Z, попартист, който говори на техния език и улавя усещанията им. За музикалните критици обаче Адисън е дори нещо повече: потенциална “наследница” на Бритни Спиърс, но в напълно нов културен контекст.

От ТикТок до световната сцена

Родена през 2000 г., Адисън Рей Истърлинг расте в дълбокия американски Юг, където танците и местните състезания се превръщат в първия ѝ шанс за изява. В началото на 2020 г. тя качва няколко видеа в ТикТок, които мигновено набират популярност. Бързо след това броят на последователите ѝ стига до небесата, а самата тя се превръща в един от най-разпознаваемите “инфлуенсъри” на платформата. “Форбс” я обявява за най-добре платената ТикТок звезда на годината.

Но както често се случва, зад лъскавата фасада се крие вътрешно противоречие. В интервю за “Ню Йорк Таймс” Адисън откровено признава, че славата ѝ е изглеждала куха. “В онзи момент нямах право на избор. Имах нужда просто да се измъкна от мястото, в което бях израснала.” Това усещане за липса на творчески контрол е нещото, което по-късно ще я тласне към музиката.

Албум, роден от визуална концепция

Когато няколко години по-късно започва преговори със звукозаписни компании, Адисън отказва да представи стандартно демо. Вместо това носи в офиса на Columbia Records папка с “мууд борд” (дъска за настроения – б.р.): горещо розово, аквамарин и лилаво, думи като “горещо”, “брокат”, “танцувай”, снимки от сценични изпълнения на Бритни Спиърс и Мадона. По-късно ще разкрие, че именно тази визуална енергия я вдъхновява, а не конкретен музикален жанр. Компанията е впечатлена от идеята не по-малко, отколкото от музиката на Адисън, и подписва договор с нея.

Резултатът е албумът Addison – дебютният ѝ музикален проект, издаден през юни 2025 г. Той е не просто колекция от песни, а внимателно изграден свят, препращащ към попестетиката от края на 90-те и началото на 2000-те. Това е времето на TRL по MTV, на деним костюмите, на синтезаторите Korg и на класическия попшок, който умее да бъде едновременно дразнещ и обожаван.

Съавтор на всички песни и главен продуцент на албума е шведската продуцентка Елвира Андерфярд, известна с работата си с Тейлър Суифт и Оливия Родриго. Работата им е интензивна, затворена от външния свят, почти интимна. Звученето на албума е смесица от електроника, ранна Мадона и модерна синтпоп текстура.

В песните си, като Diet Pepsi и Aquamarine, Адисън не се притеснява да покаже носталгията си към първите години на XXI в. и изключителната си женственост. Критиците отбелязват, че гласът ѝ не впечатлява с вокален диапазон, но е характерен — съблазнителен, често дублиран или обработен така, че да гъделичка слуха и мозъка на слушателя. Текстовете ѝ пък са баланс между повърхностна ирония и дълбоки лични изживявания: самота, желание, суета, гняв.

Визуална култура 

Това, което наистина отличава Адисън, е визията ѝ. Всеки видеоклип е парче от пъзел, всяка сцена — препратка към друга културна икона. В High Fashion тя пуши цигара с пръстите на краката си – кадър, който е едновременно комичен и сюрреалистичен. В Aquamarine носи прозрачна рокля с пайети на плаж под синкаво небе, напомнящ на стар рекламен клип на Calvin Klein. Стилът ѝ смесва камп, гламур и нежна ексцентричност по начин, който напомня на ранната Лейди Гага, но през призмата на ТикТок стила.

Адисън Рей не играе ролята на попзвезда, а създава свой собствен образ с пълно отдаване както на професията, така и на своите идоли: Мадона, Бритни, Принс, Джанет Джаксън.

Втората Бритни

Не е изненадващо, че критиците веднага започват да сравняват Адисън Рей с Бритни Спиърс. Двете са родени в американския Юг, и двете започват като танцьорки, и двете използват сценичния си образ като разширение и опознаване на вътрешната си идентичност. Но докато Бритни бе дете на MTV и американските музикални корпорации, Адисън е рожба на социалните мрежи и епохата на дигиталната самоирония. Ако Бритни олицетворяваше невинността, еротиката и контрола в една противоречива епоха, Адисън улавя неяснотата и колебанието на новото поколение чрез музикалните си парчета.

Самата тя е категорична: “Никой не може да бъде това, което е Бритни. Аз просто черпя вдъхновение от нея, но не съм и не искам да бъда копие на когото и да е”, казва звездата пред “Ню Йорк Таймс”.

Гласът на поколението Z

В свят, в който децата израстват с мемета, виртуална реалност и културна ирония, Адисън Рей предлага неочаквана, но изненадващо ефективна идентификация. Тя не е перфектна. Понякога е странна, понякога неразбрана, често прекалено бляскава, понякога – просто смешна. Но точно това я прави истинска икона за поколението Z – тя е такава, каквито са и те: чупливи, гъвкави, експериментални и екстравагантни.

Именно затова албумът ѝ Addison е приет с огромна вълна от ентусиазъм. Нейни фенове споделят в Reddit и ТикТок, че са открили “първия албум, който звучи като чувството, докато скролвам в Instagram посред нощ”.

Именно тази откритост и непретенциозност я свързва с артисти като Чарли ЕксИЕкс и Лана Дел Рей — две от иконите на нестандартната и емоционално наситена съвременна попмузика. И двете не просто подкрепят Адисън, но участват с нея в съвместни записи, като открито заявяват възхищението си от нейната автентичност и способността ѝ да улавя моментите на чувствителност и ирония, които рядко влизат в мейнстрийм попалбум.

Особено показателно е включването на Чарли ЕксИЕкс в “2 Die 4” – песен, която е с идеята на обикновено демо, но се превръща в една от най-слушаните сред феновете. Лана Дел Рей, от своя страна, е подкрепила няколко пъти публично Адисън в социалните мрежи и я кани като специален гост на едно от своите участия. Според социалните мрежи двете имат обща композиция, която предстои да бъде издадена в deluxe версията на Addison по-късно тази година.