С Общобългарско тържествено събрание, под патронажа на президента Илияна Йотова, днес беше отбелязана 150-годишнината от обявяването на Априлското въстание.
Честването започна в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, където българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи заупокойна молитва за жертвите на Априлското въстание – свещеници и миряни. Църквата почита днес героите на Априлското въстание, както винаги е почитала всички свои синове и дъщери, като се моли на всяко богослужение и на всяка литургия отправя молитва за упокой на всички паднали за вярата и за свободата на отечеството, каза патриархът.
След заупокойната молитва представители на академичната общност се включиха в шествие, водено от президента Илияна Йотова и от патриарх Даниил до сградата на Българската академия на науките. Там, в зала „Проф. Марин Дринов“, се състоя Общобългарското тържествено събрание, посветено на 150-годишнината от обявяването на Априлското въстание.
Свободата не е блян – тя е съзнателен избор. Априлското въстание пренася светлината от възраждане към държавност, воля, избор, жадувана саможертва, а не безизходно отчаяние, каза президентът Илияна Йотова, която участва в откриването на събитието. И днес непокорният дух на това дело, вечно търсещ свобода и справедливост, е жив, подчерта Йотова.
За мен е огромна чест и дълбоко вълнение да ви приветствам с добре дошли в Големия салон „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките (БАН) за днешната кулминация на честванията по повод 150-ата годишнина от Априлското въстание. С грижа и осъзната отговорност, като най-старата институция на съвременна България, поехме ангажимента да обединим усилията на научната общност, гражданските организации, местната власт и държавните институции в името на националната памет. Това каза председателят на БАН член-кореспондент Евелина Славчева в словото си.
В БАН патриарх Даниил отправи благослов към участниците и гостите на тържественото събитие. Априлското въстание роди героизъм, велики подвизи и несравнима доблест, но и мъченическо свидетелство, и изповядване на вярата. Днес историческата ни памет ни връща столетие и половина назад във времето, към пролетта на 1876 г., когато православният български народ преживя своето своеобразно възкресение, заявявайки пред управляващата го тогава османска власт и пред целия цивилизован свят волята си за свобода и независимост. В неравната си битка за свобода нашите предци бяха водени от чувството за достойнство на народ с хилядолетна и славна история, спомените за която столетията под иноверна власт не бяха успели да заличат, каза българският патриарх.
Редно е 150 години след Априлското въстание да се научим да говорим разбираемо за него и за хората, които го направиха. Това каза ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев. Той изказа и огромна благодарност към българските медии, като отличи националните медии – Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция. Проф. Георги Вълчев припомни, че още в края на миналата година, по инициатива на генералния директор на БТА Кирил Вълчев, са започнали заедно с Бойко Василев да посещават паметните места, свързани с Априлското въстание.
Академичен доклад на тема „Въстанието, което върна България на картата на Европа” изнесе акад. Иван Илчев. Той отбеляза, че Априлското въстание е дело, осъществено от българи и без чужда помощ. Въстанието е последното оръжие на угнетените, добави той.
Водещ на събитието беше чл.-кор. Атанас Семов от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК).
Сред гостите на тържественото Общобългарско събрание в БАН бяха също председателят на Народното събрание Рая Назарян, служебният министър-председател Андрей Гюров, председателят на Конституционния съд Павлина Павлова, кметът на София Васил Терзиев, президентът на България в периода 2002-2012 г. Георги Първанов, генералният директор на Българската национална телевизия Милена Милотинова, генералният директор на Българското национално радио Милен Митев, представители на политически партии, бивши председатели на БАН, учени, преподаватели и духовници.
