- Днес сградата е запазена и е превърната в музей
- Странгфорд вижда разгрома след потушаването на Априлското въстание и казва, че са необходими 300 хил. лири за възстановяване на разрушените домове
Една англичанка от висшето общество остава завинаги свързана с България и в сърцата на народа ни. Това е лейди Емили Странгфорд, която след Априлската епопея дарява средства и построява 6 болници в най-засегнатите райони след потушаване на въстанието.
Единствената запазена бивша болница, превърната днес в музей, се намира в близкото до Пазарджик село Радилово.
Преди 150 години след потушаването всички вдигнали се на бунт населени места са разрушени
Разрушено е и Радилово – разграбено и опожарено. Жителите му са изправени пред месеци на студ, глад, болести и смърт.
На 1 август 1876 г. американският журналист Джуниърс Макгахан на път за Батак минава през Радилово. Силно впечатлен от гледката на опожареното село и болно население, той пише за вестник „Дейли Нюз“.
Именно неговият репортаж провокира лейди Странгфорд, която пристига в Радилово в началото на есента. Хората си спомнят за нея като стройна, хубава жена, яздила кон и много грижовна.
В нейните писма до сестра откриваме:
Хората от Радилово бяха само кожа и кости, лицата им бяха измъчени и измършавели. Те се събираха и чакаха с голямо желание за няколкото одеяла, които раздадохме, без да се сърдят или завиждат на други — само плачеха тихо и целуваха ръката ми при всеки подарък. Бедните, те имаха едва да се прехранят, но въпреки това ни поднасяха грозде и орехи, които ние не можехме да им откажем.
Тази гледка се запечатва в съзнанието на британската благородничка лейди Емили Странгфорд и
тя взима решение, което ще преобърне живота на жителите на селото
през следващите години. Странгфорд прави няколко кампании за набиране на средства за пострадалите българи.
За историята на сградата, превърната днес в музей, разказва библиотекарката от читалище „Зора 1903“ Марена Вачкова, която отговаря за музейната сбирка.
„Най-напред сградата е била болница, след това е училище, след това е детска градина, кметство и във връзка със 100 години от Априлското въстание тогавашният председател на читалището, който е краевед и събира материали за историята на селото, създава двете експозиции в тази сграда. И оттогава е музейна сбирка.“
В експозицията се пазят фотокопия на документи и материали за английската аристократка. Във витрините има съдове от някогашната болница. 63-годишната Марена Вачкова разказва, че лейди Странгфорд привлича четирима лекари и осем медицински сестри, които идват да работят в болниците. Те са предимно от Великобритания, Хърватия и Сърбия.
18-годишната хърватка София Неспач е единствената медицинска сестра от целия персонал, която завинаги остава в България. Неспач работи именно в село Радилово.
„Знаем, че е била 18-годишна – тя е единствената от целия медицински персонал, която е починала от тиф на следващата година и е погребана тук в двора.“
Назад във времето в селото правят опити да издирят родственици на медицинската сестра София Неспач, но всички завършват неуспешно. Надяват се, че днес благодарение на модерните технологии това може да се случи.
В подземието на болницата е била организирана кухня, която е изхранвала местното население. Когато си идват от Брацигово радиловци, цялото село е било опожарено, домашните им съдове също са били окрадени и на хората се е наложило да си правят временни постройки, на дъжда, на студа и постепенно се разболели, не е имало какво да ядат. Просто е било много тежко време.
Лейди Емили е най-малката дъщеря на адмирал сър Франсис Бофор, заслужил морски офицер на Англия
Фамилията е наследник на богат благороднически род, оставил трайни следи в историята на Великобритания.
След смъртта на баща си, Емили заедно със сестра си предприема пътешествие в Средния изток. На 6 февруари 1862 г. се омъжва за лорд Пърси Странгфорд, но бракът трае само 7 години поради ранната смърт на лорда.
Останала сама, тъй като нямат деца, тя насочва всичките си сили към милосърдие и благотворителна дейност.
В памет на съпруга си лейди Странгфорд основава колеж за напредъка на медицинските науки в Дамаск. Тя основава Метрополитанското и Националното сестринско дружество през 1874 г. за обучение на медицински сестри, които да подпомагат и болните, и бедните.
Организира болницата „Виктория“ в Кайро през 1882 г. За големи заслуги виконтеса Странгфорд е удостоена с орден „Червеният кръст“ от кралица Виктория през 1883 г. Основава емигрантско дружество за подпомагане на жени в Дорсет през 1882 г.
През 1877-1878 г. основава фонд за подпомагане на болни турци и българи по време на Руско-турската война.
„Понеже от много време съм приятелка на българите и съм приемала от тях много благодарности за грижите, които покойният ми съпруг е полагал в тяхна полза, се натоварвам със смелостта да приемам за тях каквито и да са помощи от страна на човеколюбивите.“ Това пише във в. „Зорница“ от 13 август 1876 г.
Лейди Странгфорд решава лично да се запознае със ситуацията в България. На 13 септември 1876 г. в. „Таймс“ съобщава, че лейди Странгфорд е напуснала Англия на път за България.
Английската благородничка съвсем трезво оценява състоянието на пострадалото ни население. В писмата си до сестра си пише:
Ще изминат много години, докато българските села се възстановят до положението си през миналия април
– бедни и богати села са напълно разрушени и почти нищо друго не се вижда освен хиляди нещастни, полугладуващи, треперещи жени и деца, намиращи подслон под няколко разклатени дъски, върху влажната земя, между развалините от срутени стени.
Тя изчислила, че 300 хил. лири могат да се изразходят за възстановяването на разрушените домове.
Освен последствията от жестокости и пожари, опустошения и грабежи българското население е обхванато от болести и епидемии.
„Хората масово били болни от тиф. И точно затова, когато идва лейди Странгфорд и вижда каква е реалността, решава, че тук трябва да се създаде такава болница, като в болничните стаи се лекуват болните, а в долното помещение е била изградена кухня, която е изхранвала не само болните, но и цялото пострадало население.
Затова в Радилово винаги се почита нейната саможертва, която е проявила, и всички са благодарни, като това отношение е останало и до днешни времена“, разказва Марена Вачкова.
Заминавайки си за Англия, лейди Странгфорд въпреки многото си обществени ангажименти не престава да следи събитията в България и да се среща с българи. Тя научава от тях как се развива страната ни, като същевременно им помага при нужда със съвети и пари.
Подпомага издръжката и обучението на българчета в Англия
Едни от тях са братята Вълко и Пано Шопови. Лейди Странгфорд посещава България след Освобождението – през 1884 г. Целта на това нейно посещение била да види какъв е резултатът от нейната дейност след 5 години. Според местната преса тя била много изненадана от постигнатия напредък.
Вестник „Народен глас“ от 14 юли 1884 г. отбелязва следното: Както се научаваме, тя е останала крайно доволна от своето пребиваване тук. Тя е констатирала, че българите са направили значителни успехи в изтеклите пет години, и на всички, които са ходили да я посетят, е говорила, че признава нуждата на съединението на Източна Румелия и Княжество България като необходимо условие, за да се укрепи независимостта на българския народ и да му се даде възможност за успешно развитие…
Българският народ изразява своята благодарност към лейди Странгфорд с най-различни средства. При посрещането в села и градове се стичат много хора, отрупват я с цветя и скромни подаръци. За нея се пишат и пеят песни.
Недко Каблешков споменава, че когато от Панагюрище им съобщават, че на другия ден лейди Странгфорд ще посети Копривщица, градските първенци подготвили специална носилка и група здрави мъже, които решили да пренесат на ръце лейди Странгфорд до града.
Народните поети Иван Вазов и Петко Р. Славейков посвещават поетични творби,
вдъхновени от нейните благородни дела. Ето какво е написал Иван Вазов:
И във всички хижи скромни,
и под всеки беден свод
да се слави, да се помни
вечно името Странгфорд!
По повод 100 години от Априлското въстание по инициатива на тогавашния председател на читалището – историк, краевед Иван Вачков, в сградата на болницата се открива музейна сбирка с две експозиции.
През 2005 г. по повод 130 години от обявяване на Априлското въстание е създадена още една експозиция – „Делото на лейди Странгфорд в България“. Радиловци пазят спомена за делото на лейди Странгфорд и ще го предават на следващите поколения.
През 2005 г. читалище „Зора 1903“ в село Радилово реализира проект „Да си спомним и съхраним делото на лейди Странгфорд“ с подкрепата на община Пещера, историческия музей в Пазарджик, регионалната библиотека „Никола Фурнаджиев“ в Пазарджик. Открити са 70 документа и вече 20 години от създаването на експозицията в Радилово продължават да събират информации за нейното дело.
„Лейди Емили Странгфорд е дала много за България и нейното дело трябва да продължи да се помни“, казва Вачкова. И до днес в село Радилово говорят с благодарност за „англичанката, която обичаше българите“.
