Искат да с хъс и сърце, не само с умения
Без точка и голова разлика 9:166 в областната група на Сливен след 12 кръга, „Златните войводи“ от село Злати войвода тренират упорито и не спират да мечтаят
След дванадесет изиграни кръга в областната футболна група на Сливен отборът на „Златните войводи“ от село Злати войвода е без точки с незавидната голова разлика 9:166.
Името на отбора нашумя, след като в осмия кръг „войводите“ загубиха от един от фаворитите в групата – ФК „Сливен“, наследник на славния носител на Купата на България от 1990 година, с невъзможното 0:34. Преди това беше записал загуби с 1:19 от „Спартак“ /Бяла/, 0:14 от „Тунджа 2009“ /Мечкарево/, 0:17 от „Левски“ /Младово/…
В последния до този момент 12-и кръг в областната футболна група „Златните войводи“ падна като гост с 4:15 от „Лудогорец“ /Камен/. Загубата си е загуба, но за първи път отборът вкарва 4 гола в един мач.
Под тях в класирането е „Чавдар“ /Ковачите/, който прекрати участието в групата, след като през септември негов футболист почина на терена по време на мач.
Веднага се заговори по адрес на тима от Злати войвода, че това е „бръшняният чувал“ на групата, достоен за Книгата на Гинес с резултатите си. Само че в селого далеч не мислят така. Там виждат другата страна на медала – че намериха сили да възродят някогашния си футболен отбор. И че вместо да се вторачват по цял ден в телефоните си или да вършат пакости, момчетата от селото, което е с около 1200 жители, успяха да са обединят в името на спорта и да осмислят пълноценно свободното си време. През този шампионат отново са участници в областната футболна група.
Те имат и примера на своите предшественици – тук не са забравили, че през 1983 г. отборът на селото под името „Чавдар“ е бил окръжен първенец на Сливен, а далеч по-рано – през 1967 г., участва успешно в детския турнир „Футболна смяна 67“ заедно с ощо 2500 отбора от цялата страна. В Злати вовйвода още разказват как на финала на окръжното първенство през 1983-а играли на неутрален терен в сивенския квартал „Речица“ с отбора на село Каменово. Дори повели с 3:1, но допуснали изравняване и доста потреперали, докато накрая победят с дузпи.
Снимка: Архив
Някога се гореели и със селския си стадоин, чийто терен бил реституиран някъде през 1993 г. и разоран, за да тъне днес в бурени. Останала и само да стърчи самотна входната врата на стадиона, пред която влизали зрителите.
За много години футболът в Злати войвода бил изоставен, докато на последните местни избори за кмет на селото не била избрана, при това на първи тур сред четирима кандидати, Златомира Стоянова. Със своите 28 години тя е най-младият селски кмет в община Сливен.
Златомира, която с неподправено чувство за хумор казва, че е кръстена на баба си, а не на патрона на селото Злати войвода, наред с другите си задачи, се заела да възродят и някогашния славен футболен отбор на селото. „Гладах как момчетата от основното ни училище ритат на една поляна, която наричаме кабата, дори си бяха сковали малки вратички от стари дървени палети. Идеята за отбора първо беше тяхна. В началото искахме да подновим старото си име Чавдар, но стана ясно, че в групата вече има отбор с това име – отборът на село Ковачите. Тогава децата поискаха да са „войводите“, аз добавих „златните“ от името на селото“, разказва пред „24 часа“ кметицата, чийто баща навремето също бил футболист на „Чавдар“.
Сега за възродения отбор разказва огромно табло в центъра на селото със снимки на някогашните и днешните футболисти. И задължаващия надпис над тях: „От миналото до днес – златен дух, войводско сърце. Миналото ни направи легенди, бедещето ни отново ни събира като войводи!“. Текст, разбира се, измислен от кметицата, която има висше образование в областта на информатиката.
Пак по нейно предложение изработили днешните си черни екипи със златни букви – Стоянова веднъж видяла снимка на Меси с черен екип и златни черти по него и много го харесала. Вярно, някога техният „Чавдар“ играел със сини фланелки, но нали времената се менят…
Успели да сглобят не един, а цели два отбора – юношески и мъжки. При по-малките играят деца от местното училище, а при мъжете – основно момчета от селото, които вече учат в Сливен, има и „пришълци“, например от град Шивачево и от областния център.
И това не е случайно – „Златните войводи“ са може би единственият отбор, който си търси футболисти с обява във фейсбук. След загубата с 0:34 „войводите“ написаха: „На дъното сме, но не се отказваме! ФК „Златните войводи“ набира футболисти за мъжкия отбор. Търсим хора с хъс и сърце, не само с умения“.
Тъкмо след тази обява в отбора от Сливен дошли 58-годишният Лъчезар Цонев и синът му Емил, който преди това играл за отбора на ямболското село Кабиле. Сега Лъчезар е най-възрастният футболист в групата, но лекарите му разрешават да играе. С опита си на футболист още от студентско време той заздрави защитата и помага със съвети на далеч по-младите си съотборници. Вяроятно ще бъде полезен и на играещия треньор Станислав Славов, който в момента поема отбора.
В Злати войвода вече учредиха и футболен клуб, но в основата на ентусиазма си остава кметицата Златомира Стоянова. Тя не само е с момчетата на всеки мач и стои на резерната им скамейка, но и помага всеотдайно според силите си. До там, че лично пере у дома си екипите на играчите след всеки мач.
„Домакинстваме в град Кермен, тъй като все още нямаме собствен стадион. За мачовете мъжкият отбор пътува с лични автомобили, за малките ползваме автобус. Финасвова помощ нямаме отникъде, аз си знам как намирам от спонсори пари за съдийските и за лекаря на домакинските ни мачове, но засега се справяме“, разказва още Стоянова.
Тя, а и всички в селото, се надяват скоро да имат отново и свой стадион. Избрали са общинско място – някогашно селскостопанско летище, близо до Злати войвода. Общинско, за да няма пак реституционни претенции към него. Подравнили с помощта на геодезисти терена и го окосили, след това вдигнали футболни врати, а момчетата го оградили със стари автомобилни гуми и сковали временни дървени скамейки за публиката, която не липсва.
Този стадион засега не е озаконен, но Златомира Стоянова вече ходила веднъж при кмета на община Сливен Стефан Радев заради него и той обещал да им съдейства. Предстои въпросът да бъде внесен и в общинския съвет на Сливен.
Докато това стане, „войводите“ ще домакинстват в Кермен. Там ги разбират и не им искат наем за стадиона. Разбрали се единствено „златните“ да помагат с осигуряването на боя и да очертават линиите на игрището. А тренировките, два пъти седмично, провеждат на терен в Сливен.
Разбират ги и от ръководството на областния съвет на Българския футболен съюз в Сливен, чиято политика е да наблята на развитието на масовия и най-вече на детско-юношеския футбол. Неговият председател Райчо Райчев каза за „24 часа“, че приветстват появата на новия отбор в областната футболна група, помогнали им с топки и мрежи за футболните врати. „Но не е вярно, че са играли децата им, когато загубиха с 0:34, както писаха някои. Футболистите им бяха основно юноши“, коментира той.
Родителите на малките футболисти също подкрепят отбора. Направили нарочна родителска среща, за да разяснят къде и срещу кого ще играят техните деца. Някои от родителите пътуват с футболистите – неотдавна майката на едно от момчетата от Шивачево – Димитрина Михалева, ги изненадала, като им донесла баница след мач в Кермен. Тя заместила сандвичите, за които нямат средства и няма как да купуват на момчетата след мач.
В Злати войвода са доволни и от това, че досега не са пропуснали мач в областната група и не са допуснали да загубят служебно. А от другите резултати, макар и негативни за тях, търсят само ползата. Ето какво написаха във фейсбук след загубата им в десетия крът с 1:8 от „Сините камъни“ /Сливен/: „Вчера, като гости на стадиона в Жельо Войвода, ФК Златните войводи изигра среща срещу ФК „Сините камъни“. Мачът завърши 8:1 в полза на домакините.
Въпреки че сме на последно място в първенството, ние сме горди с нашия обновен състав! За втори пореден мач успяваме да отбележим гол, което е значителен напредък за нас. Вярваме в развитието на отбора!“.
В Злати войвода се гордят и с това, че чрез футбола момчетата от отбора не само спортуват и осмислят свободното си време, но и заедно се възпитават. Сега с нетърпение очакват Коледа, за да облекат коледарските дрехи от читалището, да обиколят с благопожеланията си селото и пак заедно да запалят коледната елха в центъра. По същия начин били единни за Великден, когато пролетно почистили селото.
