Чрез рутинен преглед лекарите могат да видят ранни предупредителни признаци на около 270 системни и хронични заболявания без инвазивни тестове
Бързо развиваща се нова медицинска наука, наречена окуломика и станала възможна благодарение на напредъка в обработката на големи бази от данни, разширява възможността по очите да се откриват в лечима фаза болести извън тях.
Изследване, публикувано в Communications Medicine, показва, че благодарение на заложени безброй изображения надграден изкуствен интелект може да анализира снимки на ретината, за да определи нейната биологична възраст. Ако ретината изглежда по-стара от реалните години на човека, това е сериозен сигнал за риск от сърдечносъдови заболявания и бъбречни проблеми. Знанието дава основа за стотици неинвазивни скрининги.
Въпреки че “окуломика” е стандартният термин, познат на лекарите навън, у нас по-често се описва като анализ на очни биомаркери; отпечатъци от ретината; диагностика на ретиналните изображения, базирани на изкуствен интелект. Окуломиката съчетава думите ocular – око, и omics – мащабно биологично проучване на данни. На тази основа чрез обикновена снимка на очното дъно многозадачен усъвършенстван алгоритъмА може да насочи лекаря изключително точно за предвестници на наближаващ диабет, хипертония, висок холестерол, остеопороза, подагра, заболявания на щитовидната жлеза. Но и за много други.
Според Американската асоциация на офталмолозите чрез рутинен очен преглед лекарите могат да видят ранни предупредителни признаци и прояви на около 270 системни и хронични заболявания.
Ключови примери за употреба на окуломика са невродегенеративни заболявания, смятани за нелечими, когато са се развили напълно. Използват се снимки от реалния клиничен опит на водещи очни лекари, анализирани с изкуствен интелект от ново поколение.
С помощтта на хилядите изображения, заложени в базата данни, и бързината на изкуствения интелект да анализира по множество критерии ново изображение от преглед, чрез промени в структурата на ретината се открояват ранни признаци на болестта на Алцхаймер и на Паркинсон. Наблюдава се намаляване на кръвния поток в специфични слоеве години преди появата на клинични симптоми. Обяснението е, че ретината е изградена от нервна тъкан и е пряко свързана с мозъка чрез зрителния нерв.
Зад метода на разширена диагностика на болести, които са далече от него, стои OCT ангиографията. Тя е неинвазивна, не изисква инжектиране на багрило и позволява на лекарите да видят микроскопичните кръвоносни съдове в ретината с изключителна детайлност.
OCT, както я наричат за краткост медиците, представлява оптична кохерентна томография. Има предимството да е безконтактна и дава възможност за прецизно картографиране на кръвния поток и прогнозиране на проблеми чрез анализ на стесняване на съдовете на ретината. За разлика от други части на тялото окото – особено ретината, е прозрачно и леснодостъпно, което позволява на лекарите да виждат вътрешните структури без инвазивни тестове. Ретината съдържа и гъста мрежа от малки кръвоносни съдове, които са част от същата кръвоносна система, която поддържа сърцето, мозъка и други органи. Безценна е ролята ѝ за разпознаване на дори минимални отклонения. И ако окото е банално накичено с определението, че е прозорецът ни към света, то ретината действа като малък прозорец към цялото тяло. Чрез него става възможно и ранно идентифициране на диабетна ретинопатия, но това е знание отпреди няколко десетилетия. По-новите открития са, че специфични модели на съдовите мрежи в окото се свързват и с филтрационната способност на бъбреците, което позволява ранна диагностика на хронична бъбречна недостатъчност.
Системата има приложение дори за “прехващане” на автоимунни болести чрез пресяване на биомаркери, свързани със системен лупус и множествена склероза. В областта на метаболитните нарушения се изтъква като особено важно засичането на признаци на дефицит на витамин D или B12, които имат пагубни последици, ако не бъдат разпознати преди екстремната степен.
За да оценят диагностичната ефективност на алгоритъма, изследователите провели контролен тест със специалисти по ретина от независими институции с 3–10 години опит, които да поставят диагноза по снимките, вече “диагностицирани” от машината. Както се очаква, работата на лекарите експерти варирала в зависимост от нивото им на клиничен опит, но като цяло системата надминала диагностичната точност по широк кръг от случаи на всеки отделен лекар.
В България OCT ангиографията е достъпна в повечето големи очни клиники и специализирани центрове. Тъй като това е високоспециализирано изследване, то обикновено се извършва в центрове с акцент върху диагностиката на ретината и макулата. Степента на прилагане на изкуствен интелект за насочване на специалистите зависи от апаратурата, но е насочена към пряката офталмологична практика. Критерий за възможностите на апаратите е колко хиляди среза в секунда прави за 3D визуализация на съдовете.
