И това е зеаксантинът – веществото, което придава цвета на жълти, оранжеви и червени растителни храни, но присъства и в зеленолистни и в жълтъка на яйцата. Известно е като полезно за зрението, а се оказва с повече ползи.
Системата на човешкото тяло е като сложна мрежа от пътища, по които се движат милиони клетки войници, готови да се изправят срещу всеки нашественик. Те са вид имунни клетки, които в най-развитата си форма, когато се борят с рака, са познати като Т-клетки. Ново, вълнуващо откритие на учени от Чикагския университет хвърля светлина върху това как едно просто вещество, което приемаме с храната си, може да се превърне в съюзник на тези имунни войници.
Това вещество се нарича зеаксантин – естествено срещащ се в растения пигмент, представител на групата на каротеноидите.
Доскоро зеаксантинът беше известен предимно с ползите си за здравето на очите. Но отскоро има и нови данни. Проучване, публикувано в престижното сп. Cell Reports Medicine, разкрива неговата “неизвестна досега имуномодулираща функция”.
Как се случва защитата? За да се нахвърлят срещу дефектни клетки с мутации, които имат потенциал да станат ракови, имунните Т-клетки трябва първо да разпознаят съмнителните клетки. За да изпълнят задачата си, те се нуждаят от сложен механизъм за прехващане на мутациите, наречен Т-клетъчен рецептор (TCR). Това е нещо като уникален ключ, който пасва само на определена ключалка.
Изследването показва, че зеаксантинът не просто насочва “ключа”, а директно го слага на нужното място. Молекулата помощник се свързва с рецептора, като го стабилизира и подсилва вътреклетъчните сигнали, които се изпращат от него. Резултатът? По-силен имунен отговор, по-голяма продукция на вещества като интерферони, които се борят с туморните клетки, и по-ефективно унищожаване на раковите образувания.
Лабораторните тестове показват, че зеаксантинът увеличава способността на Т-клетките да унищожават ракови клетки от меланом – най-смъртоносния рак на кожата, множествен миелом (рак на кръвта) и вид рак на мозъка – глиобластом. Най-впечатляващото е, че зеаксантинът действа селективно. Той е особено ефективен при CD8+ Т-клетките – онези, които са главните изпълнители на противотуморния имунитет. Учените са установили, че ефектът на зеаксантина изчезва, ако тези клетки бъдат премахнати, което доказва тяхната ключова роля в механизма.
Откритията на учените не се ограничават само до това. Те демонстрират синергичен ефект, както го нарича медицината. Това означава, че зеаксантинът засилва ефекта на лекарствените имунотерапии при рак, двете вещества заедно са по-силни от простия сбор от влиянията на двете вещества. Когато е приложен в комбинация с определеното антитяло, зеаксантинът води до значително по-голямо потискане на туморния растеж в сравнение с традиционното лечение.
Коментарът на клиничните специалисти е, че откритието е от голямо значение за бъдещето на онкологията. Тъй като зеаксантинът е безопасен, достъпен и широко разпространен в храни и е достъпен също като хранителна добавка, той може да се превърне в лесен и евтин начин за подобряване на резултатите от терапии за влияние върху имунните контролни точки и в генноинженерните терапии.
Добрата новина е, че не е нужно да търсим зеаксантин в скъпи и екзотични продукти или в аптеките.
Веществото е източник на цвета на яйчния жълтък и на много зеленчуци и плодове, сред които моркови, царевица, тиква, чушки, грозде, портокали. Въпреки че зеаксантинът е жълто-оранжев пигмент, неговото присъствие в храната не се определя единствено от цвета ѝ. Много зелени зеленчуци, които съдържат зеаксантин, като спанак, кейл, къдраво зеле, грах, получават зеления си цвят от хлорофила.
Натрупването на полезния пигмент в организма е постепенно, но изследването показва, че каротеноидът достига по-високи концентрации директно в туморната среда, което потвърждава целенасоченото му действие за имунна подкрепа. Откритието допринася за по-дълбокото разбиране на връзката между диетата и имунитета, като едновременно предлага нови стратегии за подобряване на човешкото здраве и реакцията към заболявания.
Учените обаче предупреждават, че макар и изключително важно за науката, е несериозно откритието да се тълкува като магическо лечение на рак.
Досегашните доказателства са получени от лабораторни и животински модели, а клиничните мащабни изпитвания предстоят. В тях трябва да се установи дали зеаксантинът има и при онкоболни същия ефект, каквто показва в експерименталните условия. Следователно той не може да се разглежда като алтернатива на съществуващите онкологични лечения. Или поне към момента. Но никому няма да навреди да яде редовно от храните, които съдържат зеаксантин.
Откритието обаче е важна стъпка напред в разбирането на сложната връзка между нашата диета и имунната ни система. То показва, че правилният подбор на храна не е просто въпрос на добро общо здраве, а може да се превърне в още едно оръжие в битката срещу рака.
