Затегнат контрол по границите: Германия връща проверките като мярка срещу миграцията
От следващия понеделник Германия въвежда граничен контрол по всичките си сухопътни граници. Мярката вече е в сила по част от границите на Федералната република, но сега властите в Берлин са решили допълнително да затегнат проверките. Причината – зачестилите случаи на ислямистки тероризъм. Така от 16 септември на всички пунктове по сухопътните граници ще започнат засилени проверки. Политически ход или реална мярка за борба с нелегалната миграция и екстремизма?
Три нападения за няколко месеца, извършени от нелегални мигранти, при които са убити четирима души. Чашата на търпението на германските граждани преля през юли, когато сириец, който е трябвало да бъде депортиран в България, отне живота на трима души в Солинген. Преди дни в Мюнхен беше предотвратен атентат срещу израелското консулство. Властите в Берлин бяха подложени на силен обществен натиск и обещаха промени.
Нанси Фезер, министър на вътрешните работи на Германия: „Ще удължим вече съществуващите проверки по сухопътните ни граници. Вече съм издала нареждане за това и сме информирали ЕС. Целта е да ограничим нелегалната миграция и да се предпазим от ислямисткия тероризъм и тежки престъпления. Правим всичко по силите си, за да предпазим гражданите на страната. Докато не бъде постигната по-голяма безопасност по външните граници на ЕС, се налага да засилим мерките по нашите собствени граници.“
От октомври миналата година някои проверки са в сила по границите с Швейцария, Чехия и Полша. Мярката първоначално беше въведена за 6 месеца в Германия, но няколко пъти беше удължавана. Съобщава се, че за този период е предотвратено нелегалното влизане в страната на над 30 хиляди души. Канцлерът Олаф Шолц заяви, че има подкрепата на опозицията за новите мерки. Сред тях са ограничаване на социалните помощи за бежанци и подновяване на практиката да бъдат депортирани мигранти.
Защо страни от ЕС затягат контрола по границите си?
Идеята за строг граничен контрол е подкрепяна от крайнодясната „Алтернатива за Германия“. Възходът на десницата провокира и въпроса дали Шолц не се опитва да печели гласове и сред техните симпатизанти. А от опозиционния Християндемократически съюз настояват да бъде ясно дали мерките са временни или ще останат за постоянно.
Фридрих Мерц, лидер на ХДС: „Граничните власти в Германия много добре знаят кого трябва да проверяват. Обикновените пътници и тези, които транспортират стоки с камиони, няма да бъдат засегнати от новите мерки. Ние не искаме границите да бъдат затворени, а да бъдат контролирани. Има огромна разлика.“
Катарина Дроге, лидер на парламентарната група на Зелените: „Това е краят на единната европейска политика за миграцията. Това е края на Шенген, което означава и край от отворените граници за икономиката.“
Правозащитни организации предупреждават, че освен върху свободата на придвижване и Шенген, затягането на границите може да има ефект и върху идеята за единна Европа.
Вибке Джудит, правозащитник: „Това може да се превърне в игра на пинг-понг. Целта на общоевропейската политика за миграцията е да се предотврати това подхвърляне на мигранти от държава в държава. До този момент Германия беше една от малкото държави, които показаха реална солидарност.“
Само за периода 2015-2016 г. след призива на бившия канцлер Ангела Меркел, в Германия са влезли над 1 млн. сирийски граждани. От началото на войната в Украйна, Берлин е дал убежище на 1 млн. и 200 хиляди украински граждани.
