Регионална музейна сбирка е подредена в дома на Мая и Иван Петкови в плевенското село Обнова. В нея са включени различни предмети от бита на българите от края на 19-и и 20-и век.
„Началото стана съвсем случайно. Преди няколко години ни дойдоха на гости един мой съученик, с когото не се бях виждал от 40 години. В една от бъдещите зали на музея бях накачил различни предмети, а жена му започна да ги гледа и да ги снима, след което директно да праща на дъщеря си в Германия. Това беше през 2019 г. зимата беше топла и тогава си рекоха да започна да подреждам всичко, което имам. Сваляхме от тавана, почиствахме, подредихме в едно помещение, в друго, ремонтирахме, но не стигаше. Направих една стена, втора, трета, съборих една ограда, която беше желязна, почистих и гаража, който е 30 квадрата“, разказа Иван.
Постепенно всяко помещение в къщата на семейство Петкови започва да прилича на музейна зала с различни експонати. Всеки гост, прекрачвайки прага на дома на Иван и Мая, влизайки от стая в стая, разхождайки се из двора, може да се потопи в атмосфера, която да го върне като с машина на времето години, дори век назад.
Пред посетителите са показани хомот и ярем за впрягане на волове, различни видове коси и брусове за заточването им, инструменти на дърводелци и ковачи, стан за тъкане, подредено е работно място на сарач, обособени са кътове с маси за хранене и подходящите съдове и много други. А домакините с удоволствие разказват кой предмет за какво се е използвал, как е служил на хората, за да улеснява живота им.
В специално пригодени помещения са застлани тъкани черги, изложени са автентични носии, а по стените са закачени портрети на бележити личности от българската история и снимки, запечатали бита и труда на българите от началото на 20-и век.
„Показваме най-елементарните неща, които са се употребявали, защото битът не е една дреха, каквито са носиите, които ще облечеш един или два пъти в годината – на Великден или на някакъв друг празник и толкоз. Тук са показани елементарните предмети, без които битът не е бил възможен“, подчертава Иван.
Нито той, нито съпругата му са с образование, което да ги насочва към такова необичайно занимание, но обясняват увлечението си към създаване на музейна сбирка с това, че този усет да събираш и подреждаш или го имаш или не, не се учи.
И двамата са категорични, че сбирката им с предмети, свързани с историята, културата и бита на българите за тях е удоволствие от добре свършена работа, носи им спокойствието, че оставят следа след себе си за поколенията.
