Свети Климент се родил в град Анкира (днешната турска столица Анкара), в област Галатия – една от люлките на малоазийското християнство. Бащата на Климент бил езичник, но той починал рано и синът бил отгледан от майката, която била добра християнка.
Климент получил добро образование и когато пораснал, бил ръкоположен за свещеник, а скоро го избрали и за епископ. От семейството си бил научен на любов и грижи за всички нуждаещи се, затова Климент и като епископ се отличавал с голяма добродетелност.
И макар млад да бил издигнат във висок сан, той не се възгордял, а напротив – развил широка дейност, за да отговори на духовните и материалните нужди на паството си. Бащински се грижел за сираците и бедните, утешавал болните, с особено внимание приемал в Църквата изоставени деца, като се грижел не само за издръжката им, но и за обучението и кръщението им.
Жестоко гонене
При император Диоклетиан в източните провинции започнало жестоко гонение. Местните власти изпълнявали императорския указ за гонението с такова усърдие, че в тъмниците не оставало място за углавни престъпници.
Тъкмо в Мала Азия пламнал и се пръснал по света пожарът на деветото гонение срещу християните. Главният прицел на гонителите станали християнските епископи, останалите клирици и дори църковните четци.
Органите на римската власт изпълнявали царския указ за гонението с такова усърдие, че в тъмниците не оставало място за углавните престъпници. Ревностният архипастир на Анкира бил първата жертва.
Мъчителите изнемогвали и се сменяли един след друг в изтезанията. Пребит и стърган с железни зъбци, младият епископ не приличал на себе си. Цялото му тяло се превърнало на една рана; дори вътрешностите му се показали. Когато най-сетне го захвърлили в тъмницата, за общо изумление на другата сутрин го намерили напълно изцелен. Решили да го изпратят в Рим.
Отново се заредили мъчения и тъмница, но на Бога било угодно да го прослави с такива изцеления, че поразеният народ масово изповядвал християнството и мнозина поради това приели мъченическа смърт.
От Рим той бил прехвърлен в Никомидия, където отново го предали на изтезания заедно с неговия новопокръстен ученик Агатангел. Никога не изнемогвала душата на великия страдалец. Като виждал с очите си, колко много люде преминават в християнството поради неговото страдание, свещеномъченикът просто се сродил с болката и сам желал все повече да страда.
Тъмничните надзорници припомнили на градското началство за отдавнашните затворници Климент и Агатангел:
„Много години те са мъчени от разни властници, но са все живи и здрави, и ние почнахме да си мислим дали те не са безсмъртни?“
По заповед на Максимин св. Климент бил отведен в Анкира и тогавашният управител наредил да го затворят в тъмницата и всеки ден да го измъчват най-жестоко. В продължение на два месеца всеки ден нанасяли по лицето и главата на удивителния мъченик 150 удара с чепата тояга.
28 години мъка
Самите мъчители били слисани от неговото непоколебимо търпение. Той понесъл изтезанията на единадесет мъчители от започването на гонението до мъченическата си смърт – цели 28 години.
По случай пристигането на нов анкирски управител на Климент било позволено да излезе от тъмницата в нощта срещу Богоявление (6 януари) и да остане сред своето паство до 23 януари.
Той извършвал божествената служба и произнасял проповеди, в които предсказал своята скорошна смърт и близкото прекратяване на гоненията. По време на самото богослужение, когато принасял безкръвната евхаристийна жертва, св. Климент Анкирски бил обезглавен заедно със своите дякони Христофор и Харитон в 296 г. и техните останки били погребани от блажената София.
Св. мъченик Агатангел бил измъчван до смърт и починал малко по-рано, но неговата памет се празнува на 23 януари заедно с паметта на неговия учител св. Климент Анкирски.
Народният Климентовден – ден на знаци, работа и равносметка
В народните представи 23 януари е ден, в който се гледа природата и се правят изводи за бъдещето. Хората са наблюдавали птиците и животните, за да разберат какво време предстои и дали зимата ще бъде тежка. Ако синигерите запеят рано сутринта, това се е смятало за сигурен знак за силна слана. Ако катерицата започне да слиза по ствола на дървото, се е вярвало, че идва затопляне.
Особено внимание се е обръщало на времето преди и след обяд. Според народната мъдрост каквото е времето до обяд, такава ще бъде първата половина от оставащата зима, а каквото е след обяд – такава ще бъде и втората. Това е бил ден и за равносметка – преброявали са се запасите от храна, зърно и фураж, а добра поличба е било, ако около половината от тях все още са налични.
Какво не се прави според народната традиция
Народното вярване е категорично – на този ден не бива да се мързелува. Смятало се е, че лежането без работа на 23 януари може да донесе неприятности и здравословни проблеми през годината. Денят е бил възприеман като своеобразен изпит за трудолюбието, при който всеки пропуснат ангажимент се тълкувал като лош знак.
Какво е редно да се прави според обичая
Според народния обичай денят трябва да бъде посветен на почистване и подреждане – не само в къщата, но и в стопанските постройки, мазетата и двора. Вярвало се е, че усърдната работа на Климентовден носи спокойствие и предпазва от бъдещи беди. Почистването е имало и символичен смисъл – освобождаване от старото и подготвяне за идващата пролет.
Имен ден празнуват всички, които носят името Климент, Климо, Климентин, Климентина, Клементина, Христофор и Харитон.
https://blitz.bg
