„Среща с Михаил Заимов In Memoriam“ се проведе тази вечер в Художествената галерия в Созопол в рамките на 42-рите празници на изкуствата „Аполония“. Събитието, водено от доц. Георги Лозанов – главен редактор на списание ЛИК, събра близки, приятели и съмишленици на журналиста, писател и подводен фотограф.
На сцената се качиха Владимир Явашев – директор на проектите на Кристо и Жан-Клод и близък приятел на Заимов, Пейо Колев, негов приятел и съмишленик и актрисата Марта Вачкова, която прочете откъс от предстоящата книга на Михаил Заимов. С откъс се вклчи и колегата й Владимир Пенев, който бе записал онлайн част от бъдещото издание, което вероятно ще излезе догодина.
Събрал ни е Мишо Заимов, няма го. Той е непрежалим. Това е така, защото човешкото битие е безмилостен сценарий и накрая си наказан за най-тежкото престъпление с най-тежкото наказание, без да знаеш защо, каза доц. Лозанов. Според него човек се превръща в личност чрез общуването с другите. „Ако останеш сам със себе си, ти никога няма да станеш личност. Ще останеш цял природен феномен, за да станеш културен феномен, ти трябват другите“, каза той. В този смисъл Михаил Заимов е бил един от хората, оказали силно влияние върху мнозина чрез срещите и общуването си.
Лозанов определи Заимов като истински емпатичен човек, проявяващ интерес и грижа към другия, но и като човек с отношение към средата, в която живеем. „Няма как да се грижиш за другия, без да се грижиш за средата, в която другите живеят“, каза той.
По думите му Заимов е бил необикновен и с това, че е можел да „обитава“ светове, които обикновено остават недостъпни за човека – миналото и подводния свят. Той посочи фотографията като един от начините, по които Заимов е пренасял „трофеи“ от тези светове към останалите хора.
Лозанов разказа, че Заимов му е подарил снимка на потънал кораб, на която се вижда врата. Двамата са говорили за тази врата като за своеобразен вход към подводния свят, в който Заимов е водил хората чрез фотографиите си. „Вероятно тази снимка на врата е вратата на стаята на щастието“, каза Лозанов. Според него сега Заимов вече е отворил тази врата към друг, небесен свят.
Водещият на срещата постави акцент и върху писателската работа на Михаил Заимов. По думите му, макар да е станал широко разпознаваем чрез фотографията и други свои занимания, Заимов се е оказал и „завършен писател“. Последната му книга, документална и едновременно с това фикционална, е свързана с неговото „обитаване на миналото“.
По време на срещата актьорите Марта Вачкова и Владимир Пенев прочетоха откъси от книгата на Заимов, посветена на неговия род и на дядо му – генерал Владимир Заимов.
В един от откъсите Михаил Заимов разказва за „тежката сянка“ на трима души – Стоян, Владимир и Клавдия Заимови, чиито имена са неразривно преплетени с живота му. Той описва семейната памет за дядо си, разстрелян през 1942 г., както и дълбоката връзка на майка си Клавдия с нейния баща.
Особено място в разказа заема предсмъртното писмо на генерал Владимир Заимов, което Клавдия Заимова успява да прочете десетилетия след смъртта му. Писмото, заедно с други документи по делото, е било съхранявано в архивите на МВР.
Лозанов отбеляза, че Михаил Заимов е имал „особено разбиране за морал“, свързано със съхраняването на паметта за предците му. По думите му за Заимов това не е означавало просто да пази спомена, а да извършва „работата на паметта“ – да съхранява истината за тях, отвъд шума и митологията.
Той посочи, че Клавдия Заимова е искала да бъде чута истината за баща ѝ – генерал Владимир Заимов, която в определен период не е била удобна за властта. Според Лозанов генералът се е борил срещу фашизма, но никога не е признавал и не е служил на комунистическата диктатура. „Клавдия искаше това да се чуе“, каза той, като допълни, че според него Михаил Заимов е продължил тази задача – да пази паметта за дядо си чрез истината.
В откъс от последната книга на Заимов, прочетен от Владимир Пенев, авторът разказва за момента, в който научава за диагнозата си – рак на панкреаса. Заимов описва как, без да изпада в отрицание и паника, прави равносметка на живота си и осъзнава, че е „в мир със себе си“. В текста болестта се превръща в своеобразен ключ към миналото и към срещата с хората, които вече не са сред живите.
„В тази книга има някаква вътрешна терапия, чрез която той преодолява сякаш ужаса на това, което усеща, че му предстои. И затова е толкова ценна. Защото побеждаваш нещо, което се смята за нещо абсолютно непримиримо“, каза доц. Лозанов .
В разговора се включи и писателят Георги Господинов, който каза, че откъсът го е докоснал поради личния му опит с близки хора, преминали през тежко заболяване. „Това, което чух сега от думите на Мишо Заимов как в тия часове на узнаване на диагнозата това, което го вълнува, е път към друго познание. Доколкото го познавах и аз, той непрекъснато беше любопитен към света, към всичко и много ме впечатлиха тези думи“, каза българският носител на „Букър“.
„Мишо се отнесе изключително аристократично към собствената си смърт“, каза доц. Лозанов. По думите му това означава да не натовариш другите със собственото си страдание и дори да се чувстваш неудобно, че те страдат от съчувствие към теб.
За Михаил Заимов говори и фотографът Пейо Колев, който е работил с него по редица книги и фотографски проекти. Той го определи като „извънредно комплексен човек“, с познания в много различни области. Колев разказа, че Заимов е живял едновременно като водолаз, капитан, писател, фотограф и телевизионен човек. „Той живееше в един сгъстен график на живота“, каза Колев.
По думите му двамата са водили дълги разговори и са работили по общи проекти, включително по книгата за генерал Владимир Заимов. Колев разказа и за общото им търсене на снимки от парада на Гергьовден, на който генералът е бил облечен в бял кител – последният щастлив спомен на майката на Михаил Заимов от нейното детство.
„Всеки един от нас помни един собствен Михаил Заимов, с който е контактувал и общувал“, каза Колев. Той призна, че все още не може да приеме отсъствието му и че продължава да има въпроси, които иска да обсъди с него. „За себе си Мишо не е починал. Аз имам въпроси, които трябва да доизясня“, каза той.
Колев отбеляза и убеждението на Заимов, че чрез положителни действия човек може да променя нещо към по-добро – да надгражда, да дава пример и да посочва доброто. Според него това е било характерно и за начина, по който Заимов е използвал богатите си знания – без да ги демонстрира така, че да кара другия да се чувства неудобно.
В срещата участва и Владимир Явашев, директор на проектите на Кристо и Жан-Клод, с кого Михаил Заимов споделял обща страст по подводните експедиции в продължение на близо 20-години. Той определи Заимов като човек, който е приличал на морето – спокоен и уютен, но способен внезапно да бъде и „абсолютна ярост“, винаги с причина.
Двамата са изследвали потънали кораби в Черно море и на други места по света. Според Явашев именно любопитството на Заимов е било сред най-силните му качества. Той е търсел места, които все още не са били докоснати и проучени.
Явашев разказа и за общата им идея да създадат албум за корабокрушенията в Черно море, включващ историята на корабите и снимки от тях. Сред корабите, към които двамата са проявявали особен интерес, е американският „Мопанг“, потънал през 1921 г. след попадане на мина, останала от Първата световна война. За неговото проучване двамата са прекарвали време в архиви, включително Явашев е търсил материали в библиотека в Ню Йорк.
В края на срещата беше показан филм за „Мопанг“, създаден във връзка с общата страст на Заимов и неговите приятели към подводния свят и откриването на потънали кораби.
Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство. БТА е медиен партньор на събитието и ще участва в рубриката „Цената на успеха“ с представяне на 12-те броя на списание ЛИК от миналото издание на „Аполония“ досега. Събитието ще се проведе на 1 септември.
