„Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник. Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове; лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си. Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища; човек отива по делата си и по своя работа до вечерта. Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.“

(Псалом 103:19-24)

Тържество и радост струи от стиховете на 103-ия псалом,  който с несравнимо вдъхновение светият пророк и цар Давид е написал за сътворението на света и в който разкрива Бога като Творец и Промислител на всемира. Хармония, единство и взаимност се усещат във всяка дума и със сигурност може да се каже, че това е една от най-поетичните картини, описващи ежедневието на човека, но и неговата връзка с Бога. В псалома са описани различни моменти от денонощието и неволно човек се замисля как неусетно часовете се превръщат в дни, дните в месеци, месеците – в години. И пак така неволно се замисляме за календара – едно от изобретенията, с които човек отмерва не просто времето, а живота и в което се проявява не само като творение, но и като творец.

За видовете календари няма да говорим – различни са, интересни са. Всеки има своя история, смисъл и дълбочина. Но за един календар си заслужава да се замислим. Юбилейно. Защото и през следващата година – по утвърдена традиция – каварненският храм „Св. вмчк Георги“ ще украси не един дом и ще помага да се отмерва времето за много от нас. Юбилейно е това издание, защото и двата календара – стенният и джобният формат – са посветени на 80-годишнината от издаването на първия брой на енорийския бюлетин „Вяра и дело“. Това се е случило през снежния декември месец на 1940-а година, а през 2016 – след 76-годишно прекъсване, традицията за издаване на вестника се възстанови по идея и инициатива на Атанас Димитров – АтаДим, с подкрепа и благословение от предстоятеля на храма – приснопаметния о. Йовчо Иванов (1941-2017).Запазена беше визуалната идентичност на издавания преди десетилетия бюлетин, което се оказа и своеобразен мост във времето, свързващ поколения от вярващи каварналии.

Всъщност не само каварненци – вестникът все повече се разпространява в различни краища на страната, а всяка година до десетки хора достигат и издаваните с храмовото изображение календари.

За първи път в изданието за 2020 г. не е използвана картина на художник. С простотата на чистата линия скромният силует на църквата е преплетен с вълнообразния фон на морето. Внушението е ясно – синята безбрежност на морската шир се прелива не само пространствено, но и времево с вечността и ни напомня, че в началото „земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.“ (Битие1:2). Както не са нужни много думи, за да се кажат големи истини, така често с малки, пестеливи средства се представят дълбоки и вълнуващи картини. За този, който има очи да ги види…

Дизайнът на новия трисекционен календар на каварненския храм „Св. вмчк Георги“ отново е изготвен безвъзмездно от Иван Илиев – графичен дизайнер и илюстратор от Бургас. Иван работи в стил 2D andFlatgraphicdesign. Специализирал се е в изготвянето на широка палитра от рекламни материали. Тази година Иван е дизайнер и на джобнотокалендарче, което вероятно отново е единственото издавано от извънстоличенхрам с упътванекога и каксепостипрезгодината. Така ползата отново е осигурена в няколко посоки – освен чисто информативния си характер, съдържанието всеки ден ни напомня за смисъла на поста и за смисъла на човешкия живот въобще: „Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам. Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!“. (Псалом 103:33-35)

Вяра и Дело

 

loading...