В навечерието на Празника на Тервел и в края на мандата, всъщност – в края на едно ползотворно 20-годишно управление, помолихме кмета на Тервел Живко Георгиев и неговата „дясна ръка“ – зам.-кмета Дияна Илиева да ни разкажат – за постигнатото и за трудното, за емоциите и за надеждата, за бъдещето…
– Пет успешни мандата… В които Тервел се превърна в град със значение на картата на България. Какво е усещането да създаваш история?
Ж.Г.: Успешни ли са, или не, бе видно на всички досегашни местни избори. Видно бе от добронамереността на гражданите от Общината, защото успехите не идват сами. Те идват след много труд и добро взаимодействие между нас и жителите на общината.
Д.И.: Всички сме част от историята. С делата си. Осъзнах го, когато през годините ни се налагаше да правим ретроспекция на миналото на града и общината и да разказваме на гражданите как са се развивали те през годините. Намирахме информация в старите вестници, издавани в Добрич и Тервел. Затова се опитах, паралелно с работата, да започнем издаването на общински вестник, в който да разказваме за работата на общината и звената към нея. Първият брой на вестника излезе на 26 януари 2006 г. и досега намираме време да го правим.
– Сигурно, ако започнете да изброявате направеното, няма да стигне цял брой от вестника. Но все пак – кои са обектите, с които се гордеете, кои са проектите, от чието осъществяване сте най-удовлетворени?
Ж.Г.: Ех, чак цял брой няма да е нужен. Всички обекти, които сме завършили, са ми много свидни. Все пак ще изброя няколко: воден цикъл и пречиствателна станция, пътищата от общинската и държавната пътна мрежа, многото улици в града и селата, площадките за спорт и игра на деца, километри подменени водопроводи в различни села, подобряване на материалната база в детските градини и училищата.
Д.И.: Всеки проект ми е свиден. Най-трудни бяха първите стъпки – напасването на конкретните нужди, които нашата община има, с възможностите за финансиране. Обикновено изпълнението беше по-лесната част, защото за всеки проект в процеса на подготовката за кандидатстване планирахме стъпките на изпълнението. Въпреки многото тежки инфраструктурни проекти, като воден цикъл, претоварна станция, водопроводи, пътна инфраструктура, сгради за социални услуги, клубове и какво ли още не, най-труден ми беше проектът за създаване на местна инициативна група и осигуряване на финансиране за стратегията й още през 2012 г.,защото тази стратегия осигури възможности за бизнеса в общината. Най-свидни са ми проектите, с които правихме носии на ансамбъла, костюми на балета, екипи на спортистите, площадките за игра.
– През годините правеше силно впечатление, че успяхте да запазите и надградите постиженията в социалната сфера и в сферата на културата. Как се постига това в условията на демографска криза?
Ж.Г. Като се има предвид, че финансирането за тези дейности е много ограничено в нашата община, не беше лесно и се получи благодарение на рационалното управление на средствата. Основната заслуга тук, както и за създаването и реализирането на всички проекти на общината, е на Дияна Илиева и нейния екип.
Д.И.: Особено място в сърцето ми заема проектът за реновирането на общинския музей. През последния мандат, това беше най-трудният проект. Разполагахме с ограничено финансиране и трябваше да напаснем по време и обем няколко проекта, с различни източници на финансиране, за да се получи сградата. А обзавеждането и експозициите – дадохме всичко от себе си . Създадохме концепция със Севдалина Колева, но за да я реализираме, ни помогнаха повече от 40 дарители, музеят в Добрич и много наши колеги от общината. Държахме много и на услугите за деца и възрастни и затова създадохме няколко центъра за социални услуги по селата. Много им се радваме. Всички са успешни и увеличават потребителите си. Опитваме се да пазим традициите в сферата на културата и да ги надграждаме. Дано сме успели.
– Строихте храмове и пазихте българщината…
Ж.Г.: Направихме така, че християни и мюсюлмани да имат къде да се помолят и къде да отслужат ритуалите си. Построихме ритуална зала към джамията в Тервел, отремонтирахме джамии в различни села, отделихме подобаващо внимание на християнските храмове. Гордеем се с храма в Тервел, който бе осветен през 2011 година. Той е с площ от 365 кв.м. На осми септември тази година бе открит новопостроеният храм в с. Нова Камена, а през октомври се надяваме да бъде осветен и нов параклис в с.Коларци. В процес на строителство са християнски и мюсюлмански храмове в с. Каблешково.
Д.И.: Всичко започна с мечтата в Тервел да има голям църковен храм. Строихме го пет години. И пак проекти, дарители, средства от общината. Но е много зареждащо. Научават се интересни факти, срещаш се с хора, които те карат да преосмислиш много неща. Винаги сме се отнасяли с разбиране към необходимостта на хората от двете религии да имат свое място за уединение и молитва – в делник и в празник.
– Община Тервел през всичките 20 години беше и своеобразен пример на партийна и етническа толерантност в името на общото благо, на оцеляването и развитието… Трудно ли беше?
Ж.Г.:На територията на Община Тервел живеят българи, турци и роми. Политически партии дал Господ. Трудности винаги има, но те са решими, когато има комуникация между отделните лидери и между самите хора. През всичките тези години съм се стремил да няма пренебрегнати и забравени населени места, да няма подценяване на потребностите на всички живеещи в общината.
Д.И.: Кметът на общината – Живко Георгиев, бе човекът, който успяваше през всичките години да намира нужния баланс с всички партии, за да имаме възможност да работим за общината и хората в нея без напрежение, да получаваме помощ и разбиране от всички правителства. Моята партия се казваше „Община Тервел“. Мисля, че в местната власт партийното начало не е толкова важно. Трябва да се работи за всички и с всички.
– Всъщност, като говорим за трудности – Вашият екип доказа през годините, че не само не се плаши от тях, а сякаш търси непрекъснато нови пътища за развитие, независимо от въпросните трудности. И все пак – срещахте ли непреодолими прегради?
Ж.Г.: Преградите за всеки човек са различни, те са толкова големи, колкото самият той си ги представя. На този свят, си мисля, че непреодолими няма. Анализираш и работиш с желание и увереност, че ще ги преодолееш. В решенията си не съм бил никога сам. Имал съм подкрепата на екипа, с който работех и цялостната вяра на хората, че ние ще успеем.
Д.И.: На мен ми беше трудно. И още ми е трудно. Нашата работа не е служба, тя е кауза. Тук нямат място понятия като работно време, права, задължения. Има само задължения. Някак успях да свърша по-голямата част от поетите ангажименти, защото имах подкрепата на семейството си и на голяма част от колегите си в общината.
– На базата на огромния опит в управлението на една община, положително имате визия за това – какво трябва да се направи на държавно ниво, за да се развиват малките общини. Всъщност, въобще да имат бъдеще…
Ж.Г.: Един от въпросите Ви бе за постиженията в социалната и културната сфера в условия на демографска криза. За да ги има малките общини, и въобще, за да ни има, този толкова тежък проблем трябва да стане на практика един от основните приоритети на управляващите.Здравеопазване, образование, инфраструктура, всичко това трябва да работи за решението им.
Д.И.: Според мен, нужен е диференцииран подход към регионите, за да се преодолеят дисбалансите. Ако един район е земеделски – нека има повече програми за земеделие. Ако има недостиг на медицински кадри – нека има програми за обучение и работа на такива кадри. Столицата и големите градове са нещо, което е несравнимо с малките общини. Законите са си закони и те важат за всички, но това, което може да ги направи да работят в полза на всички граждани, са националните програми – различни по обхват и съдържание за всеки район.
– Има ли мечта, свързана с развитието на общината, която не успяхте да видите осъществена и ще завещаете като задача на следващите управленци?
Ж.Г.: Много мечти и идеи реализирахме. Колкото повече сбъдвахме, още повече се раждаха. През всичките тези години съм искал в цялата община да се чува детска смях и глъч. Детските градини да са пълни и във всяка класна стая на училищата да кипи ученически живот. Да се чуват токчетата на жените по асфалтираните улици и хората, като се срещнат, да се поздравяват топло и радушно. Ето за това трябва да работи всеки управленец.
Д.И.: Има още много да се направи за хората в Община Тервел. Иска ми се да имаме модерни комунални услуги, да се справим със замърсяванията, да няма рушащи се опасни сгради, училищата и детските градини да са с по-малка площ, но по-красиви и уютни. Иска ми се и да има повече възможности за квалификация на работещите, по-творчески подход към благоустрояването на зелените площи и площадите.
– А как успяхте да запазите човещината си, уважението на хората?
Ж.Г.: Имаме прекрасна българска поговорка: “Погледни ме с едно око, за да те погледна аз с двете“. Хората обичат искреността в управленците, само така ще спечелиш тяхното доверие.
Д.И.: Аз, за съжаление, не успях да намеря много време да общувам с хората. Работата с проекти с външно финансиране е много трудоемка и лишава от време за социални контакти. Въпреки това, и малките възможности, които имах да се срещам с хора от общината ме обогатяваха. Не са един и два проектите, за които идея са ми дали хората, които са ни критикували. Ценях съветите и критиката на гражданите.
– С какво смятате, че ще Ви запомнят следващите поколения?
Ж.Г.: През всичките тези 20 години съм се стремил да помагам на моите съграждани, да запазя чувството си за хумор, да работя с всеки и за всеки. Искам да бъда запомнен не с продължителността на моето управление, а с направеното и оставеното за тервелчани.
Д.И.: Не мисля, че е важно да ме запомнят. Чувствам се не натрупала стаж в Община Тервел, а направила неща, които са били полезни. Имало е и грешки. Убедих се в правотата на сентенцията за пътя към ада, който е постлан с добри намерения.
– А какво послание ще отправите към хората от Тервелско – и то не само по повод предстоящия празник?
Ж.Г.: Уважаеми съграждани, на предстоящите избори гласувайте. Вие сами направете своята трезва преценка и гласувайте за този кандидат за кмет, за който вярвате, че ще има нужната енергия и качества, за да работи единствено и само за Вас.
Скъпи тервелчани, в навечерието на нашия празник Ви желая преди всичко много здраве, радост, позитивизъм и не забравяйте нито за миг, че на този свят трябва да се правят само добрини. През всичките години Ви обичах и вярвах във Вас. Това ще остане така и занапред.
Д.И.: Скъпи съграждани, вярвайте в себе си. Никой кмет или зам.-кмет не може да работи за Вас добре, ако не го наричате „нашия кмет“ и не го подкрепяте. Но и избирайте трезво своите управници. Времето, прекарано в общината, не означава нищо, ако човекът, който застава пред Вас – като кандидат за кмет, няма желание, хъс и енергия не само да следва събитията, но и да ги създава.
Бъдете здрави, нека делникът Ви бъде изпълнен с труд, нека празникът Ви бъде весел и светъл!
Бел. ред. И Живко Георгиев, и Дияна Илиева не участват в предстоящите местни избори. Нито като кандидати за кметове, нито за общински съветници. В този смисъл, може да се смята, че в Тервел настъпи краят на една епоха – съзидателна епоха, време, през което беше направено много за региона. Убедени сме, че и двамата ще оставят трайни спомени в съгражданите си – заради стореното. И че с радост биха споделили мъдрост, опит и работа с бъдещите управленци на община Тервел. Просто, защото веруюто им е, че трябва здраво да се работи, за да живеят всички в общината по-добре.
Ние – екипът на НДТ желаем и на двамата здраве, чисто човешко щастие и успехи във всичко добро, с което биха се заели оттук-нататък! А на тервелчани желаем празнично настроение. И нека новите хора, които ще поемат кормилото на Тервел, бъдат поне толкова стойностни и работят поне толкова здраво за общината и нейните жители!
