В древна Гърция телесни знаци или “стигмати” са били изрязвани или изгаряни по телата на хора, за да бъдат белязани като различни. Съвременната употреба на понятието е повече със социалните категории – „различните“ претърпяват негативна дискримания,  имат по-малко възможности и права от останалите, в исторически план са били преследвани и дори физически унищожавани (като евреите от национал-социализма).

Като „различни“ и „опасни“ се причисляват и хората, болни от шизофрения. Сред хората диагнозата психично болен все още всява страх, неразбиране, събужда предразсъдъци и негативизъм.

Стереотипите, които пречат психичните страдания да бъдат приемани в обществото като всяка друга болест, са трудно изкореними, въпреки медицинските аргументи. Най-популярните негативни представи са:

  • Хората с психични заболявания са опасни. Те са склонни към насилие, могат да рушат, нараняват и даже да убиват. Нещата се влошават от това, че употребата на насилие от тяхна страна е непредсказуема и трудно се поддава на контрол. Човек може да стане жертва на насилие, без да е направил нищо, за да го предизвика.
  • Психичните болести не се поддават на лечение. Лекарствата и психотерапията са безполезни или дори вредни. Психичните болести зависят от наследствени фактори, над които нямаме контрол.
  • Много, ако не всички, психични болести се причиняват от самите болни, които нямат воля или характер, за да се справят с проблемите си, а бягат в болестта и занимават околните със себе си.
  • Хората с психични заболявания не могат да носят отговорност за своето поведение. Те трябва да бъдат третирани като непълноценни в това отношение индивиди, за които се полагат грижи, но на които не може да се разчита пълноценно да се грижат сами за себе си. Те не могат да оцелеят извън психиатричните болници, социалните домове и грижите на близките си.
  • Общуването с тези хора е затруднено.
  • Те не могат да работят.
  • Всички психично болни са еднакви. Всъщност, това е основата на всички останали убеждения – то позволява характеристиките да бъдат приписани на всички.

Основните белези, които позволяват на околните да отсъдят, че става дума за психично болен, и да се държат съответно,  идват от самите симптоми – обърканост, странни възприятия, недостъпни за другите, особено поведение.     В някои случаи преценката не може да бъде толкова точна; това е обърканата територия между страданието и индивидуалността, в която се смесват чудатостите и не толкова изразените симптоми на психично разстройство; тогава преценката се основава на поведение, различно от това на останалите. Но не винаги различното поведение означава психично заболяване. Има много хора с чудатости, които не са психично болни.

Човек може да не страда от силно изразени симптоми на заболяване, но мисленето и характера му да са засегнати: той може да се облича странно, да занемарява грижите за себе си, да не е в състояние да се придържа към обичайните норми на поведение и т.н. Хората си казват: “На този нещо му има” и си правят изводи.

Лечението също дава информация на околните. Това включва диагнозата, престоя в психиатрични болници, ползването на услугите на психиатрични извънболнични лечебни заведения, купуването на определени лекарства в аптеките, страничните ефекти на лекарствата за психични заболявания.

Какво поражда стигмата

Ако човек не общува много с някого, той по-лесно може да си въобрази разни неща за него, за да допълни оскъдния образ. Липсата на контакти позволява човек да не може да провери предположенията си. Според това обяснение, хората с психично-здравни проблеми са много удобни – всички можем да им приписваме това, което не искаме да видим у себе си и близките си. Можем да видим в тях страховете си реализирани – страховете от полудяване, провал, загуба на смисъла в живота – за да не ги видим реализирани у себе си. Или да разпознаем в тях отрицателните качества, които не искаме да видим у себе си. Така хората с психично-здравни проблеми изиграват ролята на козела, който древните евреи всяка година ритуално са натоварвали с греховете си и след това са гонели от поселището си, за да останат чисти пред лицето на Бога.

Понеже трудно могат да защитят интересите си, хората с психично-здравни проблеми могат да бъдат малтретирани и това нерядко се случва.

Медиите, които  постоянно бомбардират населението с образи на опасни психично болни също допринасят за развитието на стигмата към психичните заболявания.

Какво е влиянието на стигмата

Смята се, че последиците на стигмата – проявите на дискриминация – са много по-сериозни от преките последици на самото психично заболяване.

  • Хората с психично-здравни проблеми имат трудности с намирането на жилище: повечето собственици на жилища, както и администрацията на общинските жилища, предпочитат да си нямат работа с тях и най-често просто отказват да им дадат под наем помещение.
  • Безработицата е огромен проблем за хората с психично-здравни проблеми. Работодателите най-често просто отказват да ги вземат на работа, както и не са склонни да адаптират работни места за хора с психично-здравни проблеми, дори да имат възможност и финансов стимул да го направят.
  • Стигмата се проявява и по отношение на работещите хора с психично-здравни проблеми. Мнозина от тях се оплакват от негативните нагласи на работодателя и колегите. А заболяване, започнало, докато някой е нает на работа, е гаранция, че работодателят ще потърси начин да се отърве от нежелания работник.
  • Психично-здравните проблеми рязко намаляват вероятността човек да сключи брак. Затова пък вероятността да се разведе, ако вече има сключен брак, нараства.
  • Хората често губят старите приятелите и трудно създават нови. Изобщо, социалната изолация, включително от страна на роднините, е една от последиците на стигмата.

Хората с тежки психично-здравни проблеми живеят по-кратко от другите (според някои оценки, до 8,8 години по-малко). За тази цифра допринася и високата смъртност сред тях. Самоубийството е една от основните причини за смъртност при хората с тежки психично заболяване; смята се, че стигмата, на свой ред, е сериозна причина за самоубийствата.

Друга причина за високата смъртност са ограниченията в получаването здравно обслужване (особено от сърдечно-съдови заболявания). Съществува тенденция оплакванията на тези хора да бъдат игнорирани, защото често звучат като част от симптоматиката на болестта.

Хората с психично-здравни проблеми са по-лесна жертва на всякакъв вид насилие и други престъпления.

Съществува и т.нар. автостигма – хората с психично-здравни проблеми възприемат съществуващите към тях нагласи и започват сами да ограничават поведението си. Не е необходимо вече да бъдат дискриминирани – те сами започват да се дискриминират. Например, те не само очакват отхвърляне от приятели или настоящи или потенциални партньори, но и сами вече са убедени, че заслужават отхвърляне, и не предприемат никакви опити да получат желаното от тях. Те са убедени, че не могат много неща – да работят, да се грижат сами за бюджета си, да имат пълноценни връзки. Ако не вярват, че психичните заболявания са лечими, те нямат основания да упорстват в получаването на здравна помощ и да бъдат редовни при взимането на лекарствата и понасянето на страничните им ефекти. В някои случаи това поведение ражда порочен кръг: отчаялите се хора се отказват да се борят за правата и интересите си, те създават у околните впечатление за некомпетентност и безпомощност, което подсилва негативните им представи, което, на свой ред, засилва липсата на вяра в собствените сили.

Повечето приемат хората с психично-здравни проблеми като членове на обществото, но предпочитат да избягват по-близките взаимоотношения – като да работят или да живеят с тях. На английски наричат този феномен “не в задния ми двор!” (Not In My Back Yard/

Нагласите към психично-здравните проблеми, въпреки дългогодишните  усилия за преодоляване на стигмата, за повишаване на качеството на лечението, въпреки социалните програми и проекти, са се променили към по-лошо. Очевидно различните от нас са много удобни, много подходящи за приписването на нашите неприемливи чувства и мисли. Може би е дошъл момента, в който трябва да се погледнем открито и да започнем промяната от себе си. Стигмата е в нас самите.

Въпросът дали  психичната болест е стигма няма еднозначен отговор. Всеки сам за себе си може да го открие  и намери време да помисли малко. Може да провокира близките си също да помислят  и да дискутират тази тема. Защото всеки  може да бъде по-добър. И  не само по Коледа.

Нека с настъпванато на Новата 2020г. ние „здравите“ се отнесем с разбиране  и уважение към тези , които са болни от психично заболяване, защото всички сме хора на този свят.

ЦПЗ -Добрич

loading...