Вчера внезапно почина големият добруджански поет и журналист Генчо Василев Златев. Само преди 3 седмици – на 23 май – Гената закръгли годините на 80, а съвсем наскоро с поетична вечер тържествено отбеляза юбилея си. Нищо и не подсказваше видимо, че идва краят на един кристално чист човек, на един талантлив и етичен колега, на невероятно земен и реалистичен поет-родолюбец, на една от емблемите на добруджанската поезия и на Добруджа.

Тих и скромен, Гената остави изненадващо вчера сутринта съпруга, син и дъщеря, внуци, брат и роднини… Сбогува се бързо, като внезапно появила се, огряла звездното небе и гмурнала се зад хоризонта комета…

Остави ни вълнуващи стихове, които дълги години ще вдъхновяват всеки, който обича Добруджа, който обича земята ни, полята ни, небето ни, героичното минало на народа ни… Всичко това е вплетено като добруджанска шевица в поезията му… И ще остане в душата на всеки, който се гордее, че е добруджанец.

Беше талантлив, точен и етичен журналист, който умееше в прозата на всекидневието да вплете поезия и да предизвика вниманието и уважението на читателите.

Да се поклоним пред живота и творчеството на един чист човек, който се гордееше, че е син на Добруджа!

Поклон, Гена, поклон, приятелю!

Нашите най-искрени съболезнования на семейството!

Сабина и Димитър Дукови

Колективът на в-к “Нова добруджанска трибуна” и сайта ndt1.eu

*****

Поклонението ще се състои на 20.06.2019 г. от 14.00 до 15.00 ч. в Траурния дом “Харон” в Добрич

Ето и стихотворението на Генчо Златев, което публикувахме в деня на юбилея му:

НАДЕЖДА

Привеждам се надолу, губя ръст.
И се превръщам във безкрила птичка.
От пръст направен, пак ще стана пръст.
Ще духне вятър моята свещичка.
Но ме залива радост със ведро.
И прави сладки дните ми нелесни.
Бог сложи във ръката ми перо.
Самуни месих, но редях и песни.
И горд по пътищата си вървях,
че тази скромна дарба ме споходи.
Душата си във думи аз излях.
Помагаха ми Кирил и Методий.
Клони към залез вече моят друм.
И аз ще ритна своята камбана.
Не ми минава даже и през ум,
че може вечно тука да остана.
Ще се стопя, ще се превърна в мрак
във ранен ден или във вечер късна.
Но с плахата надеждица все пак,
че в някой моя песен ще възкръсна.
Генчо ЗЛАТЕВ
Коментирай