От 3 март 1878 година България поема по пътя на своето модерно държавно развитие. Само година по-късно страната вече има първото си редовно правителство, оглавено от Тодор Бурмов. Оттогава до днес начело на изпълнителната власт са заставали десетки личности – политици, държавници, професори, военни, партийни лидери, а в един случай дори и бивш монарх.
Историята на българските министър-председатели е своеобразно огледало на самата държава – периоди на стабилност и възход, години на войни и преврати, десетилетия на еднопартийно управление и бурни демократични промени след 1989 г. В тази повече от 145-годишна история страната ни е имала над 100 правителства, а постът министър-председател е заеман от над 50 различни личности.
В следващите редове Ви предлагаме пълна хронологична картина на министър-председателите на България – с години на управление и политическа принадлежност. Един поглед назад към управленската история на държавата, който помага да разберем по-добре и настоящето.
Министър-председатели на България (1879–2026)
С години на управление и политическа принадлежност
Княжество и Царство България (1879–1946)
- Тодор Бурмов (1879) – Консервативна партия
- Климент Търновски (1879–1880; 1886) – Консервативна партия
- Драган Цанков (1880–1881; 1883–1884) – Либерална партия
- Петко Каравелов (1880–1881; 1884–1886; 1901) – Либерална / Демократическа партия
- Казимир Ернрот (1881) – безпартиен
- Леонид Соболев (1882–1883) – безпартиен
- Стефан Стамболов (1887–1894) – Народнолиберална партия
- Константин Стоилов (1894–1899) – Народна партия
- Димитър Греков (1899) – Народнолиберална партия
- Тодор Иванчов (1899–1901) – Либерална партия
- Рачо Петров (1901; 1903–1906) – безпартиен
- Стоян Данев (1902–1903) – Прогресивнолиберална партия
- Димитър Петков (1906–1907) – Народнолиберална партия
- Александър Малинов (1908–1911; 1918; 1931) – Демократическа партия
- Иван Евстратиев Гешов (1911–1913) – Народна партия
- Васил Радославов (1913–1918) – Либерална партия
- Александър Стамболийски (1919–1923) – БЗНС
- Александър Цанков (1923–1926) – Демократически сговор
- Андрей Ляпчев (1926–1931) – Демократически сговор
- Никола Мушанов (1931–1934) – Демократическа партия
- Кимон Георгиев (1934–1935; 1944–1946) – „Звено“ / Отечествен фронт
- Георги Кьосеиванов (1935–1940) – безпартиен
- Богдан Филов (1940–1943) – безпартиен
- Добри Божилов (1943–1944) – безпартиен
- Иван Багрянов (1944) – безпартиен
- Константин Муравиев (1944) – БЗНС
Народна република България (1946–1990)
- Георги Димитров (1946–1949) – БКП
- Васил Коларов (1949–1950) – БКП
- Вълко Червенков (1950–1956) – БКП
- Антон Югов (1956–1962) – БКП
- Тодор Живков (1962–1971) – БКП
- Станко Тодоров (1971–1981; 1986–1990) – БКП
- Георги Атанасов (1986–1990) – БКП
- Андрей Луканов (1990) – БСП
Република България (1990–днес)
- Димитър Попов (1990–1991) – безпартиен
- Филип Димитров (1991–1992) – СДС
- Любен Беров (1992–1994) – безпартиен
- Жан Виденов (1995–1997) – БСП
- Иван Костов (1997–2001) – СДС
- Симеон Сакскобургготски (2001–2005) – НДСВ
- Сергей Станишев (2005–2009) – БСП
- Бойко Борисов (2009–2013; 2014–2017; 2017–2021) – ГЕРБ
- Пламен Орешарски (2013–2014) – подкрепен от БСП и ДПС
- Марин Райков (2013) – служебен
- Георги Близнашки (2014) – служебен
- Огнян Герджиков (2017) – служебен
- Стефан Янев (2021; 2022) – служебен
- Кирил Петков (2021–2022) – „Продължаваме промяната“
- Гълъб Донев (2022–2023) – служебен
- Николай Денков (2023–2024) – ПП–ДБ
- Димитър Главчев (2024–2025) – служебен
- Росен Желязков (2025– ) – ГЕРБ
Интересни факти
- Първият министър-председател е Тодор Бурмов (1879 г.).
- Най-дълго управлявал след 1989 г. е Бойко Борисов (в три отделни мандата).
- Единственият бивш монарх, станал министър-председател, е Симеон Сакскобургготски.
- В историята има множество служебни правителства, особено след 2021 г.
Поглед назад – с мисъл за утре
Историята на българските министър-председатели не е просто списък от имена и години. Това са различни епохи, различни идеи и различни посоки, по които страната ни е поемала. Зад всяко правителство стоят решения, които са променяли съдбата на държавата – понякога тихо и постепенно, друг път драматично и съдбовно.
От първото правителство на Тодор Бурмов до съвременните кабинети на Република България, управлението винаги е било отражение на времето, в което живеем. Политическите цикли се сменят, партиите идват и си отиват, но държавата остава – и продължава да се развива чрез избора на своите граждани.
Да познаваме тази история означава да разбираме по-добре настоящето. А когато знаем откъде сме тръгнали, по-лесно можем да решим накъде искаме да вървим.
НДТ/ИИ
