Правителството предлага проф. Стоян Караиванов за орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие
Министерският съвет предлага на президента да награди проф. Стоян Караиванов с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие, за неговите заслуги за развитието на музикалното изкуство и културата.
Проф. Караиванов е първият български преподавател по духови инструменти. Създадената от проф. Караиванов многобройна учебно-методична, художествена и теоретична литература за подрастващите валдхорнисти – ученици и студенти, се ползва във всички специализирани средни и висши училища в страната, както и в много музикално- образователни центрове и учебни институции в чужбина. Над 150 заглавия на негови авторски трудове са публикувани в Нидерландия, Германия, САЩ. Проф. Караиванов е провеждал и майсторски класове и квалификационни курсове в Русия, Полша, Беларус, Румъния и Гърция. Участвал е в специализирани национални комисии за изработване на дългосрочни образователни концепции, учебни планове и програми за средните и висшите музикални училища в страната.
Голяма част от възпитаниците на проф. Караиванов са лауреати на национални и международни конкурси и работят в престижни оркестри в Европа, САЩ, Южна Америка, Азия и Африка.
Паралелно с преподавателската дейност проф. Караиванов концертира като солист и камерен изпълнител. Той е първият български валдхорнист със солови концертни изяви, с радио и телевизионни записи и излъчвания.
Прието е Решение за ограничаване вноса на отпадъци с код 19 12 12
Правителството прие решение за ограничаване вноса на отпадъци с код 19 12 12. Решението на Министерския съвет има за цел осигуряване на капацитет в страната ни за изгаряне с оползотворяване на енергията на отпадъци с произход от бита, преминали през операция по механично третиране, генерирани в България, които не могат да се рециклират и същевременно следва максимално да се ограничи тяхното депониране с оглед изпълнение на целите за депониране на битови отпадъци, като се ограничи максимално въвеждането/вносът на такива отпадъци. Въвеждането/вносът ще се разрешава по изключение само в случаите, в които количествата генерирани в страната отпадъци не са достатъчни за капацитета на инсталациите с издадени комплексни разрешителни за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията. За въвеждането на ограничаването, ще се осигурява адекватна периодична информация и ще се изготвят доклади.
Правителството одобри отпускането на 69 985 лева за реализиране на проекти в областта на програмата за сътрудничество за развитие
Министерският съвет одобри днес вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики по бюджета на Министерството на външните работи за 2021 г. Със средствата в размер на 69 985 лева ще бъдат изпълнени два проекта на Дипломатическия институт към министъра на външните работи по линия на програмата за сътрудничество за развитие.
Първият проект с наименование „Изграждане на институционален капацитет на Дипломатически институт към Министерството на външните работи и европейската интеграция (МВнРЕИ) на Република Молдова“ има за цел формирането на административен, управленски, експертен, технически и информационно-аналитичен капацитет, съорганизиране на публични прояви, обучение на обучители, на първата в историята на Република Молдова дипломатическа школа.
Вторият проект с наименование „Енергийна сигурност, енергийна ефективност и енергиен мениджмънт“ има за цел повишаване на експертния капацитет на дипломатическите и държавни служители, както и на представителите от академичния и частен сектор с оглед ефективното прилагане на политиките на ЕС в сферата на енергетиката, разкриване на възможности за инвестиции, в т.ч. и в сферата на чистата енергия, както и повишаване на регионалното сътрудничество.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството учреди безвъзмездно в полза на община Бургас право на строеж върху поземлени имоти за изграждане на защитена лодкостоянка. Имотите са публична държавна собственост и представляват части от морското дъно в границите на вътрешните морски води на България в Черно море. Инвестиционната инициатива на община Бургас е за изграждане на лодкостоянка с нови хидротехнически пристанищни съоръжения. Проектният капацитет на лодкостоянката е 20 малки риболовни кораба. Те ще позволяват заставането на котва или приставането, престояването, изтеглянето на брега и обслужването, в т.ч. разтоварване на уловите, зареждане с гориво, вода или хранителни продукти, както извършване на малки ремонти на малки риболовни кораби за дребномащабен крайбрежен риболов. Проектът предвижда още върху части от морското дъно да бъде изградено хидротехническо пристанищно съоръжение за защита на акваторията от вълново въздействие, течения и наноси.
Съгласно друго правителствено решение статутът на имот, предоставен за управление на Комисията за регулиране на съобщенията, се променя от публична държавна в частна държавна собственост. Теренът и постройките върху него са разположени в столичния район Красна поляна. Необходимо е премахване на 13 от 14- те постройки върху имота, тъй като са негодни и опасни за обитаване. На мястото на една от сградите ще бъде изградена сертифицирана лаборатория. Чрез нея ще се подпомогне контролната дейност на комисията, като ще се изпитват съоръжения за устойчивост и съвместимост с посочените в законодателството стандарти.
Правителството прие също така Решение за допълнение на РМС № 360 от 2021 г. за безвъзмездно предоставяне за управление на имоти – публична държавна собственост, на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ (ДП „ДПК“). Съгласно чл.116, ал. 3 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси, съответно чл. 4, ал.1 от Правилника за структурата, устройството и дейността, правомощията и задълженията на органите за управление на ДП „ДПК“, държавата предостави на ДПК имоти – публична държавна собственост, определени с РМС № 360 от 15 април 2021 г. Съгласно Решението председателят на Българския институт по метрология, министърът на икономиката и изпълнителният директор на ДП „ДПК“ следваше да организират предаването и приемането на имотите, посочени в приетото от МС решение в едномесечен срок с протокол. С настоящото решение се предлага предаването и приемането на имота да влезе в сила от 1 януари 2022 г.
Отпадат транзитни разрешителни за автомобилен превоз на товари между България и Русия
Правителството одобри изменение на Спогодбата между България и Русия за международни автомобилни превози. С изменението отпада необходимостта от използването на транзитни разрешителни за извършването на международни автомобилни превози на товари, през териториите на двете страни.
Кабинетът одобри проект на Споразумение за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки и Република Армения
Кабинетът одобри проект на Споразумение за общо авиационно пространство между Европейския съюз и неговите държави членки и Република Армения.
Споразумението създава еднакви условия за достъп до пазара на всички въздушни превозвачи от Европейския съюз и установява нови договорености за регулаторно сътрудничество и сближаване между Европейския съюз и Армения. С прилагането на еднакви правила в международния въздушен транспорт превозвачите ще могат свободно да предоставят услуги от всеки пункт в Европейския съюз до всеки пункт в Република Армения.
Премахването на всички ограничения за достъп до пазара между Европейския съюз и Република Армения ще привлече нови участници и ще създаде възможности за обслужване на по-малко използвани летища, ще засили конкуренцията и ще предложи на потребителите по-голям избор за пътуване.
В рамките на днешното правителствено заседание бяха одобрени и други три аналогични проекта на споразумения: за общо авиационно пространство между ЕС и неговите държави членки и Държавата Катар; за общо авиационно пространство между ЕС и неговите държави членки и Украйна и за общо авиационно пространство между ЕС и неговите държави членки и Република Тунис.
Правителството промени наредбата за издаване на европейска професионална карта
Министерският съвет одобри промяна в Наредбата за условията и реда за издаване на Европейска професионална карта, приета през 2017 година.
Допълненията ще позволят на компетентните органи в България да удължават срока на валидност на Европейската професионална карта в случаи, посочени в европейски документи за признаването на професионалните квалификации.
Европейската професионална карта е процедура, която може да се използва за признаване на квалификации за практикуване на регулирана професия в друга страна от ЕС. Към момента тя е допустима за професиите на медицинска сестра с общ профил, фармацевт, физиотерапевт, планински водач и агент по недвижими имоти.
С промените се синхронизират разпоредбите на националното ни право с актовете на Европейския съюз, които уреждат тази материя.
Служители от структури на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ са предложени за награждаване с орден „За гражданска заслуга“ втора степен и с медали „За заслуга“
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на Указ за награждаване с орден „За гражданска заслуга“ втора степен и на Укази за награждаване с медали „За заслуга“.
Решението на Министерския съвет предвижда да бъде предложено на Президента на Република България да бъдат наградени служители от структури на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерството на вътрешните работи за съществен принос и заслуги за сигурността и обществения ред в Република България във връзка с борбата с бедствия и аварии.
За проявено себеотрицание и изключителен професионализъм при изпълнение на служебните задължения, свързани с ограничаването, потушаването и недопускане разпространението на огъня към населените места, при възникналите масови горски пожари на територията на Република България и Република Северна Македония, за периода от 31.07.2021 г. до 26.08.2021 г., в резултат на които са защитени живота и имуществото на гражданите, с Решението на Министерския съвет се предлага на Президента на Република България да издаде Указ за награждаване с орден „За гражданска заслуга“ втора степен на комисар Георги Христов Пармаков, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Благоевград и Укази за награждаване с медали „За заслуга“ на главен инспектор Юлиян Йорданов Петров, началник на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Благоевград, комисар Светослав Кирилов Георгиев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Кюстендил и главен инспектор Димитър Тодоров Бришимов, началник на сектор Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пловдив.
Правителството одобри доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие
Със свое решение правителството прие Доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2021 година.
На база данни от тримесечните отчети за касовото изпълнението на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ) бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2021 г. е положително в размер на 116,1 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП, при заложен дефицит в ЗДБРБ за 2021 г. от 3,9 %) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 382,9 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 266,8 млн. лева.
Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към 30.06.2021 г. са в размер на 24 761,1 млн. лв. или 52,0 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията към юни 2021 г. нарастват с 3,3 млрд. лв. (15,5 %). Ръстът спрямо предходната година се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3,6 млрд. лв., докато постъпленията от помощи намаляват с 0,3 млрд. лева. При съпоставката в частта на неданъчните приходи следва да се има предвид, че през месец април 2021 г. постъпиха приходи с еднократен за годината ефект, които представляват първоначално концесионно възнаграждение за държавата от концесията на Летище София.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 19 246,4 млн. лв., което представлява 52,0 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 3 677,8 млн. лв. или 52,7 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 8 892,4 млн. лв. (52,1 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 6 135,2 млн. лв. (54,7 % от планираните), от акцизи възлизат на 2 611,8 млн. лв. (46,8 % от разчета), а тези от мита са в размер на 121,6 млн. лв. (51,9 % от годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 803,8 млн. лв. или 62,6 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 5 872,4 млн. лв., което представлява 50,2 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 4 264,2 млн. лв., което е 64,6 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2021 г. възлизат на 24 645,0 млн. лв., което е 47,0 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към юни 2020 г. бяха в размер на 19 821,4 млн. лева. Значителният ръст на разходите през първото полугодие на 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към юни 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна – на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.
Нелихвените разходи са в размер на 23 483,9 млн. лв., което представлява 46,8 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 21 694,2 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 774,2 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 15,4 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 364,2 млн. лв. (55,4 % от планираните за 2021 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 796,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30.06.2021 г. е 9,3 млрд. лв., в т.ч. 8,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Развитието на основните бюджетни параметри през първото полугодие бе доминирано от постепенно възстановяване и подобрение на показателите в частта на приходите, особено отчетливи през второто тримесечие, когато поредният пик на пандемията утихна, както и от постоянен натиск в частта на разходите, свързан с прилаганите социално-икономически мерки за намаляване на негативните последствия от пандемията върху бизнеса и най-уязвимите групи от обществото. Параметрите по разходите индикират за сериозен натиск, породен от необходимостта да се обезпечат допълнителни разходи над планираните с разчетите по ЗДБРБ за 2021 г., които са свързани основно с действащите към момента социално-икономически мерки за намаляване на негативните ефекти от кризата за бизнеса и най-уязвимите групи от населението, както и преките разходи на сектор „Здравеопазване“ за борба с новата вълна на пандемията през пролетта, които наложиха активирането на законово установения ограничител на разходите по чл. 106 на ЗДБРБ за 2021 г. още през първото полугодие на годината. Към месец август 2021 г. чрез преструктуриране и оптимизиране на разходите по държавния бюджет и за сметка на ограничаване на разходите по някои бюджети, както и за сметка на прилагането на разпоредбите на чл. 106 на ЗДБРБ за 2021 г. са обезпечени допълнителни разходи за финансиране на мерки за борба с пандемията в общ размер на близо 1,1 млрд. лв. Това изчерпва възможностите за преструктуриране и пренасочване на ресурс от други политики и сектори за обезпечаване на приоритетни разходи, свързани с мерките за борба с пандемията в рамките на одобрените разходни тавани в ЗДБРБ за 2021 г. Все по-реалните рискове за нова вълна на пандемията през есента, свързани с бързото разпространение на варианта „Делта“ на COVID-19 в някои страни в Европа, бавният темп на масова ваксинация в България, както и изчерпаните ресурси в бюджета за годината за продължаване на социално-икономическите мерки за подкрепа за бизнеса и уязвимите групи от населението налагат необходимостта от актуализация на ЗДБРБ за 2021 година.
В тази връзка служебното правителство одобри и внесе на 02.08.2021 г. в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Със законопроекта се търси баланс между необходимостта от осигуряване на допълнителни средства за приоритетни и неотложни политики до края на годината, при вече изчерпани източници за тяхното обезпечаване в рамките на разчетите по ЗДБРБ за 2021 г., и възможностите на приходната част на бюджета да осигури тяхното финансиране. Направеното предложение с разчетите към законопроекта е за подобрение на приходите по КФП с малко над 2 млрд. лв. и за увеличение на разходите по КФП с около 1,8 млрд. лв., което означава, че бюджетното салдо по КФП се подобрява от дефицит в размер на 3,9 % от прогнозния БВП в разчетите към първоначалния ЗДБРБ за 2021 г., на дефицит в размер на 3,6 % от прогнозния БВП в разчетите към предложената актуализация.
Одобрен е механизъм за координация и наблюдение на структурните реформи в рамките на Европейския семестър
Със свое решение правителството одобри механизъм за координация и наблюдение на структурните реформи в рамките на Европейския семестър. Целта е да се актуализира националният механизъм за изпълнение на ангажиментите по Европейския семестър, като се запази следваната от 2014 г. насам процедура по ежегодно актуализиране и отчитане на Националната програма за реформи на Република България и на специфичните препоръки на Съвета на Европейския съюз в рамките на Европейския семестър. Промените са свързани с временното адаптиране на Европейския семестър през 2021 г. към Механизма за възстановяване и устойчивост поради епидемията от COVID-19.
По изключение, през настоящата година Националната програма за реформи не бе актуализирана и няма да се изготвя отчет на изпълнението на документа до завръщане към обичайното докладване в рамките на семестъра. Планът за възстановяване и устойчивост, който предстои да бъде окончателно изготвен в рамките на 2021 г., ще изпълнява ролята на Национална програма за реформи до връщането към обичайното докладване през 2022 г., в случай че пандемията не окаже ново негативно въздействие върху тези процеси. Оценката на Европейската комисия на националния План за възстановяване и устойчивост ще изпълнява ролята на Национален доклад за страната за 2021 г.
Актуализиран е и механизмът за изпълнение на Инструмента за техническа подкрепа, който наследи Програмата за подкрепа на структурните реформи, като е описана процедурата на национално ниво за техническа подкрепа, която ще се финансира с финансов ресурс за периода 1 януари 2021 г. до 31 декември 2027 г. в размер на 864 млн. евро. Дирекция „Икономическа и финансова политика“ в Министерството на финансите ще изпълнява функциите на Координационно звено по прилагането на Инструмента, като следи и докладва за напредъка в изпълнението, както и за избягване наличието на двойно финансиране.
Одобрен е проект на Споразумение с ОИСР за извършване на икономически преглед на Република България
Със свое решение Министерският съвет одобри проект на Споразумение за извършване на Икономически преглед на Република България между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Министърът на финансите е упълномощен да проведе преговорите и да сключи споразумението при условие за последваща ратификация.
Изготвянето на Икономически преглед на страната ни е задължителна стъпка за членството на България в ОИСР. В него ще бъде отчетен напредъкът по направените препоръки от предходния преглед, извършен в периода 2019 – 2021 г.
Целта на прегледите на ОИСР е да се установи състоянието на икономиката, финансовата система и на политиките в различните сфери, в рамките на които държавите, желаещи да се присъединят към Организацията, следва да докажат, че се придържат към общите й принципи.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2021 г.
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2021 г. С постановлението се осигуряват допълнителни финансови средства в размер на 1 501 955 лева за изплащане на награди във връзка е постигнатите класирания на проведените през 2021 г. Олимпийски игри в Токио. Необходимите средства са осигурени чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.
Правителството одобри Решение за допълнение на Решение №235 на Министерския съвет за приемане на анализ на изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2015 – 2020 г.) и за приемане на Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 – 2027 г.)
Правителството одобри Решение за допълнение на Решение № 235 на Министерския съвет от 19 март 2021 г. за приемане на Анализ на изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2015 – 2020 г.) и за приемане на Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 – 2027 г.), както и Пътна карта за изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 – 2027 г.)
Наличието на корупция на всички нива затруднява развитието на бизнес средата, намалява възможността за нарастване на частните инвестиции и води до понижение на конкурентоспособността.
С цел да повиши инвестиционната привлекателност на общините и да подпомогне развитието на бизнес средата и насърчаването на инвестиции, включително ПЧИ, чрез адресиране на една от основните пречки за насърчаване на инвестициите – преодоляване на риска от корупция на местно ниво, се въвежда иновативната за България инициатива, наречена с работното име Сертификат „Община без корупция“, която да се реализира чрез допълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 – 2027 г.).
Инициативата ще бъде реализирана, чрез разработването на Система за мониторинг на доброто управление и управлението на корупционния риск от органите на местната власт и местното самоуправление. Това ще бъде реализирано чрез идентифициране на конкретни критерии и методология за оценка на тяхното изпълнение. Като резултат от успешно приложена система е възможна идентификация на резултатите и публично оповестяване.
