С възпоменателни събития на историческата местност „Пази мост“ на 27 декември ще бъдат отбелязани 152 години от залавянето на Васил Левски и отдадена почит към паметта и делото на Апостола на свободата. Това съобщиха от общинската администрация.
Възпоменанията ще започнат с поклонение в историческата местност в 11:00 ч. След това церемонията ще продължи с гражданско поклонение пред паметника на Васил Левски в Къкринското ханче.
Историческите събития, случили се преди 152 години, ще бъдат припомнени от представители на Регионалния исторически музей Ловеч, които ще изнесат кратка ретроспекция за важността на събитията от този ден за България и за националното освобождение.
Община Ловеч организира безплатен транспорт за гражданите, които искат да се присъединят към възпоменателните събития. Автобусът ще тръгне в 10:30 часа от спирката за Троян на бул. „България“.
БТА припомня, че на 26 декември 1872 г. на „Пази мост“ е станала съдбовната среща на Васил Левски и Никола Цвятков с двете турски заптиета. Изследователите твърдят, че от тук започват поредицата случайности, довели да залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче.
За последния път на Апостола разказа преди време за БТА историкът от Регионалния исторически музей в Ловеч Теодор Тончев.
Васил Левски от 10 декември 1872 г. се установява в тайна къща в Ловешко. След като е преминал през Пловдив и Пазарджик към 9-10 декември 1872 г. Апостола е прехвърлил Балкана и пристига в Троянския край. „Както той казва, от 10 декември се установява в тайна къща, която не е известна и до ден днешен. Дали е била в района на Троянския манастир, дали Левски е дошъл в Ловеч и отначало не се е показвал, или, както някои казват, е отишъл в Микре. Моето лично мнение е, че се е намирал в района на Троянския манастир“, каза Теодор Тончев.
Основното забавяне в тази тайна къща се е дължало на страх от действията на турските власти, свързани с неговото издирване, като условия за неговото залавяне били създадени. Той е получил информация от Ловеч в един момент, че има предател, в къщата на Величка Хашнова се подхвърляли поправени писма, написани от него. „Хашнова казва на Левски, че неговото идване в Ловеч не е желателно и то крие опасност. Той е бил предупреден. Друг е въпросът, че в писмото, което Величка Хашнова изпраща на Левски, е споменато името на поп Кръстю. Самият Левски казва, че подозира предателството, че ще дойде и ще каже кой е предателят“, добави историкът.
Тончев разказа още, че Левски до 25 декември се е намирал във въпросната тайна къща. Едва тогава е пристигал в Ловеч, където е останал едно денонощие. Отседнал е в къщата на Никола Сирков, тъй като му е имал доверие. Той му е помагал да зашият архива в самара на коня, отчел му 3 хиляди гроша комитетски пари за оръжие, които са обърнати в злато.
От Ловеч Левски е тръгнал за Букурещ, за да пренесе архива на Вътрешно революционната организация. „Никола Сирков е ангажирал своя братовчед Христо Цонев – Латинеца, който държи едно от ханчетата в село Къкрина – прословутото Къкринско ханче, да отиде на 26 декември и да отвори ханчето, за да изчака Левски и Никола Цвятков, сътрудник на Ловчанския комитет“, посочи историкът.
По думите му в самара на коня били зашити документи. На самия кон е имало дисаги с лични вещи на Апостола. „Левски, намирайки се в къщата на Никола Сирков в кв. „Дръстене“, преминава през горния край на „Вароша“ и пристига около църквата „Света Богородица“, където се намира къщата на Величка Хашнова. Има основания да приемем, че Левски е посетил тази къща. Там е имало част от ловчанските комитетски дейци. Явно искал да се види с поп Кръстю, но това не става, тъй като около къщата му е имало стражари“, разказа Теодор Тончев.
„На 26 декември следобед Васил Левски заедно с Никола Цвятков са тръгнали към Къкринското ханче. В началото двамата са поели по различни пътища, след това са се срещнали извън града. Пред Апостола е вървял Христо Поплуканов и други съратници от ловешкия комитет, които са проверявали дали някъде по пътя няма засада от турски заптиета. Стигайки до пътя за Севлиево, те са се върнали, а Левски и Никола Цвятков са продължили до местността „Пази мост“.
На местността „Пази мост“ е срещата със заптиетата= „Левски върви пеш, а Никола Цвятков язди коня. Цвятков пръв забелязва две заптиета и съобщава това на Левски. Апостола се отбива вдясно от пътя, а Никола продължава. При срещата със заптиетата те го питат къде отива, защото го познават. Той им казва, че отива до Търново. Питат кой е другият човек и той казва, че не го познава. Тогава старшият приближава до Левски и го пита кой е. Левски казва, че е от Ловеч и отива до лозето, за да види колко тор трябва да му се стовари. С това срещата на „Пази мост“ приключва. Двете заптиета продължават за Ловеч“, разказа Тончев.
Събитията около залавянето на Васил Левски историците възстановяват от спомените на Никола Цвятков, както и от разказите на Апостола пред Софийската извънредна следствена комисия.
„Сутринта на 27 декември Никола Цвятков се събужда, събужда и останалите, като Латинеца излиза и отива по някаква работа до негови роднини. Има различни версии – че отишъл за коне, Левски казва пред съда, че, когато го залавят, Латинеца не е бил в ханчето. Малко след излизането на Латинеца на вратата на кръчмата се чука и Никола си мисли, че Латинеца се връща. Отива да отвори и чува гласа на същото заптие, което предния ден ги е срещнало на „Пази мост“, и чува глъчката на потерята. Тогава отива и съобщава това на Левски. Левски става, въоръжен е с един револвер и грабва друг – на Христо Цонев – Латинеца, който стои закачен на стената“, разказа историкът Теодор Тончев.
По думите му Левски с два револвера е преминал през задния вход, прескочил е вратата на яхъра или е преминал през яхъра и се е опитал да прескочи вратата, спорно е. Зад дувара е имало скрити три заптиета.
„Потурите му се закачат, той пада заедно с вратата напред и трите заптиета го затискат. Успява да ги разхвърля със сила, грабва един от револверите и ранява едното заптие в пръста“, посочи историкът. Той добави, че Левски също е улучен от куршум, който го е засегнал зад лявото му ухо, което при борбата е било наполовина отсечено от удар с нож. Притеклите се на помощ заптиета успяват да го заловят“, каза Теодор Тончев и добави, че така завършва последният път на Васил Левски и започва неговото безсмъртие.
