Признаци, че работохолизмът може да взриви живота ви, се хващат по празници

Специалистите съветват да се вгледате в себе си и да анализирате защо непрекъснато мислите за служебни задачи

„Точният човек“ е специален проект на „24 часа“ за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

Знаете си, че ще стане като всеки път – до 2 часа през нощта ще приготвяте багажа, защото ще успеете да се приберете от работа едва към 22 часа. На път за  мястото, където ще прекарате празниците, от време на време ще се стряскате – ще се сещате, че нещо служебно сте забравили, ще пишете съобщение или ще се обаждате по телефона. „Мамо/татко, хайде стига вече, нали сме в отпуска“, ще недоволства дъщеря ви. Мъжът ви/жена ви просто ще ви поглежда накриво. Наясно е, че „хайде стига“ няма да настъпи скоро.

Показвате симптоми на работохолизъм, които може да се окажат рискови за семейния живот и за здравето ви. Продължете да следите дали няма да се проявят още.

Колкото и да е странно, най-лесно ще ги хванете по празници и през отпуска. Докато сте всеки ден на работа, винаги се оправдавате с безбройните служебни ангажименти, които ви затрупват. Когато обаче сте във ваканция и не можете да се отпуснете, вероятно ви гони работохолизъм. При това неразумен, защото няма да си починете и рискувате да се разболеете от претоварване. Няма да обърнете внимание на семейството си и го ощетявате. Няма да направите нищо особено за кариерата си, защото шефовете всъщност не ценят подчинените, които са готови винаги и по всяко време да са на разположение.

Според психолозите са необходими 2-3 дни, за да може човек да превключи от обичайния си всекидневен ритъм на ваканционен. Ако иска.

Вие може би не искате. В ресторанта виждате нещо, което ви подсеща за преговорите с партньорска фирма. Докато се гощавате на Коледа с роднините, от някаква реплика ви хрумва идея какво още да включите в плана за първото тримесечие и грабвате смартфона, за да си я запишете.

Е, тогава няма съмнение, че сте от работохолиците.

Нормалните хора си обичат работата, вършат я със старание и с удоволствие. Не мислят обаче непрекъснато за нея.

Работохолиците са обсебени от работата. За тях работният ден никога не свършва. Те продължават да я превъртат в главата си. Асоциации със служебни задачи изникват от нещо съвсем несвързано, което правят със семейството. Като си починат малко, в освежения им мозък внезапно изплува решение на делови проблем.

Ако това продължава да ви се случва по празници и през отпуската, значи работата е поставена на първо място в ценностите ви. Тя ви е приоритет пред личния живот, независимо дали вие осъзнавате този факт.

Близките ви със сигурност го осъзнават и дори да не показват открито недоволството си, го чувствате. Може да не назовавате проблема точно така, но съвестта ви мъчи и се самоподлагате на постоянен стрес, защото разрушавате вътрешното си равновесие. Може да разрушите и брака си, ако на партньора му писне. А детето някой ден ще ви припомни, че никога – дори по празници и през ваканциите, не сте му посвещавали цялото си внимание.

Не се оправдавайте, че работата ви е на първо място, защото сте си поставили цели, които ще са от полза за семейството – повече пари, по-висок пост и повече пари, слава и т.н. Вероятно е вярно, но е вярно и че ги преследвате точно по този начин, понеже работохолизмът ви прави щастливи.

Специалистите съветват да се вгледате в себе си и да бъдете честни. Защо го правите?

• Защото това поведение е отражение на радостта, която изпитвате от работата си, и именно тя ви вдъхновява за пълно себеотдаване?
• Или защото работохолизмът ви замества истинските решения на някакви други проблеми?

Ако е първото, трябва с воля да си наложите все пак да изключвате, за да не се изтощите и да прегорите. Т.нар. бърнаут най-често спохожда работохолиците и творците, понеже не могат да си „проветряват“ главата. (15 начални симптома за бърнаут и 5 начина да го прогоните) Трябва и да намерите баланс с личния си живот, така че да не ощетявате близките си. Имайте предвид, че се вманиачавате и не се усещате, че преминавате границата. Нужно си е непрекъснато да се подтиквате към самоконтрол.