Украйна е обречена

0
865
Дъглас Абът Макгрегър, е бивш съветник на министъра на отбраната в администрацията на Тръмп, пенсиониран полковник от армията на САЩ, старши сътрудник в The American Conservative, за ситуацията в Украйна. 

 

Най-лошото в тази история е, че украинците са само инструмент за САЩ, които искат не само Украйна, но и другите европейски страни да замръзнат тази зима. Особено германците. Студът, който започна в Европа, е наша работа, а не руска. Руснаците знаят за това. Русия изобщо не е искала такъв изход, тя не е имала такива намерения. Единственият реален интерес за нас в настоящата ситуация е да спрем да угаждаме на Украйна и да намерим мирно решение. За съжаление, не съм сигурен, че това е в наша власт. Вашингтон се контролира от банда заговорници, които са фанатично отдадени на идеята да унищожат Русия. Веднъж бях поканен в предаването на един от водещите на “Фокс Нюз” Стюарт Варни. Явно по погрешка. Със сигурност някой му е казал: „Поканете Макгрегър, той е упорит военен „ботуш“, няма да ви разочарова!“ Според разбирането на редакторите, разбира се, трябваше да извикам: „Ще победим руснаците“, „Трябва да помогнем на Украйна да спечели тази война“ и т.н. А аз ги смаях, като казах, че Зеленски не е герой, а протеже на олигарсите и смешник, излязъл от нищото, който дори не е говорил украински преди да стане президент. Стюарт Варни, разбира се, мигновено „смотолеви“ темата и големите електронни медии вече не ме поканиха, защото не им трябва човек, който публично казва, че американците на практика не чуват истината. Те получават само това, което идва от група социални инженери с щедрата подкрепа на Уолстрийт, Холивуд и медийните корпорации.

Несъмнено мнозина в Америка много се учудиха, когато чуха, че генералът от армията на САЩ Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник щабовете, тоест най-високият военен чин в нашата страна е склонен за дипломатическо разрешаване на конфликта между Украйна и Русия. Предлагам да помислим върху някои от причините за това необичайно в много отношения изявление.

Генерал Мили е известен като човек, който никога не действа, без да е предвидил всичко занапред и при това с изгода за себе си. Да си спомним дори само неговите получили широка известност „изтичания“ на информация от съвещанията при Тръмп, макар че тогава тяхната достоверност да предизвика въпроси. Но работата даже не е там, а в това, че сега Мили всъщност продължава да прави същото, но с по-голям размах, от страниците на “Ню Йорк Таймс”. За него сега беше важно да заяви гръмогласно, че украинците са направили всичко, което е било по силите им, и че сега се очертава много удачен момент за преговори.

Байдън и Съливан отхвърлиха предложението му. Интересно е да се замислим над това как се оказа възможна тази постъпка на генерала в днешна Америка. Странно, че един от висшите носители на тайни в страната стана прекалено разговорлив и разпространява сведения, представляващи държавна тайна, в това число и личните му разговори с действащия президент на Америка станаха общоизвестни. Това е същото, ако през Втората световна война адмиралът от флота Лейхи, генералът от армията Маршал и началникът на военноморските операции Кинг бяха започнали да правят наляво и надясно публични изявления за частните си разговори с Рузвелт. Те никога не си позволиха това, та даже и след неговата смърт. Генерал, който „пуска“ такава информация, във всяко едно отношение трябва да бъде уволнен, тъй като не е работа на генерала да си „чати“. Неговата работа е да дава необходимите съвети на ръководството на страната.

Смятам, че в тази ситуация това, което се случи, се дължи на факта, че генерал Мили е уплашен. Той има малък пряк боен опит (това е известно), но разбира суровата логика на фактите. А те са следните:

на САЩ им липсват не само боеприпаси, гориво, резервни части, а и жива сила, за да предприемат сериозна конфронтация с Русия.

Не много отдавна генерал Петреъс, бивш директор на ЦРУ, който подобно на Мили сега е зает със собствения си имидж, говори за митична многонационална група военни специални части, нещо като „коалиция на добра воля“. Тя според него, е трябвало да включва около 90 000 военнослужещи от САЩ, Полша, Румъния и от още други страни. Той мечтаеше да заведе тази група в Западна Украйна с цел уж „мирно разведряване“. Но генерал Мили не е идиот, той е наясно, че подобна стъпка няма да доведе до никакво мирно разведряване, тъй като Русия даде много ясно да се разбере, че ще разглежда всяка подобна намеса като претекст за удар. И генерал Мили също знае тъжната истина, че украинците харчат 7000 снаряда на ден. Наскоро НАТО закупи стохилядна партида от 155-мм. снаряди от южнокорейците за нуждите на Украйна, но това е лоша сделка. Това е достатъчно на въоръжените сили на Украйна само за 14 дни артилерийски обстрел. Но руснаците могат спокойно да си позволят да похарчат същата сума за пет дни… Ясният извод от това е, че САЩ не са в позиция да предизвикат Русия. А Мили знае и нещо друго:

Руснаците променят коренно подхода си към войната.

В началото на спецоперацията си те навлязоха в Украйна с много скромни сили – образно казано, с една вързана ръка на гърба, а от август минаха в отбрана, което тревожи НАТО, тъй като става очевидно, че оттогава руснаците непрекъснато укрепват отбранителните си позиции, натрупват средства и сили за бъдещото си общо настъпление. Това обяснява маневрите на руснаците, при които моментна териториална загуба се компенсира с печалба във времето. Консолидирането на позициите на руската армия, минимизирането на нейните загуби в жива сила принуждава Националния батальон, Весеушниците и наемниците да се разтеглят в тънък слой по линията на съприкосновение. Мили разбра това и се притеснява, че трябва да говори с хора от американския елит, които са глухи за реалността. Той не иска да дойде по-късно при президента и да каже: „Г-н президент, всички наши конвенционални войски, изпратени в Украйна са под заплаха от пълно унищожение. Единствения начин да се измъкнем е да започнем преговори с руснаците или да се подготвим за ядрена размяна“. Но никой не иска ядрена война. И това (невъзможността за използване на ядрено оръжие по време на руско-украинския конфликт) беше централна тема на преговорите между Си Дзинпин и Байдън.

На този фон идеята, за която мечтае Петреъс, изглежда привлекателна само за хора, които не са военни. Достатъчно е да си припомним провокативната забележка на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт към армейския генерал Колин Пауъл: защо не използваме всички възможности на нашата „великолепна армия“? Пауъл се изрази добре, като каза, че военна сила трябва да се използва само „в краен случай“. За съжаление, американските неоконсерватори глобалисти продължават да смятат другите страни за „живи играчки“, които могат да бъдат манипулирани, сплашени и завладени. Но проблемът е, че ако Съединените щати не могат да разберат, че Русия и Китай не могат да бъдат сплашени от тях, тогава те ще претърпят колосално поражение. Генерал Мили го видя. Но дрогираните Блинкен, Съливан и Байдън не разбират това.

От 24 февруари 2022 г. медиите в САЩ не правят нищо друго, освен да „помпят“ увереността на гражданите, че „Украйна ще победи“.

Е как, можете да ги попитате, девет месеца по-късно, спечели ли Украйна?! Украйна загуби четири региона (макар все още непълни като територия, но това е само досега), стотици хиляди хора, огромно количество военна техника и по-голямата си част от енергийната инфраструктура. Грубо казано, на Украйна ѝ остана в резерв само един последен клип. Официален Киев вече не е в състояние да демонстрира нищо на руснаците. Трябва да изчака последния съкрушителен удар от Русия. Ето защо Мили каза за представителите на украинската страна, че те дадоха от себе си всичко, което американците изискват от тях, и затова е време за преговори. Но този човек не беше чут от Държавния департамент и следователно от Киев. Всичко е заглушено от обичайната мантра: „Трябва да смажем руснаците“! Продължителният идиотизъм на ситуацията доведе дотам, че дори CNN заяви, че американските военни „призовават за дипломация по-настойчиво от самите американски дипломати“. Канадският журналист Арън Мате ми напомни този цитат не толкова отдавна. Да, точно така!

Ние лъгахме американския народ поне три десетилетия, че нашата армия е най-добрата в света, че никой няма да смее да ни предизвика. И „пропиляха“ по-голямата част от силите си след 1991 г., годината на победата в Студената война. Това, което имаме днес, е бледа сянка на някогашното величие. Вече нямаме монопол върху технологиите, които биха ни донесли успех, особено в областта на високоточното насочване. Този блъф продължава: нашите генерали се кичат с ордени като коледни елхи, продължавайки да казват, че американците все още са военни герои, които могат да правят каквото си искат. Но ние не можем! Затова генерал Мили, осъзнавайки опасността и неяснотата на ситуацията, решава да сложи край на това. Лично аз не виждам никакво желание у НАТО да обявява мобилизация и да воюва срещу Русия. Може би поляците и румънците искат да влязат в тази месомелачка? Но те няма да бъдат питани, решаващата дума все още е наша: Ние, Съединените щати, сме гръбнака на Северноатлантическия алианс. И тук можем да направим някои междинни изводи.

Всъщност сега, когато се откриха впечатляващи пропуски в противовъздушната отбрана на НАТО (руски ракети и безпилотни удари, безумни украински „подаръци“ и т.н.), има все по-малко „козове“ в ръцете ни.

Временното отстъпление на Русия в посока Харков беше компенсирано с ефективни удари.

Украинската страна загуби от 30% до 40% от настъпващите сили. А това са 30 000 войници, чувствителни загуби, сами разбирате. Ситуацията се разви малко по различно в хода на решението да напусне Херсон. Но същността беше същата. Маневрата с предислокация на повече от 30 000 руски военнослужещи и 5000 единици техника е предприета с цел спасяване живота на персонала, който може да бъде изолиран в случай, че бъде взривен язовира на Каховската ВЕЦ. Руснаците не можеха да допуснат наводнение и смъртта на хора, въпреки че, разбира се, знаеха, че могат да запазят този град. Но беше взето решение за целесъобразността от изтеглянето на военните и цивилните на левия бряг на Днепър. Херсон ще бъде превзет отново, когато руснаците се подготвят за общо настъпление. Руснаците като цяло са надарени с остър териториален усет, имат силно развита пространствена, тактическа и стратегическа интуиция. През цялата си вековна история те биха напуснали някои земи само в случай, че имат дълбоко подготвени планове за отмъщение. И винаги резултатът е бил очевиден и много страшен за врага.

Спомнете си Наполеон! Руснаците използваха такава тактика във войните с половците, татаро-монголите и германците. Така всъщност действа и сега руската армия. Вижте, сега руснаците изравняват фронтовата линия, а доставките на всичко необходимо затова стават навреме. Но украинците имат проблем след проблем. Първо, изчерпват се собствените (а не „вносните“) кадри; второ, предстои срив на зареждането с гориво, което ще засегне предимно бронираните превозни средства; трето, проблемът с евакуацията на ранените е решен лошо, огромен брой ранени умират, без да дочакат помощ. Изпратихме им стотина бронетранспортьора М-113 на различна „възраст“. Повечето от тях се използват именно с цел транспортиране на ранени. Тук трябва да се каже, че в това отношение

Украйна изобщо не ни напомня за Виетнам, където хеликоптерите можеха да кацат свободно.

Русия има интегрирана система за ПВО, така че украинските ВВС са неефективни. И ние не можем да си позволим да използваме нашите американски ВВС, има ли смисъл да загубим такова количество авиация, при това моментално? И за нивото на подготовка на нашите пилоти има много да се желае, тук имаме проблем и това беше отразено съвсем официално в американските медии не толкова отдавна. Следователно нашите генерали гледат на ситуацията в по-голямата си част реалистично. Не лучайно така си „почиват“ срещу маниакалните планове за агресия. Разбира се, не можете да погледнете в главата на всеки: може да има тайни лични разговори и палитрата от настроения е може би най-пъстра, но виждам, че Мили не харесва всичко това. Той ясно осъзна, че Пентагонът може да бъде въвлечен в най-нежелания сценарий и се опита да убеди президента. Мили не остана доволен от отговора му и явно затова реши да свали камъка от сърцето си и да „излее“ голяма част от тази история в медиите. Споделяне на отговорността…

Може би скоро ще получим по-ясна представа колко плачевни са нашите работи и това ще има отрезвяващ ефект.

В крайна сметка американските данъкоплатци трябва да знаят, че нашите сили не са в най-добро състояние. И това е въпреки факта, че сега имаме повече генерали и адмирали, отколкото във всеки друг период от историята на Съединените щати. Това изобщо не е смешно. Дори бих го нарекъл с думата „срам“. В това отношение за нас е показател за задънена улица и турската среща на директора на ЦРУ Бърнс с ръководителя на службата за външно разузнаване Наришкин по темите за намаляване на ескалацията и неизползване на ядрено оръжие. Мисля, че Бърнс можеше да бъде инструктиран да не обсъжда прекратяването на огъня в Украйна при никакви обстоятелства. Защото в САЩ „твърдо“ решиха, че Украйна печели. А тогава защо имаме нужда от примирие? Бърнс, разбира се, можеше по някакъв начин да инициира диалог по тази тема, но до каква степен имаше право да го води? Ето това е въпросът… За да се доближим до отговора, нека си припомним първоначалните, много прости искания на Русия към Украйна. Последната е длъжна да спазва неутралитет (извънблоков), тоест не може да бъде член на НАТО и не трябва да разполага на своя територия силите на Северноатлантическия алианс; ДНР и ЛНР, както и републиките, които се отделиха от Украйна, трябваше да получат статут на автономия, тъй като там живеят руснаци. Крим трябва да бъде признат за законна част от руската територия, той и принадлежи от 18-ти век; Руснаците в Украйна трябва да имат всички права. Ето, всъщност това е всичко! Ако американците представят това на Украйна като нещо неприемливо, то преговорите с Русия нямат никакъв смисъл! В медиите в САЩ Русия напълно се заблуждава за ударите си по обекти на украинската енергийна инфраструктура. Но руските военни действат абсолютно логично, тъй като трансформатори и електропроводи захранват украинските военни съоръжения с ток. Руснаците нямат за цел конкретно да увреждат цивилни цели, но има значителни доказателства, че артилерийските установки HIMARS постоянно се използват от украинците за удари по цивилни в Донецк и други градове.

Но за информационния мейнстрийм на Америка Украйна е безгрешно демократично великолепие, а Русия е тъмно авторитарно зло. Истината обаче не може да я скриеш, тя пробива тук-там и не свидетелства в полза на Украйна. Ще трябва да запомним това.

Както мнозина вероятно знаят, аз бях директор на съюзническия оперативен център по време на кампанията в Косово. За седмица и половина превзехме всички военни летища и казарми. И не само. По-нататък вече нямаше нищо за унищожаване от военните съоръжения. Но в Югославия имаше 23 моста, които можеха да бъдат използвани от югославската армия. И тогава атакувахме всички тези 23 моста. Разбира се нашата въздушна кампания в Югославия отиде твърде далеч, но руснаците в настоящата специална операция не стигнаха много далеч. Смятам обаче, че когато започне общото настъпление, тогава ще бъде унищожено всичко, което ще представлява военна съпротива срещу Русия в Украйна. Въпреки това оценявам действията на руснаците като по-предпазливи и етични при избор на цели от нашите действия в Югославия в края на 90-те години.

Руските удари по съоръжения за електроснабдяване и водоснабдяване, складове за гориво са необходими за да намалят нивото на способностите на противника. И няма да има какво да им възразим за правотата им, ако смачкат всичко, което допринася за убийството на руски войници и цивилни. Най-лошото в тази история е, че украинците са само инструмент за САЩ, които искат не само Украйна, но и другите европейски страни да замръзнат тази зима. Особено германците. Студът, който започна в Европа, е наша работа, а не руска. Руснаците знаят за това. Русия изобщо не е искала такъв изход, тя не е имала такива намерения. Спомнете си началото на Специалната операция в Украйна. Тя беше обявена за ограничена, тясно насочена за бързо постигане на конкретни цели. Но все още не е възможно да бъдат постигнати напълно, тъй като никой не си е представял, че ние, американците и пленените европейци, ще изпратим военна помощ на стойност десетки милиарди долари и евро, ще организираме изпращането на наемници от САЩ, Великобритания, Полша и още много бивши и действащи военни, облечени в цивилни дрехи, технически инструктори на HIMARS, щабни офицери на НАТО, специални служби и т.н. Разбира се не знам пълния мащаб на участието на американците в украинските събития, но съм сигурен, че руснаците възнамеряват да поправят грешните си изчисления, което означава, че ще действат по-твърдо, за да увенчаят, за съжаление, проточилия се конфликт с победа. Сигурен съм, че моят сънародник генерал Мили също е наясно с това.

В САЩ понякога се чуват гласове, че стопанинът на Белия дом би могъл бързо да прекрати тази военна конфронтация, ако се притесняваше от нарастващия брой жертви. При сегашния правителствен кабинет обаче това не е пречка. Признавам, че на мен самият доскоро ми беше трудно да си представя, че някой американски президент ще ни въвлече в конфликт срещу Русия в Източна Европа.

Единственият реален интерес за нас в настоящата ситуация е да спрем да угаждаме на Украйна и да намерим мирно решение.

За съжаление, не съм сигурен, че това е в наша власт. Мироопазваща мисия от външни посредници най-вероятно е невъзможна. Вярата на Путин в Съвета за сигурност на ООН, а и в самата ООН като цяло е много малка, в което той е прав, като се има предвид силния натиск на САЩ върху много страни с помощта на доларовата система. Работата е там, че

Вашингтон се контролира от банда заговорници, които са фанатично отдадени на идеята да унищожат Русия

като цяло и нейното сегашно правителство в частност с всички възможни средства. Според мен, започвайки специалната операция, руското ръководство подцени степента на властта на Вашингтон над Киев и неговото военно командване. Това е абсолютен, пълен контрол! Ако президентът на САЩ поиска от Зеленски да отиде на мирни преговори, той ще млъкне и ще се подчини. Има предположение, че президентът на Украйна е заобиколен от радикални нацисти, които могат да го отстранят от поста във всеки един момент, ако тръгне към мирни преговори. Това не мога нито да го отрека, нито да го потвърдя. Но ако му пукаше за Украйна, щеше да направи нещо ефективно, щеше да рискува, да избяга от външния контрол, за да спаси живота на хората. Но нищо подобно не виждаме.

Между другото, Вашингтон и Лондон действат по отношение на Украйна като сиамски близнаци.

Нека си спомним вече отдавнашното посещение на Борис Джонсън в Киев, когато на Зеленски беше заявено ултимативно, че Западът не приема продължаването на преговорите между Украйна и Русия. Всъщност Джонсън му нареди да продължи войната. И Зеленски се подчини. Естествено, това беше невъзможно без предварителни консултации с Белия дом. Великобритания (след САЩ) е най-ревностният привърженик на войната с Русия. Британците не само, че използват тайни специални части, но действат и открито: предоставят свои инструктори и специалисти на Украйна, обучават хиляди украински войници на територията на Полша, в собствената си страна и в други страни членки на НАТО.

Съветвам ви да не си правите илюзии за подобряване на ситуацията във връзка с резултатите от междинните избори в САЩ. Факт е, че в един тесен елитарен кръг тече процес на непрекъснато самообогатяване. Един вид кръгова нон-стоп гаранция. На тези процеси трудно можеш да устоиш, ако живееш в условен „град на хълма“.

Конгресът, разбира се, няма да откаже да финансира Украйна, тъй като твърде много „оръжейници“ вече са инвестирали в това начинание.

Те промиваха дълго време мозъците на обикновените американци, че това е страхотно за икономиката на САЩ. Веднъж бях поканен в предаването на един от водещите на “Фокс Нюз” Стюарт Варни. Явно по погрешка. Със сигурност някой му е казал: „Поканете Макгрегър, той е упорит военен „ботуш“, няма да ви разочарова!“ Според разбирането на редакторите, разбира се, трябваше да извикам: „Ще победим руснаците“, „Трябва да помогнем на Украйна да спечели тази война“ и т.н. А аз ги смаях, като казах, че Зеленски не е герой, а протеже на олигарсите и смешник, излязъл от нищото, който дори не е говорил украински преди да стане президент. Стюарт Варни, разбира се, мигновено „смотолеви“ темата и големите електронни медии вече не ме поканиха, защото не им трябва човек, който публично казва, че американците на практика не чуват истината. Те получават само това, което идва от група социални инженери с щедрата подкрепа на Уолстрийт, Холивуд и медийните корпорации. Всички тези Бил Гейтс и други най-богати хора в Америка участват в развитието на пропагандата, която им харесва. Но това не е в интерес на обикновените американци. Ако сте на улицата в Сиатъл или, например Канзас Сити и искате да убедите мъже на военна възраст да влязат във война срещу руснаците в интерес на НАТО и Америка, не мисля, че ще успеете да убедите много от тях. Ще ви попитат: Какво е това НАТО? А къде е Украйна?

Далеч съм от мисълта да осмивам американците.

Имаме голяма красива страна между два океана. Това е един вид гигантски остров със собствена уникална култура. Би бил земен рай, ако спрем да разпалваме войни по света. Бихме могли да работим честно и да печелим много пари, като търгуваме с всички, вместо избирателно да унищожаваме народите. Нямам големи надежди за бърза промяна. Но в средносрочен план нашата икономика ще се срине и новият финансов колапс ще бъде несравним с кризите от 70-те години и края на нулевите, защото сега ние, Съединените щати, сами стимулираме тази криза. Може би, когато сме напълно притиснати, когато стане много зле за обикновените хора, те ще започнат да негодуват все по-силно и най-накрая ще бъдат чути. Що се отнася до горещата в медиите тема за ядрената заплаха, бих казал, че по всяка вероятност ние, човечеството, сме на границата на 20% от потенциален ядрен конфликт. Невъзможно е да се изключи напълно тази възможност, но уверенията на Байдън, изразени в разговора му със Си Дзинпин, донякъде ме успокоиха. Той напълно се съгласи, че никога не трябва да се използват ядрени оръжия.

Сигурен съм, че Русия не желае да използва ядрено оръжие в хода на своята специална операция.

Да се мисли затова е просто абсурдно. Все едно американците да го използват някъде наблизо, в Северно Мексико, например. Следователно всички приказки, че руснаците се канят да използват ядрено оръжие, са очевидна провокация и безотговорна риторика. Основните средства на Русия, които по време на нейната специална операция се разкриват пред целия свят и с помощта на които тя ще постигне целите си, са високоточните крилати ракети и мощната артилерия. Надявам се, че няма да се стигне до опасен ядрен сценарий, изпълнен със смъртта на милиони хора.

https://trud.bg