ТРЯБВА ЛИ РУСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ ПУТИН ДА ГОСТУВА В БЪЛГАРИЯ НА ТРЕТИ МАРТ?

0
857

Понякога ми се струва, че най-гледаната телевизия БиТиВи е най-антибългарска. Струва ми се, че най-често в нейните студия се канят коментатори, които унижават българина. Нещо повече – правят коментари срещу интересите за развитие на България.
Вчера в сутрешния блок едно политическо недоносче коментира, че било недопустимо президентът Радев да кани президента на Русия Путин за Трети март, когато българите ще отбележим създаването на Третата българска държава.

Евгений Михайлов от ДОСТ може би искаше да каже, че партия ДОСТ трябва официално от името на българския народ да реши кого да покани за Деня на Освобождението на България. Нормално е да се изписва все пак от кого са ни освободили, разбира се, със саможертвата на хиляди българи. Десетилетия наред борбата на интелектуалци, на политици и историци е като как да изписваме венеца на Руско-турската война от 1877-1878 г. Едни са за израза, че сме освободени от турско робство или турско иго, а други – че сме освободени от Османската империя, владичество или присъствие. Нека приемем /в знак на съвременната политика и добросъседски отношения, както и в знак на историческите промени – днес Турция е република/, че сме освободени от Османската империя. На Балканите вече имаме прецедент – той е продължение на Военното гробище в Добрич, където в мир почиват воювали един срещу друг офицери и войници. И на поклонение идват тук официални лица от Румъния, Русия, Турция…  През 2015 г., на 100-годишнината от едно от най-големите сражения на Балканите в Първата световна война – при Чанаккале, президентът на Турция Ердоган покани държавните глави на воювали една срещу друга държави, за да почетат жертвите на войната. В този смисъл бих разбрал Евгений Михайлов ако настоява държавният ни глава Румен Радев да покани заедно с Владимир Путин и Реджеп Ердоган /те двама и без протекциите на Е. Михайлов се срещат и разговарят по телефона едва ли не всеки ден/.
Политически недосночета и подлоги на чужди интереси като Евгений Михайлов пропускат нещо изключително важно – свързването на интересите на България и българския народ с Русия. Гостуването на Путин е предшествано вече с посещения на наши министри в Москва по въпросите на енергетиката и туризма, а и по други проблеми, които чакат разрешение. Гостуването на Путин в България на Трети март 2018 г. далеч не е свързано единствено с поднасяне на венци и цветя, а преди всичко със затопляне на отношенията между двете държави и двата народа, с разрешаване на тежки икономически и енергийни проблеми, от които най-вече интерес има нашата родина.
Аз съм ходил няколко пъти на екскурзии в Съветския съюз, но не съм завършил висше образование като Евгений Михайлов в Москва /по това време бяха нужни специални протекции за следване в СССР, нито съм бил комсомолски секретар, нито съм ходил по няколко пъти на пионерски лагер…
Такъв е животът!
Нормално е човек с времето да променя и политическите си възгледи. Но не е нормално да работи срещу интересите на България и български народ.  Колкото и обиден да е на леви и десни в политиката, че не са го предложили нито за президент, нито за министър-председател, нито за председател на Народното събрание. А може би затова и силните на деня политически формации – ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти, ДПС, Воля, не са и помислили един подобен хамелеон да бъде в редиците им.
Нито една от политическите сили в парламента не е и поставила под въпрос поканата на президента Радев към президента Путин. Независимо, че сме в Европейския съюз и НАТО, най-мъдрото решение е да сме в приятелски отношения и да работим в обстановка на взаимен интерес с една толкова близка  и така могъща държава като Русия.
Владимир Путин е канен в САЩ, в Китай, във Франция, Германия, Англия, Италия, Турция, Израел… И къде ли не е желан гост… Гостували са му в Русия първите хора на могъщи и влиятелни държави. Зная, че никога няма да покани в Русия политическо недоносче като Евгений Михайлов, нито пък би му гостувал.
Такъв е животът!
Преди години, при влизането на България в НАТО и Европейския съюз, мечтаехме да сме естествения мост, през който ще преминават и ще се координират отношенията на тези два могъщи съюза с Русия, с Евразия и ШОС.  Може би идва времето мечтите да станат действителност. Дай, Боже!
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ