Димчо Дебелянов вижда в Пенчо Славейков поет и духовен учител, а отношението му към творчеството на Славейков разкрива дълбока творческа близост и преклонение пред неговото дело. Това каза краеведът Мирослава Кацарова по време на дискусията в Националния пресклуб на БТА в Разград, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Инициативата е под надслов „Пенчо Славейков днес“ и се организира от Българската телеграфна агенция.
Кацарова представи основни акценти от научната публикация на академик Иван Радев „Оценката на Димчо Дебелянов за поезията на Пенчо Славейков“, публикувана в списание „Литературна мисъл“ през 1976 г. Статията разглежда критическия поглед на Дебелянов към творчеството на Славейков, както и литературната връзка и приемствеността между двама от най-значимите български поети.
„Отношението на Димчо Дебелянов към Пенчо Славейков и към неговото творчество разкрива една плодотворна школовка“, посочи Кацарова, като цитира изследването. По думите ѝ Славейковата поезия има стимулираща роля за изграждането на реалистичното и вътрешно-психологическото измерение в лириката на Дебелянов.
Тя отбеляза, че интересът на Дебелянов към поезията на Славейков не е бил случаен или епизодичен, а се проявява в две основни посоки – усвояване на определени естетически и нравствено-етични възгледи и критическо осмисляне на творчеството му.
„Анализът на Дебелянов показва, че той е вникнал в идейно-естетическата и нравствено-психологическата същност на Славейковото дело“, каза литературоведът. Тя допълни, че докладът на Дебелянов за творчеството на Славейков и статията му „Робската неволя в Пенчо-Славейковата песен“ показват как той оценява мястото и значението на отделни творби и художествени посоки в поезията на Славейков.
Кацарова припомни свидетелства на съвременници на Дебелянов, според които той особено много е ценял Пенчо Славейков. Людмил Стоянов е отбелязвал, че Дебелянов „четеше много, особено Пенчо Славейков, когото обичаше повече от всички поети“, а Георги Райчев разказва за неговото преклонение пред живота и творчеството на Славейков.
Според Кацарова Дебелянов откроява силата на Славейков най-вече във философските му поеми и интимната лирика. Тя цитира неговата оценка, че в лириката на Славейков „не може да се промени даже един ред“, защото всичко е хармонично и изящно изградено.
„Тези обобщения документират допирните точки на личната поезия на Дебелянов със Славейковото творчество“, каза литературоведът. Тя посочи, че мотивът за „изгнаника сред своите“ е общ за двамата поети, но при Дебелянов той придобива по-драматична и психологически наситена форма.
Кацарова отбеляза, че оценката на Дебелянов за Пенчо Славейков се вписва в цялостния отклик на българската културна общественост след смъртта на поета в Италия през 1912 г. Според нея неговите текстове показват значимостта на Славейков не само като творец, но и като духовен водач.
В края на изложението си Мирослава Кацарова прочете стихотворението, което Димчо Дебелянов посвещава на Пенчо Славейков.
