Позитивен подход означава да не ги поправяте и забравяте веднага – така не се учите от тях
„Точният човек“ е специален проект на „24 часа“ за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Изнервени и уморени от дългия работен ден, с колега се скарахте за дреболия някаква. И двамата бързо осъзнахте, че това е грешка и се извинихте един на друг. Вече я забравихте и сега цари мир в офиса и в ума ви.
Супер, обаче организационните психолози твърдят, че е грешен този подход към грешките. Само на повърхността изглежда, че постъпвате умно, като веднага ликвидирате неправилното действие и последиците от него. Всъщност пропускате да ги оползотворите докрай.
Според специалистите хората от западните общества нямат мъдро отношение към грешките. Те се стараят на всяка цена да ги избягват, срамуват се от тях, боят се от санкции. Затова подходът им към грешките не е позитивен.
„Не се опитвайте да поправяте грешките и да ги забравяте веднага, защото така не се учите от тях. Това на пръв поглед изглежда нелогично, но се подчинява на стройна система. Само при условие, че отделите време да размислите над грешката, едва ли ще я допуснете втори път„, обяснява организационният психолог Тео Венер.
В случай със скарването може би си заслужава да се запитате дали е предизвикано само от изнервянето в работния ден, или съществуват още някакви причини, пропукващи връзката с колегата. А ако няма, дали не се нуждаете от почивка или от забавяне на темпото, защото сте се пренатоварили с професионални ангажименти и има риск да съсипете междуличностните си отношения.
Ще откриете много примери от науката, бизнеса, живота, че грешките водят до успех, след като умният човек си направи изводите защо се е стигнало до тях и как да не ги повтаря. „В този смисъл грешките трябва да се оценяват положително и да се разглеждат като възможност за придобиване на знания – смята Тео Венер. – Трябва да практикуваме снизхождение към грешките, да ги приемаме, а не да ги заклеймяваме.“
Положителният подход към грешка обаче ще рече да отделите време, за да я анализирате и да си вземете урок от нея почтено, без да забивате в неправилна посока.
В междуличностните отношения много често връхлита желанието незабавно да се изясни въпросът за вината. Тук хората се делят на два вида.
Единият са склонните да прехвърлят вината другиму. Е, и вие допринесохте за кавгата с колегата, ама той пръв започна. На практика това пречи на обективността, не сте в състояние да си направите верните изводи, а следователно и надали ще сте в състояние да не повтаряте грешката.
Ако разпознавате себе си в този вид, психолозите съветват много осъзнато да се борите с навика да прехвърляте вина. Той е особено опасен за репутацията ви. От несправедливостта боли, колегите ще ви намразят. Не чакайте арбитър – шефът или колега да ви каже, че не сте прави да обвинявате друг за грешката. Това се случва само ако на глас сте прехвърлили вината. Ако е на ум, няма кой да ви коригира. Затова сте по-склонни да повтаряте грешката, щом не сте самокритични и сами не си я осъзнаете.
А осъзнаването и борбата с навика трябва да са целенасочени, защото човешкият мозък е егоистичен и действа инстинктивно – за да не го боли, да не страда заради допуснатата грешка, се самозащитава, като търси на кого да я припише.
Вторият вид хора са самообвиняващите се. Те пък зациклят в съжаления и също не могат да си вземат нужните уроци от грешките.
За това има „мозъчна“ причина – еволюционна. През хилядолетията той се е научил, че грешката е сигнал за опасност – нещо, което трябва да се запомни, за да не се повтори. Мозъкът я отбелязва по-силно и й отделя повече внимание.
„Този механизъм ни помага да оцелеем, но днес често и работи срещу нас. Вместо да продължим напред, може да засядаме в собствените си пропуски в миналото и безполезно да се самобичуваме“, казват психолозите.
Съветът им е да се отървете от склонността да се самообвинявате, като свикнете на всяка грешка да отделяте само необходимото време.
Положителният подход е да поразмислите, да направите извод и после да помните само него, без да страдате от сама грешка. Напротив – бъдете й благодарни, че ви е научила да се оттърсвате някак от нервното напрежение, което придружава всяка работа, преди да се скарате с колега.
Разбира се, колко време ще отделите, зависи от самата грешка. Но и от вашата оценка за нея. Затова внимавайте със склонността към драматизиране.
Емоционално стабилните хора си създават навик да се отнасят с обич към себе си дори при грешки, които са допуснали с най-близките си колеги. Иначе ги задълбочават, вместо да ги поправят и да не ги повтарят.
Изследванията показват, че хората, склонни да обвиняват друг за грешките си, са повече от хора със силен вътрешен критик.
Първите по-често имат неуспехи в общуването – и най-добронамерените колеги трудно ги издържат.
Но вторите са по-нещастни и могат дори да станат подчинени на недобронамерени колеги, ако те използват склонността им към самообвинение, за да ги манипулират.
Самороден трети вид няма, но има умни и психически устойчиви хора, които са култивирали у себе си рационален подход към грешките си. Не ги замитат под килима, не ги прехвърлят на друг, не ги драматизират, не зациклят в тях. Анализират ги критично, поглеждат ги от позитивната страна и ги превръщат в уроци.
По тези причини психолозите препоръчват внимателен самоанализ – честно помислете как се отнасяте към грешките си. Разпознайте от кой вид сте, в зависимост от това променете поведението си и се постарайте съзнателно да прилагате положителен подход към тях.
Да станете от третия вид ще ви е полезно и в професията, и във всичко в живота.
- Как да си изградите здравословен емоционален модел
Вашите чувства зависят от собствената ви интерпретация на събитията. Дори ако колегата ви е обидил, грешка е да страдате.
Това не означава да отминете думите или действията му. Означава първо да осъзнаете, че обидата е всъщност начинът, по който приемате думите му, чувство, което те отключват у вас.
Тази реакция е ваша собствена, тя от вас зависи. Не бива да се оставяте просто да бъдете завладени от нея. Трябва да я рационализирате най-напред. Едва след това да говорите с колегата какво е направил и какво ви е причинил.
Осъзнайте веднъж завинаги, че чувствата ви са вашите собствени интерпретации на събитията, които ви се случват. Тогава няма да правите грешката да прехвърляте отговорност за чувствата си, ще можете да си изградите по-здравословни емоционални модели и по-успешно поведение, ще имате психическа стабилност и самоконтрол, уверяват специалистите.
В „Точният човек“ можете да прочетете още:
Топ 9 на мениджърите, които ви пречат да се развивате
Със супергеройската стойка наистина побеждавате
Синдром на дезориентацията, или защо на 10 години да си формулирате кариерни цели
Три стъпки да обърнете всяка критика в своя полза
На страха от провал очите са големи. Победете го с игра за моделиране на ситуации
Как ефективно да парирате колеги завистници
Въртенето на стрелките сваля работоспособността – внимателно следващата седмица
Безценното изкуство да очаровате с думи
Крадете идеи като художник, за да имате професионален успех
Стратегическо мързелуване, или как работи правилото за 80%
