Ясен Тасев от Кюстендил е пчелар по страст и хоби, който предлага безплатни уроци по пчеларство за деца. Започнал преди около десет години с два кошера, днес вече се грижи за петдесет.
Идеята му за безплатни уроци се зародила преди около година, воден от желанието си да бъде полезен. „Някак си се чувствах празен да отглеждам пчели и аз да си знам, и исках да го предам главно на деца“, разказва Тасев. Като баща на две малки деца, се опитвал да ги запали по занаята, но техният интерес към телефоните надделял.
За да достигне до повече хора, разлепил обяви на входа на голяма търговска верига в града. „В продължение на три месеца, всеки понеделник слагах обява“, спомня си той. Обадили се няколко души, но по думите му – „по-скоро от любопитство или с цел някаква проверка“. Липсата на интерес той обяснява със забързаното ежедневие и ограниченото свободно време на повечето хора.
В търсене на съдействие Тасев споделил идеята си с кмета на Община Кюстендил Огнян Атанасов, който я харесал и го насочил към директора на Професионалната гимназия по селско стопанство „Свети Климент Охридски“ – Зорница Домозетова. „Сега там се опитваме да се случат нещата. Там да поставим кошери и да започнем с обучение на учениците“, обяснява Тасев. Ако се появи интерес и от други деца извън училището, той ще се радва още повече. Вярва, че именно децата „приемат най-бързо информацията и са с чисти помисли“.
Любовта му към пчеларството започнала съвсем случайно. След като завършил магистратурата си и напуснал студентската квартира в Свищов, хазяинът му – бивш пчелар – му подарил книга с „1001 въпроса и отговора за пчеларството“. По време на пътуване с влак, Тасев започнал да чете най-любопитните за него въпроси – например „колко мед произвежда една пчела през живота си“ – и така се зародило увлечението му. „Реших, че това е моето, че искам да пробвам. Абсолютно нищо не знаех, дори не бях отварял кошер. Взех ги ей така, на майтап, само че видях, че материята е много сложна и не ми се получават нещата. Трудно е“, споделя той.
В търсене на знания Тасев се свързал с пчеларско сдружение и започнал да посещава сбирки. „Тогава бях много начинаещ и въпросите, които съм задавал, са били много неадекватни. Много неподготвен бях. Отделно от това усетих, че колегите не искат да помагат на такива млади като мен, много начинаещи.“ Липсата на подкрепа не го отказала – започнал усилено да чете литература, посветена на пчеларството, и се посветил на това ежедневно. По-късно открил и специализирани видеа в YouTube, които продължава да гледа и до днес.
За него пчеларството е източник на свобода, удоволствие и спокойствие. Вярва, че „за да работи човек по пчелно семейство, той трябва да обича пчелите и да е спокоен“. И допълва: „Много е важно да не те е страх. Те са малко като кучетата и усещат страха в пчеларя и хората“. По време на активния сезон – от средата на март до края на лятото – работи по пчелина с минимална защита, най-често само с було, слънчеви очила и спортна шапка.
За Тасев пчелите са „невероятни същества, които трябва да пазим и обичаме“, тъй като голяма част от храната ни се дължи на техния труд. Отбелязва, че не малко хора са се опитвали да станат пчелари с очакването за бърза печалба, но неуспешно. Причината според него е ясна – „защото се захващат заради пари, а не заради любовта към пчелите“.
