Янка Трачук представи дебютната си книга „Вътрешен вик“ на изложението „Алея на книгата“ в София. Авторката разказва истински истории от преживяванията на хора от глухата общност, като целта й е да покаже, че и на тях трябва да се даде шанс и подкрепа, за да успеят в живота, в училище и на работа. Самата Янка Трачук се ражда напълно глуха.
„Много е лесно да се откажеш, да се предадеш. А после какво? Какво ще получиш? Какво можеш да очакваш? Ако искаме нещо да получим, трябва да се борим, докато спечелим. Ако не стане по този начин, трябва да търсим друг“, каза тя на представянето на „Вътрешен вик“ във вторник. В събитието участваха преводачът на жестов език Марина Пенева и основателката на издателство „Лемур“ Соня Хачикян, която беше модератор на срещата.
Трачук разказа своята житейска история и как решава да напише „Вътршен вик“. По думите на Хачикян е важно читателите да се запознаят с човека зад книгата, защото това има голямо отношение към начина, по който се чете и възприема.
Янка Трачук се ражда напълно глуха, а ключова роля в нейното развитие има майка й, която въпреки съветите на специалисти да запише дъщеря си в специализирано училище, настоява детето ѝ да учи в масово училище. Учителите са инструктирани да говорят бавно, а момичето да седи на първия чин, за да чете по устните им. Ранното усвояване на четенето, наложено от домашните занимания с майка ѝ, дава на Трачук предимство пред съучениците, включително по-малко грешки при диктовки, тъй като тя запаметява текста визуално, а не слухово.
Идеята за книгата се заражда, когато на 14-годишна възраст Янка Трачук научава жестовия език и започва активно да общува с глухата общност. Разказите на хората от общността за трудностите в семействата и в комуникацията постепенно се превръщат в основа на книгата й.
Хачикян определя героинята Нина като събирателен образ, но историите зад нея не са измислица. Самата Трачук отбеляза, че става дума за истински истории.
Според Соня Хачикян книгата носи послания, които се отнасят не само до глухите хора, а до всеки един. По думите ѝ „Вътрешен вик“ би трябвало да бъде задължително четиво особено за млади момичета, тъй като предава ценни житейски уроци. Тя определи книгата като „урок за живот“ за всеки човек, независимо от неговите обстоятелства.
За Трачук най-важното послание, което иска да остане у читателя, е умението да реагираш правилно в критичен момент. „Много е важно на момента да знаеш как да реагираш, да не изпадаш в паника, да можеш предварително да помислиш, да осъзнаеш нещата. Не можем да кажем какво ще стане утре. Затова е по-добре, когато нещо се случва, да помислиш как да реагираш. Трябва да се научиш да имаш такава способност. Това е най-доброто послание за всички“, каза авторката на „Вътрешен вик“.
Трачук отбеляза, че самото писане на историите е било лесно, тъй като просто разказвала преживявания на хората. Най-голямото предизвикателство било да намери начин да ги представи така, че да не звучат като клюка или интрига, а като обща, споделена история, допълни авторката. Тя каза също, че планира да продължи да пише и вече си е набелязала и нови теми, за които иска да разкаже.
Янка Трачук е родена в Пловдив, но е израснала и живее в София. Завършила е специалностите „Архитектура“ и „Пространствен дизайн“ в Нов български университет, а в момента е на финалната права на две магистратури – по „Лингвистика на жестовия език“ в Софийския университет и по „Психология на развитието“ в Нов български университет. Тя е художничка, преводач на жестов език, активист за правата на глухите хора и майка на две деца.
БТА има за трета поредна година Национален пресклуб на книгата в рамките на „Алея на книгата“ в София. Той е сред 43-те национални пресклубове на Агенцията в страната и извън България, като два от пресклубовете са непостоянни – на борда на първия български военен научно-изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на панаири на книгите. БТА е медиен партньор на Асоциация „Българска книга“.
