Около 40 до 50 години ще са нужни, за да се възобнови екоразнообразието след пожарите, каза пред журналисти д-р Руско Петров от Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“.
Той обясни, че при пожарите са пострадали много животни, но най-вече насекоми и бавноподвижни животни. Успяхме да обходим около 80–85% от опожарените територии в последния месец заедно със студенти от Тракийския университет и ученици от Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина, каза Петров. По думите му при обхождане на териториите са открили много умрели животински видове, както и живи такива, на които са оказали първа долекарска помощ.
„Събирахме ги с шепи. Най-вече насекоми – скакалци, богомолки, попови прасета, охлюви“, каза Петров. Той обясни, че това нарушава цялата хранителна верига. „Дребните животинки са храната на по-големите. Ако ги няма, и другите няма с какво да се хранят“, подчерта той.
Руско Петров обясни, че са открити още множество умрели лалугери, а голяма част от техните колонии са унищожени. Натъкнахме се на много умрели, както и живи костенурки и таралежи с наранявания по крайниците, добави той.
По думите му само в един от дните в района на Сакар са намерили 32 щъркела, които се нуждаят от спешна помощ. Вчера намерихме и два умрели бели щъркела в района на Раднево. Още два щъркела в критично състояние, с обгорен от димове дихателен тракт и кръвоизливи в белите дробове, се намират в Спасителния център на „Зелени Балкани“, обясни д-р Петров. Той допълни, че в центъра са приели и един малък осояд, както и няколко обгорени нощни грабливи птици.
Петров обясни, че голяма част от големите диви животни и бозайници са се спасили от пожарите, защото техният размножителен сезон е малко по-рано и малките им са били достатъчно големи, за да се спасят по време на огнените стихии. През други години, когато сме имали по-ранни пожари – през април и май, сме намирали много обгорени диви зайчета и сърнета, отбеляза той.
По-рано днес се състоя традиционното освобождаване на дневни грабливи птици край Кремиковския манастир, в което участва и д-р Петров. В дивата природа бяха върнати пет керкенеза, един обикновен и един белоопашат мишелов, както и един голям ястреб.
