Популярният бивш украински министър на отбраната Михайло Федоров се очертава като нов съперник на президента Володимир Зеленски, но призивът му за провеждане на избори среща незабавна съпротива, пише в свой анализ изданието „Политико“.
Във видеообръщение във вторник вечерта той се съсредоточи върху теми, за които знаеше, че ще намерят отклик сред обществеността – най-прякото вътрешно предизвикателство пред Зеленски от началото на мащабната руска инвазия в Украйна. Той заяви, че корупцията подкопава усилията във войната и изрази недоволство от централизираното и непрозрачно вземане на решения в администрацията на Зеленски, за която работеше до миналия месец.
Въпреки това, неочакваният призив на Федоров към нацията да отиде до урните предизвика незабавни остри реакции от целия политически спектър. Критиците настояваха, че подобни избори биха били нарушение на военното положение в Украйна, би било невъзможно да се организират по време на война, могат да бъдат в полза на Русия и биха породили разединение в момент, когато националното единство е от жизненоважно значение.
Зеленски все още се радва на широка подкрепа като военен лидер, а неговите съюзници посочиха, че независимо от недоволството на обществото, има граници за това колко може да разкрие за вътрешното функциониране на държавата, когато е заложено националното оцеляване.
Издигането на Федоров като съперник на Зеленски беше ускорено от ударното му уволнение като министър на отбраната миналия месец. 35-годишният Федоров си спечели силна подкрепа, като бе начело на успеха на Украйна в използването на нови технологии – от кибератаки до дронове за нанасяне на удари по Русия.
Уволнението му предизвика незабавни протести, като хиляди хора излязоха по улиците, призовавайки за възстановяването му на поста или за това Зеленски да даде адекватно обяснение за решението да го уволни.
В обръщението си във вторник вечерта Федоров отправи едва прикрита критика към стила на управление на Зеленски, като се позова на неговия авторитарен подход към назначаването и уволняването.
„Хората не могат безкрайно да живеят в състояние, в което не разбират защо се вземат определени решения. Защо някои реформи напредват, а други са блокирани. Защо решения, необходими днес на фронта, „прекарват“ месеци в обикаляне из правителствените ведомства“, каза Федоров.
„Опасно е, когато в обществото се създава усещането, че основният критерий за назначаване не е професионализмът, резултатите или способността да се промени страната, а личната лоялност към системата“, добави бившият министър, който в продължение на седем години беше съмишленик на Зеленски.
Висш служител от администрацията на Зеленски, на когото е била гарантирана анонимност, за да може да говори откровено за решението на Федоров, не обърна особено внимание на критиките, че президентът трябва да обясни публично действията си.
„Президентът не може просто така да обяснява на обществеността избора си на кадри по време на война, тъй като това са въпроси, свързани с националната сигурност. И той има правото да решава кого да назначи за министър на отбраната и кого да уволни“, заяви той.
Служителят е също така остър и по отношение на възможността за провеждане на избори на фона на опустошителните руски атаки:
„Нека изчакаме още една масивна руска балистична атака и след това да отидем да гласуваме“, добави той саркастично.
Олга Айвазовска, която ръководи украинската организация за наблюдение на изборите „ОПОРА“, също подчерта практичните пречки пред провеждането на избори, като настоя, че има „стотици сценарии и действия“, които руснаците биха могли да използват, за да подкопаят изборния процес.
Роман Лозински, депутат от опозиционната либерална партия „Голос“ и заместник-председател на държавния управителен комитет, изрази опасения, че призивът за избори може да се окаже катастрофално разделящ.
„Няма нищо положително за страната. Не се радвайте, че ще имате кандидати на следвоенните избори. Все пак трябва да останете живи, за да ги видите. Хората разбират, че изборите по време на война са в ръцете на врага. Че това ще бъде война на всички срещу всички“, каза той.
Дори един от лидерите на протестното движение, ветеранът от войната Дмитро Козятиски, заяви, че не желае да се провеждат избори по време на война.
„Много се страхувам и от разединението в обществото по време на изборния процес и от това как това може да се отрази на хода на войната“, каза той.
Вместо да подкрепи политическото бъдеще на Федоров, призивът за избори дори може да се обърне срещу него.
Икономистът Тимъти Аш, който често публикува статии за Украйна, предположи, че бившият министър е допуснал „изключителна политическа грешка в преценката, която някои вероятно ще използват срещу него, ако някога реши да се кандидатира за президент в бъдеще“.
Володимир Фесенко, политически анализатор от Киев, призна, че Зеленски се е привикнал да действа като в бизнеса, което се характеризира с еднолично лидерство и бързи решения, но изтъкна, че президентът едва ли действа в разрез с другите големи международни лидери.
„Когато критиците му казват, че трябва да назначава професионалисти вместо лоялни хора, те звучат правилно, но в същото време наивно. Дори на Запад, освен ако не става дума за коалиционни правителства, такъв подход не работи. Всеки сериозен политик, и особено в страна като нашата, ще назначава доверени и лоялни хора“, добави Фесенко.
Фесенко защити и политиката на Зеленски при назначаването на висши длъжностни лица. Той отбеляза, че премиерът Сергей Корецки, новият главнокомандващ генерал-майор Михаил Драпати, както и новият министър на отбраната Евгений Хмара, се ползват с добра репутация дори сред най-големите критици на Зеленски в парламента.
Действително, Хмара беше утвърден в новата си длъжност като наследник на Федоров чрез парламентарно гласуване в сряда, с 312 гласа „за“ от общо 392 депутати.
Федоров е безспорно популярен. Проучване на Киевския международен институт по социология, публикувано по-рано този месец, показа, че 63 процента от хората го считат за надежден – резултат, който го поставя на второ място след бившия главнокомандващ Валерий Залужни, който в момента е посланик във Великобритания.
Но нищо от това не извади от картината Зеленски, който отбеляза солидните 56 процента.
В съзвучие с критиките на Федоров относно липсата на прозрачност в централизираната държава, друго проучване установява намаляваща подкрепа за това Зеленски да използва правомощията си, за да се намесва в работата на други държавни органи. Проучването показа, че през 2022 г. – годината на мащабната руска инвазия 79% от хората смятали, че президентът може да пренебрегне конституционното разделение на властите, но през май 2026 г. този процент е спаднал до 52%.
„Хората възлагат цялата отговорност за хода на войната на президента. Поради това президентът чувства необходимостта да взема всички тези решения самостоятелно, което е в противоречие с украинската конституция и законодателните процедури. В резултат на това един човек – президентът, има огромен брой напълно различни задачи, стимули и изисквания“, заяви Юрий Худименко, шеф на Обществения антикорупционен съвет към Министерството на отбраната на Украйна.
Корупцията също е актуална тема, както отбеляза Федоров. Миналата година Зеленски подписа закон, с който лиши националните антикорупционни органи в Украйна от тяхната процедурна независимост, но впоследствие се отметна от това решение, след като то срещна критики от страна на ЕС и протести в страната.
По-късно бившият му бизнес партньор и негови съюзници бяха замесени в корупционна схема на стойност 100 милиона долара в държавния сектор на ядрената енергетика – скандал, който принуди Зеленски да уволни своя верен заместник Андрий Ермак. Ермак беше обвинен в корупция и в момента е подсъдим.
Няколко от най-близките съюзници на Зеленски също са обект на разследване за корупция, включително бившата украинска посланичка в САЩ Олга Стефанишина, докато антикорупционните органи се оплакват, че все още са подложени на огромен натиск и наблюдение при разследването на висши длъжностни лица.
В сряда Зеленски уволни Ирина Мудра като заместник-ръководител на кабинета си, часове след като антикорупционните органи претърсиха работното ѝ място в рамките на мащабно разследване срещу предполагаема престъпна организация.
Ярослав Железняк, депутат от опозиционната партия „Голос“ и изтъкнат критик на Зеленски, заяви, че натрупаното тегло на тези проблеми в крайна сметка ще се отрази негативно на президента.
Той предсказа, че Зеленски ще сподели съдбата на британския лидер от времето на войната Уинстън Чърчил и ще загуби изборите в края на войната.
„Независимо от това кои са кандидатите – Залужни, ръководителят на президентската администрация Кирило Буданов, Федоров или някой друг – мисля, че ще се стигне до ситуация като през 2019 г., когато във втория тур ще спечели всеки друг, освен действащият президент. В този случай това много напомня историята с Чърчил, когато човекът, спечелил войната, беше отстранен от властта чрез избори“, заяви Железняк.
„Хората искат промяна“, добави той.
Олександър Саенко, експерт от Центъра за политически и правни реформи, заяви, че е възможно да се избегне политическа криза дори и без избори, но това би означавало връщане на част от правомощията за вземане на решения към парламента и други държавни органи.
„Субективността на парламента трябва да бъде възстановена както по отношение на законодателния процес, така и по отношение на парламентарния контрол. Правителството трябва да се превърне в основния център за формиране на държавната политика. Паузата в реформата на съдебната система и правоохранителните органи, както и на публичната администрация, трябва да бъде премахната, а хората трябва да получат истинско усещане за справедливост и защита“, каза той.
