Ако бюджетната ситуация не се овладее, неизбежно ще има загуба на спестявания през валутна или банкова криза
Нямаме особен късмет със съседите, мине се – не мине, и някой от тях създава икономически проблеми на целия регион. Сърбия – още в битието си на Югославия – предизвика не просто поредица от войни, но и третата най-голяма хиперинфлация в световната история (по онова време имаше банкнота от 500 милиарда динара, с която не можеше да се купи и дъвка). Гърция фалира през 2010 година, преживя и затваряне на банките, като беше на ръба да бъде изгонена от еврозоната. Румъния също се наложи да взима спешни заеми от МВФ в този период. Турция пък периодично преживява кризи, инфлация и девалвации на валутата.
Всички тези кризи при съседите се отразяваха на целия регион и на България
като най-близък съсед. Гърция например беше водещ чуждестранен инвеститор и търговски партньор на България преди 2009 г., но също така пет гръцки банки доминираха родния банков пейзаж. Съответно гръцката криза дълго време пречеше и на родната икономика. За радост, след дълги и мъчителни реформи Гърция излезе от кризата и в последните години се представя добре. Обаче сега пък Румъния е на ръба на фалита.
Първият трус се усети през пролетта. В началото на месец май националистът Джордже Симион спечели първия тур на президентските избори и предизвика шок на валутния пазар – румънската лея падна до най-ниското си ниво в историята и ситуацията беше стабилизирана само след като централната банка интервенира с близо 10 милиарда евро на валутния пазар. Отделно централната банка задържа лихвите на високи нива. Симион не стана президент, победен на втория тур от центриста Никушор Дан, но това само по себе си не реши проблема, който не е политически, а финансов.
Новото румънско правителство предупреди, че страната е пред фалит и ако не се вземат спешни мерки,
ще трябва да викат на помощ Международния валутен фонд
При такава ситуация цялата икономическа и финансова политика на държавата ще се поеме от чужденци, изпратени от международната институция. Ние много отдавна не сме били в зависимост от МВФ и сме забравили, но в Румъния все още си спомнят как преди 16 години МВФ пое на ръчно управление Румъния, защото местните правителства бяха изпуснали финансите от контрол.
Този път румънското правителство се задейства преди фалита и одобри пакет от мерки, в опит да избегне финансов крах. ДДС се вдига от 19% на 21%, като се ограничават и премахват редица преференциални ставки и се вдигат акцизите на горива, алкохол и цигари, както и местните данъци, данъкът върху дивидентите, данъкът върху банките и хазарта и почти се удвояват толтаксите. Но това съвсем не е достатъчно, поради което правителството замрази всички пенсии и заплати и ограничи бонусите. Заплатите и пенсиите в публичния сектор са замразени на нивото на 2024 година и ще останат така през цялата 2025 година, както и през 2026 година. Реално доходите спадат, тъй като инфлацията в Румъния е доста висока и ще изяде покупателната способност на замразените доходи.
Мерките може да изглеждат тежки, но преди десетилетие и половина, когато Румъния стигна до помощ от МВФ, бяха наложени много по-драконовски мерки – ДДС беше вдигнат не с 2 пункта, а с цели 5 процента. Заплатите тогава не бяха замразени, а направо орязани с цели 25%, докато пенсиите и помощите за безработни трябваше да се намалят с 15%. Близо 100 хиляди бюджетни служители бяха уволнени в онзи период, за да се съкратят разходи и да се овладее дефицитът. Всичко това предизвика поредица от стачки и дълъг и мъчителен период на оздравяване на икономиката и финансите.
Лошата новина е, че сега положението на Румъния е по-тежко, отколкото преди десетилетие и половина. През 2024 г. Румъния отчете най-високия дефицит в целия Европейски съюз, цели 9,3% от БВП – три пъти повече от средното за Европа. Поради това държавният дълг на Румъния расте доста бързо и скоро ще надмине тавана от 60% от БВП. Всичко това може да звучи абстрактно, но майската случка с валутния срив показва, че измеренията са съвсем конкретни. Ако бюджетната ситуация не се овладее, неизбежно ще има загуба на спестявания през валутна или банкова криза.
Как се стигна до тази ситуация?
Основният проблем е рязкото увеличение на бюджетните разходи, особено преди избори.
Пенсии и заплати в публичния сектор бяха вдигнати рязко заради предстоящите избори
през 2024 г., въпреки че икономиката се забави и съответно нямаше достатъчно приходи в бюджета. Не само това, но щедрите антикризисни мерки от пандемията и енергийната криза продължават да тежат с милиарди на разходната част. Отгоре на всичко Румъния има най-голям проблем със сивата икономика в Европа, както и най-ниска събираемост на ДДС.
Години наред се раздаваха и щедри данъчни преференции на различни сектори – например програмистите в IT сектора бяха освободени изцяло от данъци, подобни облекчения имаше и за други сектори и стоки (всички тези преференции вече са премахнати). Всеки проблем се решаваше с раздаване на пари от бюджета – практиката на ротационни правителството между двете най-големи партии стимулира надпревара между тях кой е по-по-най- щедър. Няколко години тази ситуация беше маскирана от високия икономически растеж, но сега, след като икономиката се забави, проблемът се вижда в цялата му острота.
Румъния ще се бори с огромните бюджетни дефицити и дългове години наред и сегашните мерки са само началото на процеса – ще станем свидетели на много тежки и мъчителни усилия. При неуспех е възможен и краен сценарий с девалвация и тежка икономическа криза, преди да дойде МВФ, за да вкара в ред финансите на съседите. Поуката за нас е, че популизмът рано или късно се плаща, затова не бива да допускаме дефицитът и дългът да излязат извън контрол в България. По-добре да се поучим на чужд гръб, отколкото да го преживеем на наш.
