© |
Проф. Пламен Киров, преподавателят по Конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“, в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (бел. ред. интервюто е проведено на 13.04.2023 г.)
Какви въпроси повдига изборът на председател на парламента на ротационен принцип? Знаем, вече доста се коментира, вчера беше отправено такова предложение от „Продължаваме промяната“. Вашето експертно мнение?
Ами повдига множество въпроси. Първо, дали би могло да се вземе формално решение от парламента, и така да бъде конституирана фигурата на председателя на Народното събрание, тъй като той играе ролята на ръководство на Народното събрание с конституционните правомощия, които oсновният закон предвижда за председателя. Струва ми се, че такова едно формално решение би било противоконституционно, тъй като Конституцията не предвижда да бъде лимитиран мандата на председателя на парламента. Сега, ако това ще бъде някаква форма на договаряне между първата и втората парламентарна група в парламента, с оглед на това те да си стиснат ръцете и да постигнат мнозинство, за да застанат зад определена кандидатура, а пък след два месеца председателят да си подаде оставката и да бъде избран от другата политическа сила на свой ред още за два месеца друг председател – това е възможно като форма на някакво джентълменско споразумение, стига наистина да си стиснат ръцете джентълмени, а да не си играят игрички и да не се лъжат.
Въпрос на организация, на организационни въпроси.
Да.
По подобие на Европейския парламент, нали така?
Не, вижте, аналогията с Европейския парламент е пълна порнография, защото Европейският парламент не е законодателна власт. Той дори няма контролни правомощия по отношение на Европейската комисия. Това е един орган, който е създаден, за да смекчи донякъде демократичния дефицит при управление на Европейския съюз. Решенията в Европейския съюз се взимат в Съвета на Европейския съюз и от Европейската комисия. Парламентът е някакъв допълнителен орган, който придава някаква демократичност на Европейския съюз като една квазиконфедерална структура. И аналогиите с Европейския съюз спрямо българския национален парламент са неуместни, меко казано. Така че това, което се афишира от трибуната на Народното събрание, това са приказки, залъгалки, ей така, просто пуснати, за да се търси някакво основание и някакъв паралел, за да се мотивира въпросното предложение. Това предложение можеше да не бъде изказано от трибуната на Народното събрание, можеше да бъде изказано в кулоарите, на среща на четири, шест, осем или колкото искате очи, в рамките на едни неформални консултации на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ от една страна и от друга страна – парламентарната група на ГЕРБ.
Защо, професоре, какви са минусите в този случай?
Как какви са минусите?
Когато е казано от трибуната на Народното събрание?
Защото звучи несериозно. Аз мисля, че в Народното събрание са попаднали сериозни хора, които са облечени в народната любов и в народното доверие да управляват държавата. Това са несериозни неща. И всеки, който е изкушен в каквато и да е, в малка степен дори от конституционно право, би го потвърдил това нещо.
Оптимист ли сте все пак, че ще се постигне едно съгласие за избирането на шеф на законодателния орган?
Разбира се, че ще се стигне, тъй като без да се избере шеф на законодателния орган, парламентът нищо не може да прави. Това е първата задача, която парламентът трябва да реши на първото заседание, както Конституцията предвижда. Ако не изберат председател, не могат дори да регистрират парламентарни групи. Да не говорим за законодателна дейност, да не говорим за приемане на правилник, да не говорим за стартиране на процедурата за формиране на правителството. И президентът на републиката това го каза недвусмислено – той няма да започне процедурата по член 99, докато не бъде конституирано Народното събрание. Това е ясно на всички. В момента отлагането играе ролята на тупане на топката и печелене на време, за да могат да бъдат провеждани неформални, конфиденциални разговори между двете политически сили – ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“. Всъщност те досега си говореха през вас, медиите. Сега добре че започнаха да си говорят пряко. И затова в момента тупат топката и отлагат избирането на председател. Председател рано или късно ще бъде избран и ще стартира истинската работа на Народното събрание. Защото и тези контактни групи, които правят те във връзка с уточняване на законодателните приоритети и законодателната програма на парламента – извинявайте много, това е другата глупост, която вършат.
Проф. Киров съвместно написани и внесени законопроекти, в това число за механизъм за ефективно разследване на главния прокурор, конституционна реформа, обещаха днес от ГЕРБ и обединението „Продължаваме промяната“-„Демократична България“, след като техни представители дадоха общ брифинг в парламента. И от двете формации твърдят, че това не означава обаче правителство. До какво според вас ще доведе една такава конституционна реформа?
До какво ще доведе? Ако направите една справка, в парламента вече има внесени 25 законопроекта от служебното правителство. 10 от тези законопроекта се внесени от името, разбира се, на министъра на правосъдието, и включително предвиждат създаването на механизъм за разследване на главния прокурори. От друга страна разбираме, че „Продължаваме промяната“-„Демократична България“и ГЕРБ ще внасят други законопроекти, които може би не са покриват с инициативата на служебното правителство, на министъра на правосъдието, на всичкото отгоре изразяват желание за извършване на конституционни промени. Конституционни промени се извършват по глава 9 от Конституциите и се изисква мнозинство 3/4, съответно 2/3 от 240 народни представители. В момента те водят разговори помежду си, двете парламентарни групи най-големите, като загърбват изцяло и така мнението и участието и на останалите четири парламентарни групи. Е как ще стигнат до мнозинство 2/3, като те действат така, сякаш други освен тях не съществуват в парламента като политически сили. Какво означава те да изработват някакъв законопроект, да го вкарат в парламента, и тогава се обърнат останалите четири парламентарни групи, или поне някой от тях, и да кажат: „Хайде сега вие ни подкрепете, за да получи мнозинство от 3/4 или 2/3, за да станат факт конституционните промени“. Този подход е контрапродуктивен. Ако не се стигне още в самотно начало договаряне на широка основа, която да гарантира такова високо квалифицирано мнозинство, тези опити ще останат просто опити на хартия, до нищо няма да доведат.
А кое според вас би могло да доведе до разплитане на тази патова ситуация в политиката?
Единственото нещо, което може да доведе, е, до сключване на коалиционно споразумение и създаването на парламентарно правителство по процедурата от член 99 от Конституцията, коалиционно парламентарно правителство. Правителството, като изпълнителна власт при парламентарната форма на управление, каквато има в България и много други европейски държави, няма значение дали са парламентарни монархии или парламентарни републики, е основният вносител на законопроекти. И ако се прави законодателна програма, тя е законодателна програма на правителството, а не някакви парламентарни групи, които просто си говорят за някакви законодателни приоритети в парламента. Т.е. тези наши народни представители, които с такъв апломб заявиха какво мислят да правят, отново поставиха каруцата пред коня. Правят едно голямо нищо.
Професоре, и ако отново на сцената имаме избори, предсрочни избори, и те съвпаднат с местните, какво ще означава това?
Ами това означава, че ни готвят перфектната буря. Ние видяхме какви големи проблеми имаше да организират парламентарни избори, които са относително малки като обем работа на изборната администрация с това полумашинно, полубюлетинно гласуване, представителите си какво ще стане когато съчетаем огромните по обем избори за местни оргии на самоуправление, защото там ще се избират общински съветници, кметове на общини, кметство на райони в големите градове, плюс кметства, и като прибавите и гласуване за народни представители, каква вакханалия ще настъпи на тези избори, да кажем те ще бъдат в края на октомври-началото на ноември. Просто имам тъжни предчувствия, ако това нещо се случи, какви спорове ще има след това за законосъобразност на избора както на парламент, така и на местни органи на управление.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
