Шефът на мозъчния тръст на САЩ: Вече не можем да победим Русия

0
1529

Иван Данилов, Crimson Alter

Когато шефът на най-известния и влиятелен мозъчен център на САЩ заявява, че световния ред, основан на американската хегемония, е на смъртно легло и няма как да бъде спасен, трябва да се вслушаме в думите му. А когато шефът на същия този център, който е изработвал стратегиите на ЦРУ и Държавния департамент, говори, че успехът на Владимир Путин в Крим представлява “драматичен неуспех” на новия световен ред, то в този анализ трябва да се вслушаме с двойно по-голямо внимание. А най-интересното е, че тази програмна статия, в която председателят на “Съвета по международни отношения” (Council on Foreign Relations) Ричард Хаас излага своите мисли, по-скоро напомня на монолог на доктора, който се опитва да успокои истеричен пациент, току-що научил страшната си диагноза.

За да разберем напълно значимостта на появата на толкова нехарактерни за американския информационен свят тезиси, трябва накратко да припомним с какво именно Съветът по международни отношения се отличава от другите американски неправителствени организации.

Първо, това е един от най-старите аналитични центрова в страната, създаден от американско-британския политически елит още през 1921 г., под покровителството на администрацията на президента Уудро Уилсън.

Второ, Съветът по международни отношения е организация, чиито членове често не успяват да скриват своето крайно презрително отношение към демокрацията, към редовите жители на планетата и всъщност са твърди привърженици на идеята, че една група “избрани” интелектуалци трябва да взема решенията сама, или пък да снабдява избрани политици с правилно интерпретирана информация, която да предопределя техните решения.

Един от основателите на “клуба” и едва ли не публичното лице на Съвета – американският колумнист, съветник на президента Уилсън и виден теоретик на пропагандата – Уолтър Липпман, е известен с това, че е измислил концепцията за научно обоснованото масово използване на медиите в качеството им на инструмент за управление на общественото мнение и ня политическите процеси.

Самият Липман през 1922 г. пише, че способността да “произвеждаш съгласие” (тоест, да го постигаш, без аудиторията да забелязва манипулацията и да превърнеш това буквално в конвейерен метод)това е технология, която радикално ще преобърне политическите системи и то по-силно от всякаква революция.

Трето, “Съветът по международни отношения” е неправителствена организация, в която кланът Рокфелер, династията Форд и фамилиятаУорбъргг (чрез Warburg Pinkus) са влагали и до днес влагат сериозни средства, а самият аналитичен център се гордее с това и всъщност е координатор на изследователските програми на фондация Рокфелер.

И последен щрих към портрета: “Съветът по международни отношения” представлява ковачница на кадри за американската политическа система. Сред аналитиците и експертите на съвета, които са му задължени за своята кариера, следва да отбележим директора на ЦРУ Алън Дълес и брат му, държавния секретар Джон Дълес. В пика на Студената война над половината от служителите на Държавния департамент бяха членове на този рокфелеровски аналитичен център и наистина не беше напълно ясно къде точно се вземат решенията по външната политика на САЩ. С дейността на съвета са свързани много конспиративни теории, но за обяснение и оценка на неговото влияние не е необходима конспирология. Достатъчно е просто да се прегледа списъкът с действащите членове и да се отбележи количеството изследвания, които неговите служители са изработили за различните държавни структури, за да се стигне до извода, че този “колеткивен мозък” при всички обстоятелства влияе особено силно върху политическите решения на американския елит.

Поради гореизложените причини председателя на Съвета има моралното право да говори с американския елит с назидателен тон и да му изнася лекции за това как всъщност е устроен светът. В известен смисъл статията на председателя Ричард Хаас е своего рода изчистена позиция на отази интелектуална част от американския елит, която изигра ключова роля за победата на САЩ в Студената война. Хаас настоятелно съветва американския елит да се успокои и да приеме факта, че влакът вече е заминал и да се спасява световния ред с американска хегемония е безполезно, опасно и безсмислено. Нещо повече, главният американски аналитик има предложение за конструктивна стратегия за Вашингтон, но то едва ли ще срещне разбиране сред американските политици.

Ключовата теза на статията му е: “Световният ред се разпада по пътя на продължителното разложение, а не чрез внезапен колапс. Както и в случай на запазване на реда, ефективната държавна политика, резултативните действия и инициативната дипломация могат да определят начина, по който ще се случи това разложение и до какво ще доведе. Но за да се случи това, е необходимо да се извърши нещо предварително: трябва да има признание за това, че старият световен ред никога няма да се върне и всички опити за неговото възкресение са напразни. При всички случаи това признание трябва да бъде направено предварително, за да продължи движението напред”.

Председателят на Съвета по международни отношения прави сравнение между краха на Виенската система на международните отношения (т. нар. система на Европейския концерт, установена след Наполеоновите войни) и залеза на днешния световен ред. Хаас дори твърди, че между двете има символична връзка — Виенската система отмира в контекста на Кримската война в средата на XIX век, а днешният световен ред получи сериозен удар именно след присъединяването на Крим към Русия.

Забележително е, че най-влиятелният американски експерт нито за момент не приема линията на официалната американска пропаганда – той подчертава, че от руска гледна точка разширяването на НАТО (а също така интервенциите в Ирак и особено в Либия) е било нарушение на правилата на играта и то обяснява последващите действия на руската страна. Той подчертава още, че в целия свят, включително и в неговата “либерална” част, расте недоволството от САЩ – “Възмущението по повод американската експлоатация (на статуса) на долара за въвеждането на санкции расте – както расте и притеснението от това, че Америка продължава да трупа дългове”.

Според мнението на Хаас, Съединените щати са допуснали огромно количество грешки във външната и вътрешната си политика, а икономическите промени, предизвикани от глобализацията, създават допълнителни проблеми за Америка. На всичко отгоре, Съединените щати са изгубили позитивния си имидж и тепърва ще трябва да плащат за това.

Препоръките на председателя на “Съвета по международни отношениям” са прости и рационални – след като вече деградацията на световния ред не може да бъде спряна и преобърната, то този процес трябва да бъде оглавен. САЩ трябва да работят над това “да интегрират Китай и Русия” в новата конфигурация на световните отношения, при това тази интеграция трябва задължително да включва своеобразна смесица от компромиси, стимули и сопротива срещу Китай и Русия. При това американският елит трябва да разбере и осмисли една важна идея – какъв ще бъде XXI век, зависи в голяма степен от успеха на тези усилия за интеграция.

Американците продължават да се взират в списъка на екзистенциалните, тоест смъртните, заплахи за своята страна. Русия беше, Китай също… Кой остава?

Най-горчивият хап Хаас оставя за финала на своя програмен текст – американският елит трябва най-накрая да започне да действа по-сдържано в своята вътрешна и външна политика и да се опита да възстанови поне част от изгубеното уважение към страната си като “сила на доброто”. За това ще са необходими “съкращаване на държавния дълг на САЩ, възстановяване на инфраструктурата, подобряване на общодостъпното образование, инвестиции в социални програми, привлечане на компетентни мигранти” и много други мерки, на които американският елит едва ли ще се реши.

“Съединените щати не могат ефективно да налагат ред в света, ако са разделени вътре в своя дом, ако се отвличат с вътрешни проблеми и изпитват дефицит на ресурси”, пише Ричард Хаас. Но, наблюдавайки днешния американски елит, трудно може да се избегне чувството, че той не е готов да възстанови американския имидж, да прекрати външнополитическите авантюри, както и да търси компромиси и да предложи отстъпки на Русия и Китай.

Американското експертно общество прекалено дълго възпитаваше американския елит в убеждението за неговата изключителност и сега бере горчивите плодове на своята ехективна работа. Гордостта е отличен наркотик, но много лош съветник.

Впрочем, независимо от това дали американските политици ще послушат съветите на аналитиците от “рокфеллеровския мозъчен център” или не, може да се направи един важен извод – дори най-добрите американски умове не намират реалистичен способ за спасяване на стария световен ред.

Което означава, че всички усилия на Москва за деномтиране на американската хегемония трябва да бъдат продължени. Върху развалините на американското самовластие Русия може да остави едни красиви графити, а както показва практиката, демонтирането на стария световен ред е печеливше дело. В крайна сметка американците спечелиха прилично от демонтажа на СССР. Време е дълговете да бъдат платени.

Превод и редакция: Епицентър.БГ