- Трябва да наблюдаваме София, Горна Оряховица, Пловдив, Шабла-Калиакра и Кресна
- Някои наши зони, които могат да генерират магнитуд 7 – не са го правили вече стотина години
- Над 50 г. се чака „Голямото истанбулско земетресение“, дано Бог ни пощади. Дори и да стане, при нас не се очакват жертви и разрушения
– Проф. Рангелов, какво става със Земята – от 19 април насам сме свидетели на серия от мощни трусове с магнитуд над 5,7? На 19 април в Пакистан – 5,7; пак тогава във Филипините – 5,9; на 22 април Индонезия – 5,7, същия ден – 6,2; отново на 22 април Папуа, Нова Гвинея – 5,7; Австралия – 5,1; на 25 април Еквадор – 6,3; на 23 април Истанбул – 6,2? На 28 април трусовете в Турция продължиха.
– Отговорът на този въпрос е много лесен и същевременно много труден. Лесен, защото лесно може да се каже – Земята се бунтува. Труден, защото едва ли някой може да отговори защо?
– Какво според вас се случва в Турция и защо турски сеизмолози изразяват опасения от нов сериозен трус?
– В Турция един източен сегмент на Северноанадолския разлом се скъса и произведе трус с магнитуд 6,2.
За щастие, това беше „малкият дявол“. Засега се размина със сериозен уплах, скачащи в страха си паникьосани граждани – в Истанбул над 150 попаднаха в болници с контузии и една срутена полуразрушена, изоставена триетажна сграда. Благодарение на Господ (или на Аллах) се размина без жертви и тежки разрушения – трусът беше на дъното на Мраморно море и относително далеч от гъстонаселени места. Примерно, град Силиври е на около 50 км от епицентъра. Имаше и няколко миницунами вълни в Босфора и по брега на морето.
– В Несебър на 25 април имаше 12 земетресения, най-силното бе с 3,5. Възможна ли е връзка с истанбулските трусове и защо?
– Изключително интересно сеизмично явление. То протича в морето – не в Несебър. Дефинитивно, можем да го определим като „рой“ – за кратко време (по-малко от 2 дни) над 12 труса (повечето с относително близък магнитуд). На мен ми заприлича на роя от Санторини в много умален мащаб. И още по-интересно – трусовете мигрираха в много тясна област и на различни дълбочини – от горе надолу и обратно. Кое предизвиква това странно поведение на разрушаване на земната кора в тази област на дъното на морето? Едва ли някой може да отговори без допълнителни дънни изследвания. И най-интересното – наблюдава се редуване на трусовете в Мраморно море с тези в Черно. Още една загадка, трудна за разрешаване.
– Сегашните земетресения в Истанбул свързани ли са с опасния Северноанадолски разлом, или са плод на други събития?
– Да – определено. Това е източен сегмент от Северноанадолския разлом, който в този участък е „заключен“ отдавна. Сега отдаде част от енергията си.
Дали ще продължи със своята активност, засега може само да се гадае. По всичко изглежда, че сеизмичният процес върви към затихване… Дали ще е така и в бъдеще – ще видим.
– Твърди се, че един от сегментите се е откъснал на 15 км. Преди време започна спор между турски сеизмолози дали сегментите на разломите ще се счупят наведнъж, или постепенно. Имате ли теория по този въпрос?
– Откакто се помня като сеизмолог (повече от 50 години) – се чака „голямото истанбулско земетресение“.
Винаги ги е имало тези спорове. Какво ще се случи – знае само Господ. Да се молим за пощада…
– Очевидно е, че неосвободеното напрежение в разломите води до натрупване на енергия и до силен трус, но се питам – в Турция през няколко години има сериозни земетресения. В крайна сметка това не е ли достатъчно?
– Поради постоянното движение на Малоазийската плоча на запад периодически се натрупват нови напрежения, които изискват нови трусове за освобождаването им. Т.е. Северноанадолският разлом работи като една постоянна „машина за земетресения“. Спасението е да се строи по-здраво и по-далеч от разломната линия.
– При сериозно раздвижване на разлома и по-мощен трус, в България ще го усетим ли?
– Разбира се, че ще го усетим. И по-слаби трусове се усещат на територията на България. Успокоителното е, че такива трусове на такова разстояние от България не могат да доведат до сериозни последици у нас – разрушения и жертви (освен за някои с „лош късмет“). Аз обаче се надявам да няма такива хора. Все пак по-добре е да се поуплашим малко и да се замислим за собствените си земетръсни огнища, защото те са тези, които представляват по-сериозна опасност за нас – София, Горна Оряховица, Пловдив, Шабла-Калиакра, Кресна.
– В какъв смисъл са опасни?
– Те могат да генерират трусове с магнитуд 7 и по-голям. Не са го правили вече 100 години…
Бойко Рангелов е български геофизик, университетски преподавател и изследовател с международен принос в областта на природните бедствия, геоекологията и сеизмологията
Автор е на над 500 научни и над 500 научно-популярни публикации, както и на 30 книги или на отделни части от книги
Участвал е в изпълнението на над 100 научни проекта в България и чужбина
Бил е изследовател в Националния институт по геофизика, геодезия и география и Института за космически изследвания и технологии при БАН
