Първата фатална жена в разузнаването идва на този свят на 7 август преди 150 г.
15 октомври 1917 г. Възрастната монахиня Леонида отваря килия №12 на затвора “Сан Лазар” в Париж. В леглото се вижда човешка фигура. След Леонида влиза и началникът на затвора в компанията на няколко съдебни чиновници. “Съберете мъжество. Президентът на Републиката отхвърли молбата ви за помилване. Време е за разстрела”, обръща се началникът към жената, която се надига от леглото.
Маргарете Гетруда Зеле с усмивка приема думите. Оставя три писма – на дъщеря си, на един приятел от външно министерство и до руския офицер Вадим Маслов.
“Не тъжете за мен. Аз ще умра достойно. Ще видите една красива смърт”, обръща се жената към сестра Леонида.
На военния полигон във Венсанския лес я очаква рота от зуави, войници от Северна Африка. Те се прицелват в жената, облечена в дълго манто и шапка. Тя отказва да ѝ завържат очите. Преди командирът да даде командата “Огън!”, му благодари учтиво, праща въздушна целувка към войниците и зяпачите наоколо. Така приключва животът на Маргарете Зеле, известна като Мата Хари по цял свят. На 41 години.
Жената, вдъхновила книги и филми. Играна от Грета Гарбо, Марлен Дитрих, Жана Моро и Силви Кристел. Считана за най-изкусния двоен агент. И за която няма и едно доказателство, че е била шпионин. А просто става жертва на френското разузнаване, което търси жертва за провалите си през Първата световна война. И предадена от германците, на които им писнало да получават смешни донесения.
Маргарете Целе е родена на 7 август преди 150 години в Люварден, Нидерландия. Има трима по-малки братя. Йоханес Хендрикс, Ари Ан и Корнелиус Конрад. Баща им Адам Целе има магазин и фабрика за шапки и минава за висша класа в града. През 1889 година обаче фалира, развежда се със съпругата си Антйе ван дер Мюрен, който взема децата. Но умира само 2 години след това. Маргарете отива при кръстника си г-н Висер в Снеек. Започва да работи като учителка в детска градина, но напуска, когато директорът започва да я сваля. Така се мести при вуйчо си в Хага.
Маргарете е на 18 и по обява във вестника се омъжва за капитан Рудолф Маклеод, наследник на стар шотландски род, емигрирал в Нидерландия. И така девойката се оказва в Тампоенг, на източния бряг на остров Ява, където е разпределен съпругът ѝ Там ражда Норман Джон през 1897 г. и година по-късно Луиз Джоан.
Бракът бързо се разпада. Рудолф е алкохолик, бие жена си. В дома им се нанася любовницата му, нещо нормално за Индонезия по онова време. Местят го в Медан, но Маргарете и децата остават при Ван Рееде, наместник на правителството в Тампоенг. И тогава в писмата си започва да използва името Мата Хари, което е слънце на местния език. Буквално преведено означава окото на деня.
Целе се връща при съпруга си по негово настояване, но нищо не се променя. През 1899 г. децата се разболяват от сифилис, предаден от родителите им, въпреки че семейството твърди, че е отровено от свой прислужник. Има дори версия, че враг на Маклеод е сложил отрова във вечерята, за да убие всички. Норман умира.
След като се прибира в Амстердам, семейството се разпада на 30 август 1902 г. Разводът става официален през 1906 г., като Целе получава родителските права. Но един ден, когато дъщерята отива при баща си, той не я връща. Маргарете няма нито силите, нито парите да се бори с това. Надява се, че Рудолф е добър баща и само лош съпруг. Но на 21 години умира и дъщеря ѝ. Усложнения от прекарания сифилис.
Кариерата ѝ стартира през 1903 г. в Париж, когато е ездачка на коне в цирка под името Лейди Маклеод. Позира и на един куп художници. Само след 2 години става най-известната екзотична танцьорка. Опитва се да подражава на Айседора Дънкан и Рут Сен Дени. Габриел Аструк става неин агент.
Дебютът ѝ е на 13 март 1905 г. в музея “Гиме”. И веднага става държанка на милиардера Етиен Гиме. Вестниците са залети от истории как е изгубена индонезийска принцеса, че е родена индийка. В този период залива страниците с голи снимки. Цяла Европа е в краката ѝ.
През 1909 г. изнася и благотворително представление за България в парижкия театър “Фемина”. Събраните средства от събитието са дарени в полза на столичната болница “Княгиня Клементина”. В шоуто са включени и български танци. След 1912 г. обаче кариерата ѝ тръгва надолу. Последното шоу е на 13 март 1915 г. Но тя вече е успешна куртизанка и има връзки с високопоставени офицери, политици от десетки държави. Заради това пътува непрекъснато.
По време на Първата световна война Нидерландия запазва неутралитет. Така Мата Хари може да пътува спокойно, въпреки че от Франция до Нидерландия минава през Испания и Англия. По време на войната се влюбва безумно в щатскапитан Вадим Маслов от Първи специален пехотен полк, който е разположен във Фанция. Маслов е на 23 години.
През април 1916 г. Маслов е ранен при офанзивата за Нивел и превземането на линията Бримон. Губи лявото си око. Мата Хари иска разрешение да го посети в болницата, която е близо до фронта. Тогава я вербуват представители на Второ бюро, или френското разузнаване.
Французите разчитат, че тя има връзки, след като няколко пъти е танцувала пред престолонаследника Вилхелм, най-горемия син на кайзер Вилхелм II и един от немските генерали на западния фронт. Всъщност всичко е заблуда. Германската пропаганда просто надува героичния образ на принца. За да избяга от истинския му на женчо, сваляч, пияница и плейбой. Който по това време преговаря с крайнодесни политици, за да обяви баща си за луд и да го свали от трона.
Но Мата Хари получава 1 милион франка и задачата да се сближи с принца. Нейната свръзка е капитан Жорж Ладу, който по-късно ще бъде един от нейните обвинители.
През ноември 1916 г. тя пътува от Испания на кораба “Зееландия”. На присанище Фалмаут е арестувана и закарана в Лондон, където е разпитвана дълто от асистент-комисар сър Базил Томпсън от граската полиция. Той е началникът на контрашпионажа в “Ню Скотланд Ярд”. В спомените си той твърди, че е признала, че работи за французите. Първоначално е била в полицейския участък на “Кенън Роуд”, но след това е освободена и се нанася в хотел “Савой”.
В края на годината се прибира в Мадрид, където се среща с германския военен аташе майор Арнолд Кале и го моли да ѝ уреди среща с престолонаследника. Тогава му предлага да споделя френски военни тайни срещу пари, но и до днес не е ясно дали от алчност, или просто да изпълни задачата на Второ бюро.
През януари Кале изпраща радиограма до Берлин, в която описва помощта на агент Н-21. Неговата биография много точно съвпада с тази на Мата Хари. Плюс това Н е от Нидерландия, а 21 – поредният номер на вербуваното лице. Французите прехващат информацията и веднага я свързват с Мата Хари. На всичко отгоре е ползван стар код, който отдавна е бил ясен за противника. Това навежда на мисълта, че всичко е било, за да бъде арестувана.
Най-сериозната версия е, че на генерал Валтер Николай, който е начело на германското разузнаване, му е писнало от факта, че Мата Хари не предава някакви реални военни тайни, а продава на немците парижки клюки за сексуалния живот на френски политици и генерали. И просто решава да се отърве от нея.
Така през декември 1916 г. Второ бюро подхвърля на Мата Хари шест имена на белгийски агенти. Петима работели за Германия, а последният е двоен. Двойният агент е екзекутиран от германците две седмици след като Мата Хари тръгва към Мадрид, а останалите продължават работа. Това е достатъчно на французите, за да я обвинят.
На 13 февруари 1917 г. Мата Хари е арестувана в стаята си в хотел “Елисейски дворец” на “Шан-з-Елизе” в центъра на Париж. На 24 юли започва процесът, като тя е обвинена за смъртта на най-малко 50 000 войници.
“Курва – да, предател – никога” е най-популярната фраза на Мата Хари от процеса. Нейният обвинител е капитан Пиер Бушардон. Той разскрива нейното минало и лъжите, че е индонезийска принцеса. В същото време нейната свръзка капитан Ладу фалшифицира някои документи, за да излезе, че тя е знаела повече от това, за което си признава.
След неуспешната офанзива към Нивел френската армия е разтърсена и от войнишки бунтове през пролетта на 1917 г. Държавата почти е рухнала от войната. Но тогава се появява шансът да се хвърли всичко върху германския шпионин. Пресата следи всяка една стъпка от процеса и нейната важност е силно раздута.
“На тях им трябва жертва. Нищо повече”, твърди канадският историк Уесли Уорк в интервю през 2014 г. “Реално тя не е предавала нищо повече от това, което може да се прочете в испанската преса”, казва британската му колежка Джули Уилрайт. “Независима жена, разведена, гражданка на неутрална страна, куртизанка и танцьорка. Това я прави идеалната жертва за Франция, която губи войната. Арестувана е, за да се покаже какво може да се случи, ако си помислиш да извършиш нещо подобно”, допълва тя. Мата Хари твърдо смята, че е невинна, и пише писма до посланика на Нидерландия в Париж. “Моите международни връзки са заради работата ми като танцьорка и нищо повече. Обвиненията, че съм шпионирала, са отвратителни, защото не мога да се защитя”, казва в едно от тях.
Най-тежкият момент е, когато нейният любовник Маслов отказва да се яви като свидетел и директно ѝ заявява, че не му пука дали ще я осъдят, или не. Когато разбира за предателството на руснака, тя припада.
Нейният адвокат Едуар Клюне е поставен в доста сложна и направо невъзможна ситуация. Той няма право да разпитва свидетелите на обвинението или пък да посочва свои.
Въпреки че журналистите, които отразяват процеса, твърдят, че тя си е признала, че шпионира за Германия, това не е вярно. Напротив, отрича го постоянно. Твърди, че е на страната на Франция, нейната истинска родина. През 2001 г. на базата на документи, разсекретени от МИ-5 (британското контразузнаване), фондацията на нейно име иска да бъде оневинена. От фондацията са категорични, че тя е екзекутирана за нещо, което не е направила. “Може наистина да е и напълно невинна, но със сигурност не е невероятният шпионин, виновен за смъртта на хиляди войници, както твърди обвинението”, твърдят от фондацията.
Тялото на Мата Хари не е поискано от нейни близки и в съответствие със закона е дадено за медицински опити. Главата ѝ е балсамирана и дадена на Музия по анатомия в Париж. Чак през 2000 г. се оказва, че тя е изчезнала, най-вероятно още през 1954 г., когато е имало преместване. Според записките от 1918 г. и остатъкът от тялото ѝ е предаден на музея, но не се намират данни точно къде са.
Всички документи от процеса срещу Мата Хари бяха разсекретени от френската армия през 2017 г., точно един век след нейната екзекуция.
