Колкото повече напредвате в професията, толкова повече се смятате за самодостатъчни. Но може да ви струва скъпо
„Точният човек“ е специален проект на „24 часа“ за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Имате нова задача и с някои детайли не сте съвсем наясно. Но ще четете, ще мислите и ще се справите, помощ няма да търсите.
Или сте претрупани с работа, едва ще успеете. Но ще си я свършите сами, както винаги досега, помощ няма да искате.
Чудесно е, че имате високо професионално самочувствие и вярвате в собствените си сили, но помислите все пак дали не влизате в онова, което специалистите наричат парадокс на компетентността.
Накратко обяснен, той е, че успешните хора, които напредват в работата си чрез индивидуални постижения, често си създават излюзия за самодостатъчност. Започват да приравняват търсенето на помощ с демонстриране на слабост, да го смятат за удар върху авторитета си, даже върху самоуважението си.
„Това когнитивно изкривяване на реалността пренебрегва начина, по който търсенето на помощ всъщност демонстрира отлична преценка и самосъзнание – твърди експертът по кариерно развитие Лоли Даскал. – Този начин на мислене става все по-скъпоструващ на висши нива, където сложните предизвикателства изискват разнообразен опит.“
Парадоксът на компетентността е, че трупате опит и успехи, растете в кариерата и добивате все повече самоувереност, че с всичко можете да се справите. Вероятно можете, но с цената на излишни усилия, които ще си спестите, като поискате помощ от колега.
Не показвате уязвимост, а далновидност. Защото вероятно има задачи, с които и не сте в състояние да се справите достатъчно успешно, ако не включите по-компетентен от вас специалист. Или даже съвсем млад колега, който знае нещо ново, учено в университета. Един от капаните при опитните служители е, че са склонни да действат рутинно и да не търсят по-ефективни начини да свършат работата.
Дори да сте на ръководна длъжност, не се излагате, не подкопавате реномето си, не изглеждате несигурни пред подчинените си.
„Изследванията показват, че екипите имат 67% по-високо доверие в лидерите, които са отворени да получават помощ и да учат нови неща. Лидерите, обучени в търсене на помощ, подобряват ефективността на екипа с 51%. Лидерите, които изграждат мрежи за сътрудничество, решават проблеми 2,5 пъти по-бързо“, посочва Лоли Даскал.
Той съветва да предефинирате представите си за авторитет и уязвимост, а после да развиете навик да търсите помощ, когато обективната оценка на ресурсите ви покаже, че не сте си самодостатъчни.
За тази цел трябва впрочем най-напред да оцените честно характера си, а вероятно и да посмирите егото си, ако откриете у себе си високомерие.
Да поискате помощ не е слабост, но освен да осъзнаете това, трябва и да развивате взаимоотношения на реципрочна подкрепа. Сиреч, да бъдете готови да оказвате помощ на колеги, когато ви я поискат. Иначе ще изглежда, че ги използвате само в своя изгода. Колкото и да са щедри колегите ви, в един момент ще престанат да ви помагат, щом не им отвръщате със същото.
–- Най-трудно е за високомерните
Много умните хора не влизат в парадокса на компетентността, защото могат да смиряват егото си. Те не се страхуват, че искането на помощ ги идентифицира като по-малко умни, разкрива някакви пукнатини в броята им.
Обикновено да излязат от парадокса на компетентността е по-трудно на умните, но високомерни хора. Те имат непоколебима вяра в собствените сили и способности, страхуват се да не ги помислят за слабаци и може да пропуснат да разберат, когато имат нужда от помощ.
Те често живеят и с убеждението, че са непогрешими, поради което не отчитат, че все пак съществува риск да сбъркат. Никога не разчитат на чужда преценка и не сверяват действията си с колеги. По този начин спъват и развитието си.
„Много проблеми произтичат от това, че се стараем да правим всичко сами, да разчитаме само на себе си. Когато се консултираме с други хора, получаваме различни гледни точки, които могат да ни бъдат от огромна полза“, казва проф. Дейвид Дънинг.
Той и Джъстин Крюгер са откриватели на т.нар. ефект Дънинг-Крюгер – по-некомпетентните хора не проумяват собствената си некомпетентност, твърдо вярват в правотата на своите мисли и действия.
Впрочем според психолозите много сигурен признак за ниво на интелигентност и на здравословно самочувствие е дали в напрегнат момент човек се притеснява да признае, че се нуждае от подкрепа.
При не много умните и високомерни хора се задействат няколко възпиращи фактора. Те са самонадеяни и смятат, че ще се справят сами. Едновременно с това си казват, че другите не могат да са им полезни, защото са некадърни. И им се струва, че е под достойнството им да искат помощ.
Ако глупост и високомерие не замъгляват ума, никой не се мисли за свръхчовек, изтъкват психолозите.
В „Точният човек“ можете да прочетете още:
Ефективни тактики да благоразположите ръководството
Интуицията – този естествен интелект, с който побеждавате
Наръчник да се оправяте с колега, който ви се сърди
Защо бърнаутът се усеща през пролетта и 4 начина да не изпушите от работа
Изпитани трикове да си проветрите главата и да ви осени професионално вдъхновение
Как психофеноменът „ефект на фалшивия консенсус“ пречи на успеха
Нова женска тенденция: мързелива работа
Техники да се отървете от фиксирано мислене и да приемате обратна връзка
Мисловното предъвкване – коварен капан за успеха
Наръчник да се оправяте с колега, лишен от разговорна интелигентност
Защо никога да не правите непоискано добро на работа
Как да бягате от поведенческо-психологически грешки, които убиват успеха
