Трагедията в Исперих, при която баща уби двете си дъщери, а след това сложи край на живота си, постави отново въпроса за способността на институциите да разпознават навреме риска от тежко домашно насилие.
„От миналата година съществува карта – механизъм за оценка на риска за живота, в който са разписани задълженията на социалните работници, полицията и останалите институции“, коментира в „Тази сутрин“ по bTV психотерапевтът Надежда Стойчева.
„Когато има риск за живота, трябва да се вземат мерки“, категорична беше тя. По думите ѝ няма оправдание за отнемането на два млади живота, независимо от състоянието, в което се е намирал извършителят.
Според нея данните сочат, че бащата е бил тежко зависим от хазарт, но това не може да служи като обяснение за извършеното: „Няма оправдание, че е бил отчаян. Да беше убил само себе си“.
Стойчева смята, че е имало признаци, по които рискът е можел да бъде разпознат по-рано: „Можем да разпознаем например, че децата е трябвало да бъдат дадени на майката“.
Особено тревожен сигнал са многократните оттегляния на жалби за домашно насилие, подчерта психотерапевтката. „Когато има много оттегляния, има много висок риск, тъй като част от институциите знаят, роднини са знаели. Това е недокладван и неработен случай“, каза тя.
Адвокатът по семейно право Йорданка Бекирска обърна внимание на „ескалацията на напрежението в семейството“ през последните месеци. По думите ѝ фактът, че една жалба е оттеглена, не означава, че насилието не се е случило.
„Когато подадеш и оттеглиш жалба три пъти, това говори за много голям риск. Щом е оттеглена, не значи, че не се е случило“, подчерта Бекирска.
Според нея е имало възможност опасността да бъде оценена навреме и някой да се намеси, за да установи колко сериозно е положението.
Бекирска посочи, че комбинацията от раздяла, евентуално депресивно състояние на извършителя и други рискови фактори може да доведе до тежки последствия, което изисква особено внимание от институциите.
Криминалният психолог Габриела Симова заяви, че няма еднозначен отговор на въпроса как един баща може да се превърне в убиец на собствените си деца.
„Не можем да дадем еднозначни причини. Имаме много фактори, които се струпват и се получава този срив на личността“, обясни тя. По думите ѝ при подобно състояние човек може да загуби желание за живот и да прояви импулсивни и агресивни реакции.
Симова посочи като възможни фактори данните за домашно насилие, хазартна зависимост и депресивно състояние. При зависимостите често се наблюдава висока импулсивност и понижаване на критичността, което влияе върху способността за вземане на решения, допълни тя.
„Когато всичко това се струпа, понякога се случва и децата да бъдат въвлечени, защото той ги възприема като свое продължение“, каза криминалният психолог.
Според Стойчева в подобни случаи извършителят може да възприема децата и като своя собственост: „Щом той си отива, и те си отиват“.
Симова обаче подчерта, че търсенето на психологически механизми не означава оправдаване на престъплението. „Самото поведение тотално е в разрез със здравата мисъл“, заяви тя. И добави, че при депресивни състояния може да се стигне до т.нар. тунелно мислене.
Според Стойчева подобни случаи стават все по-тежки и заради дългогодишното неглижиране на агресията в обществото: „Над 20 години институциите игнорираха агресията. Толерантни сме към насилието“.
Симова също отправи критика към общественото безразличие. По думите ѝ обясненията с „народопсихология“, бедност или недоимък често се превръщат в оправдания: „В жилищна сграда всеки чува, съседите чуват, ама казват: „Това си е тяхна работа, те ще се оправят“.
„Всички сме отговорни“, заяви още Бекирска. Според нея когато институциите видят, че една жена многократно подава сигнал за насилие, а след това бързо го оттегля, това трябва да бъде ясен предупредителен знак.
По думите на експертите координационен механизъм между институциите съществува, но ключово остава неговото реално прилагане. „Ако има оценка на висок риск, полицията трябва да се намеси“, подчерта Стойчева.
„Оттеглена жалба, няма проблем – това е проблемът на институцията“, допълни Симова.
А за хазартната зависимост Бекирска подчерта, че хазартът в страната е твърде достъпен, а Стойчева обърна внимание и на агресивната му реклама, включително чрез популярни личности, които са пример за младите хора.
