Съединение и разединение“ е темата на петата национална научна конференция „Плевенски исторически четения

0
80



В Регионалния исторически музей на Плевен започна петата национална научна конференция „Плевенски исторически четения“. Темата на тазгодишния форум е „Съединение и разединение“. В конференцията участват утвърдени учени, музейни специалисти, преподаватели и докторанти от водещи културни и научни институции.

Преди началото на представянето на докладите директорът на музея д-р Володя Попов връчи почетна значка и грамота „Приятел на музея“ на проф. д-р Пламен Митев. Отличието бе обявено в навечерието на Деня на народните будители, но поради ангажираност на проф. Митев тогава му бе връчено официално днес. Той е и един от участниците в конференцията.

В началото на форума бе представен сборникът, събрал докладите на участниците от четвъртото издание на „Плевенски исторически четения“ на тема „Конфликти и разбирателства в историята“. Заместник-директорът на плевенския музей д-р Димитър Петров отбеляза, че сборникът съдържа 42 статии и общо 652 страници научен материал.

„Радостно е, че конференцията се утвърждава и включва все по-интересни доклади. Вярвам, че се движим в правилната посока“, каза д-р Петров.

Началото на петата конференция даде нейният научен ръководител проф. д-р Даниел Вачков. Той подчерта, че „плевенските четения се превърнаха във важно явление в живота на нашата гилдия“.

Проф. д-р Вачков добави, че настоящата тема на форума дава възможност да се чуят интересни доклади, свързани с българската история, и най-вече да се направят важни изводи не само за историческата наука, но и за актуалния ни ден.

„Не беше отдавна времето, когато ни обучаваха в университетите, че историята всъщност е история на класовата борба, която е източник на прогреса. Днес тази теза не се изповядва, а се налага идеята, че по-скоро става дума за съединението, обединението в обществата за решаването на проблемите“, каза още проф. д-р Вачков. Той даде примери за обединение и разединение в българската история.

„Последният момент, в който ми се струва, че българското общество имаше някакво единение, бе на 10 ноември 1989 г., когато всички посрещнаха възторжено промяната, но скоро, само след няколко седмици, се разбра, че пак има сериозно разединение. Една голяма част от обществото очакваше сериозни демократични промени, а друга – реформи в социалистическата система. Така се появи едно разединение, което маркира нашия преход. Надявам се, че по основни въпроси българското общество ще стигне до единение“, подчерта проф. д-р Вачков.

Конференцията ще продължи два дни. По-късно днес в експозиция „Нова и най-нова история“ ще бъде представена книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ на проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович.



Източник БТА