дом Новини България С филми като „Сизифовци“ дърпаме нишката на скъсаната памет, каза сценаристката Антоанета...

С филми като „Сизифовци“ дърпаме нишката на скъсаната памет, каза сценаристката Антоанета Бачурова

84



С филми като „Сизифовци“ дърпаме нишката на скъсаната памет и традиция, каза сценаристката Антоанета Бачурова във Варна, където в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ бе прожектирана документалната продукция, посветена на явлението в българския театър през 50-те години на ХХ век, наречено „Бургаска четворка“. Тогава режисьорите Методи Андонов, Юлия Огнянова, Леон Даниел и Вили Цанков, заедно с плеяда млади актьори, създават в Бургас спектакли, рязко различни от наложения канон на соцреализма. На събитието в Градската художествена галерия присъства и режисьорът Владимир Люцканов. 

Ключовата дума за това, което правим чрез филма, е памет, каза на представянето Бачурова. Този филм нямаше как да не бъде направен, защото е плод на едни многогодишни целенасочени усилия за събиране на културна памет, добави тя и припомни, че над двадесет години с Люцканов снимат художествено-документалната телевизионна поредица „Умно село“, която в течение на времето се е превърнала в монументален архив. Често кадри от нея са показвани на млади хора и студенти, които са заинтересовани от дадена тема. С това „дърпаме нишката“ на скъсаната, за съжаление, памет и традиция, смята Бачурова. 

Тя разказа, че главните герои в „Сизифовци“ са записани приживе преди двадесетина години. Сред участниците в лентата са Юлия Огнянова, Вили Цанков, Леон Даниел, Доси Досев, Константин Джидров, Иван Теофилов. За „Бургаската четворка“ разказват режисьорът Георги Дюлгеров, актьорът Руси Чанев, художникът Георги Тодоров-Жози.

Според Бачурова историята сама говори за себе си. Опитахме се да подходим емоционално и резултатът е доста театрален за документален филм, но това е защото става дума за театър и за едно много вълнуващо събитие от българската история. Става дума за доблест, безпаметна отдаденост на професията и на това, което считаш, че носи вътрешна свобода, независимо от това, че навън е мрак, обясни сценаристката. Според нея героите на филма са по-свободни от мнозина, които познаваме днес.

В продукцията има и личен момент за Владимир Люцканов, чийто баща Николай Люцканов също поставя в Бургас по времето на именитата четворка. Това е филм за свободата. Тогава те четиримата са били свободни, сред цялото мракобесие, посочи режисьорът. 

Лентата разказва за събирането на четиримата режисьори на сцената на Бургаския театър „Адриана Будевска“ през 1950-те години и за техните най-значими представления. Припомня как Вили Цанков започва да подписва спектаклите им с имената и на четиримата, за решението им да поставят само съвременна драматургия, за първия прочит в България на Бертолт Брехт, за плеядата актьори, които пристигат да работят с тях в Бургас, за огромния интерес на публиката от цялата страна, стичаща се да гледа техните заглавия, както и за разтурването на трупата през 1960 г. и факта, че те никога повече не успяват да се съберат да работят заедно на друга сцена. 

Свободата се плаща, казва в края на филма Юлия Огнянова, но добавя, че е живяла свободно. 

Утре в 16:00 ч. в Градската галерия, в рамките на МТФ „Варненско лято“, ще бъде прожектиран и документалният филм „Душа на актьор“ за актьора Руси Чанев. 

„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.



Източник БТА

ndt1.eu