УЧИТЕЛЯТ – ВЕЧЕ И СЛЕДОВО КУЧЕ…

0
685

Нови перспективи изгряха пред българския учител. Евроинтеграцията на българското образование му гласува високото доверие да издигне авторитета си до следово куче. Той вече има задължението да души следите на първокласниците до семейството му. Безкористно и безплатно да потвърди патриотизма си, разкривайки къде живеят и къде работят родителите на първолачетата. И ако открие нередности, да доносничи пред директора на училището, а той да доносничи на регионалния инспекторат по образование, а той да снесе информация на министъра на образованието… Не се уточнява тези донесения ще бъдат ли след година-две част от досието на учителя, което ще нищи комисията по досиетата…

Решихме демографския проблем по обезлюдяването. Решихме проблема с раждаемостта. Решихме проблема с училищната база – децата да не учат на две смени. Решихме проблема със заплащането на труда на учителя. Решихме проблема с учителските кадри. Решихме проблема с учебниците. Решихме проблема с обхвата на децата в училище…
Такъв е животът!
Но има и проблем!
Ще бъдат ли раздавани каишки на учителите, които да поставят на шиите на първолачетата и с тях да ги водят до домовете им? Или на първолачетата ще бъдат ли надянати електронни гривни на ръцете, за да могат директорките да ги следят с джи пи ес къде спят? Отговорът е изключително важен, защото до 15 септември ще трябва да бъде обявена и изпълнена обществена поръчка за каишки, нашийници или електронни гривни. А това ще гарантира и раздвижване на българската икономика, освен ако поръчката не бъде спечелена от протежирана от Меркел, Макрон или Брюксел фирма.
Министерството на образование би трябвало да изготви и правила за приложение на заповедта. Като, например, млада учителка ще има ли право да общува задълбочено с баща на първокласник и в кои часове на денонощието. Млад учител, ако бъде открит с лампата на Аладин в някое училище, ще има ли право да общува със самотна майка и в кои часове на денонощието, както и това да става ли, или не в присъствието на първолака? Ще бъдат ли давани ваучери за таксита на преподавателите, за да могат да проследяват къде работят родителите на първокласниците?
Такъв е животът!
Бяха години, когато от учителката на първолаците се изискваше да възпита децата в любов към училището. В любов към книгата. Да ги научи да пишат красиво, да четат гладко, да смятат правилно, да знаят кой е създал българската азбука, да наизустят стихотворението „Аз съм българче…“, да запеят „Тих бял Дунав се вълнува…“, да научат кои са цветовете на националното ни знаме и какво означават те…
Господи, толкова ли е било сбъркано българското образование, та някогашни първокласници днес да са учени от световна величина, да са дейци на културата с принос в световната съкровищница, да са талантливи преподаватели в началните, в средните и висшите училища на България? Господи, само по министрите и политиците ни ли днес съдиш за таланта на българския учител да учи и възпитава първолачетата?
Доживяхме от българския учител да се изисква да бъде едно обикновено следово куче с нашийник на министерството на образованието. И заплатата му да зависи от това колко деца е издал, че родителите им не живеят тук, а там, че родителите им не работят там, а тук… Това ли било то, че образованието е приоритет на днешното правителство?
Колко глупав съм бил, та да не мога да разбера що е то приоритет на образованието и има ли то почва за развитие в България. Нещо много сложно ще е това, че да не могат да го разберат и десетки хиляди преподаватели в началния и среден курс, във висшите учебни заведения.
Съмнявам се дали го проумяват най-вече министърът на образованието и свитата му от висши чиновници.
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ