Като море страната се вълнува.
Най светлото оре от край до край.
Защото днес България празнува.
И слави Двайсет и четвърти май.
Налива гордост празника в сърцата.
Тържествени са нашите лица.
Портретите на солунските братя
Не са портрети, а са две слънца.
В ръката детска и в ръката силна
С венци обрамчени са те навред.
И греят. Пръскат светлина обилна.
И осветяват пътя ни напред.
Твориха на кандило и свещица.
Но делото им върза ценен плод.
Запали лъч във не една зеница.
Светци са на славянския ни род.
И днеска сме техни ученици.
Безброй години и безброй лета.
Дариха ни с божествени десници
Не с букви, а с прозорци към света!
Азбуката е заредена с младост.
Душа е за поета вдъхновен.
И Добрич е сега вулкан от радост.
Градът е като перла в равнината.
Накичен. Празничен от край до край.
„Върви, народе…“ пълни небесата
и в този Двайсет и четвърти май.
Творба с обилни дъждове гергьовски,
в която българинът свети цял.
Написал е Стоян Михайловски.
Прекрасна песен. Като гълъб бял.
Деца със ленти, сякаш пеперуди,
и Солунските братя с образ мил.
Превърнати от бронз във живи люде.
Един до друг – Методий и Кирил.
Напуснали са те пиедестала.
Че може и да си метален ти?!
Щом булевардът е концертна зала
и химнът просветителски ехти.
Дължим им много, че сме още тука,
че сме с криле на свойте рамена.
Бащи са те са нашата азбука.
Два вечни извора на светлина.
Обилно слънце. Ни следа от здрача.
Щастлив е Добрич в тия мигове.
Върви напред в ръцете си в погача,
с изписани на нея А, Бе, Ве…
Генчо ЗЛАТЕВ
