Няма нужда да се замразяват заплати, но щедростта към някои сектори трябва да спре

– Отново за пореден път сме без бюджет в навечерието на избори, за които всички смятат, че няма да бъдат последни. Как понасят това икономиката  и финансовата ни система, г-н Богданов?

– Ефектът не е толкова силен, защото в България от доста години има пазарна икономика, а това означава, че една немалка част от бизнеса вече не зависи толкова от държавата. Постига приличен икономически растеж, няма особени шокове нито в реалния сектор, нито в банковия сектор. Разбира се, въздействието е много различно там, където става дума за публични разходи, който и да е на власт. Там политическата нестабилност има съвсем осезаеми измерения – забавят се или дори изобщо се провалят инфраструктурни проекти, отделно нужни реформи се отлагат. Да си припомним колко много инвестиции бяха забавени само по ПВУ. Той можеше да започне от края на 2020-2021 г., а реално и сега, месеци преди крайния срок, имаме неусвоени средства.

– Ние сме в пика на цикъла, икономиката  прегрява, имотният пазар – също, хората харчат, цените растат, няма безработица,  заплатите растат. Помните ли, че това ми казахте през 2023 г.? Сега къде сме?

– Продължава да има белези за прегряване. Разликата от 2023 г. е, че част от експортноориентираната индустрия не е в добро състояние. Особено свързаната с Германия, Италия, Франция – стагнацията в големите икономики носи проблеми и на българските износители за тези пазари. Но извън тези предприятия всички белези за прегряване са налице.

– Да опишем механизма за прегряването накратко…

–  Имаме рекордно ниска безработица, като част от безработните вероятно са непригодни за пазара на труда – т.е. действителната безработица граничи с нула. Демографската криза също се отразява на пазара на труда – работната сила застарява, в някои сектори повечето хора са в пенсионна и предпенсионна възраст. В същото време банките са колебливи в кредитирането за бизнеса, може би защото не намират достатъчно добри проекти или не вярват, че този растеж ще бъде устойчив. За сметка на това продължават лесно и при облекчени условия да кредитират  домакинствата, особено с жилищни кредити. На свой ред парите, отишли за покупка на имоти, преливат към всички свързани сфери на икономиката и така подхранват още потребление.

Отделно имаме ръст на бюджетните разходи – държавата харчи все повече, и то не само за заплати на заетите в публичния сектор. И това става за сметка на нарастващ бюджетен дефицит, който пък се покрива с още държавен дълг, т.е. вземаме назаем от бъдещето. Нарастващите заплати на държавните служители, но и учители, полицаи, армия, съдебна власт и така нататък увеличават потреблението и отделно – колкото по-висока е заплатата, толкова повече кредит би отпуснала една банка на това домакинство. И така вътрешното търсене расте – с “горивото” на ръста на заплатите, кредита и общия оптимизъм, че ще става все по-добре.

– Кой е първият ефект от това?

– Резултатите вече ги виждаме. Дълги години имахме излишък на текущата сметка – т.е. изнасяхме повече стоки и услуги, отколкото внасяхме, вече сме на дефицит. Разликата е огромна дори за една година – ако сравним 2025-а с 2024 г. Това огромно вътрешно търсене не може да бъде задоволено само с произведеното от вътрешния пазар. Прелива в покупка на вносни стоки и услуги – от автомобили, електроника и дрехи до екскурзии и почивка в чужбина. Българи харчат навън. А за услугите, които не могат да се “внесат” с конкуренция отвън, ефектът е значителна инфлация – точно това е причината за чувствителното поскъпване на хотели, ресторанти, фризьорски салони или прегледи при лекари например.

– От последния доклад на UBS става ясно, че имотите вдигат благосъстоянието на българите, а тях не можем да похарчим зад граница. Има ли нещо смущаващо обаче в структурата на богатството на българите – много имоти, малко финансови активи?

– Има по две причини. Да притежаваш имот, от лична гледна точка изглежда сигурна инвестиция. Но той невинаги и все повече е ликвиден, помните от 2010 до 2016 г., когато продажбите ставаха трудно. Такива проблеми са възможни и в бъдеще – ако продавачите са повече, ще има забавяне в сделките, нужда от отстъпки, сваляне на цени. Отделно и покупката, и продажбата са свързани с разходи – данъци, такси, брокерски комисиони. Докато, ако имаш вложение в акции или облигации на световни компании и решиш да изтеглиш например 100 хил. евро, това няма да „мръдне“ борсовата котировка. Отделно сделката става за секунди с минимални разходи от няколко евро. Има и макроизмерение обаче. Жилищата не са производителен актив, те не допринасят за развитие на икономиката, не помагат тя да е по-ефективна и конкурентоспособна. Ако спестяванията отиват в имоти, те не генерират производствен капитал, за разлика от вложенията в акции или дори в собствен бизнес. Това, че не се използват спестяванията, за да генерират иновации и ръст на икономиката,  е проблем на цяла Европа, но особено за нас.

– Ако се върнем към предстоящото в близък план, съгласен ли сте с тези анализатори, които успокояват, че оставането в рамките на миналогодишен бюджет е дисциплиниращ фактор и дава време да се направят някои реформи?

– Да използваме по-непретенциозния термин “промени”, защото за реформи трябва доста повече време. Дори и за един кратък отрязък от време може да се направят някои неща – дори и да става дума само за оптимизация на персонала или за други пера в издръжката, или пък по-добре организирани обществени поръчки. Тоест всяко правителство, ако действа ефективно, може да постигне такава промяна. Ако става дума за бюджет, има работещ парламент и е крайно време да се разбере, че именно парламентът в миналото гласува по-високи заплати на някои публични сектори, и оттам трябваше това увеличение да става автоматично, независимо дали има пари и колко ще нарасне дефицитът. Затова в удължителния закон бе изрично записано, че повишението ще е само с размера на инфлацията, и това беше разумна дисциплинираща мярка. Само че няма гаранция, че няма сега отново да влезем в капана на политическия популизъм. Партиите в сегашния действащ парламент вече са в кампания и независимо какво предложи правителството с нов удължителен бюджет, като нищо парламентът може да почне отново с щедростта. А тази надпревара връзва ръцете на всяко следващо правителство. Защото записи в специални закони могат да дадат право на цели браншове да кажат “не ни интересува, намерете пари, длъжни сте по закон“. А това струва милиарди на годишна база. Затова е важно какво ще пише в преходните и заключителните разпоредби – с няколко реда, дописани от депутатите, те могат да натоварят хазната с милиарди. Същото важи и за редовни кабинети по отношение на годишния закон за бюджета – влиза една рамка, излиза различна, ако мнозинството в парламента мисли различно от финансовия министър.

– При един от предишните ни разговори казахте, че може и трябва да се стегне рамката на бюджета, като това не налага страшни истории за рязане на социални плащания, заплати или пенсии.  Очаквате ли пак да се появи “дупка“ от 18 млрд. лв., да се заговори за пенсии и заплати във фризера?

– В изборната кампания и във вербалните спорове не се съмнявам, че ще има. Ако погледнем към ръста на разходите за заплати през 2025 г., той е 20%. Добре, ако през 2026 г. заплатите се увеличат с 3, 5, 8% – това рязане ли е? Съвсем не – това е просто реалистичното възможно увеличение, но пак е увеличение, нали. Все още не сме стигнали до това да трябва да се намаляват заплати и пенсии, където например е Румъния. Икономиката расте, данъчните приходи се увеличават. Те миналата година нараснаха с над 15% при инфлация 5%. Това означава, че само една трета от приходите се дължи на инфлацията, останалите идват от реален ръст на икономиката и по-добра събираемост. Заплати и пенсии не трябва да се замразяват, но прекомерната щедрост към определени сфери трябва да се прекрати. Не само за заплати, но и за проекти, за различни сфери.  Темата за бюджета е тема за ефективността. Ако има честни обществени поръчки, ако се финансират изпълнители с най-добри цени, няма да се чудим защо някаква отсечка от магистрала ни струва 2 милиарда, тя просто ще струва 1 милиард, фигуративно казано. Но това изисква ангажимент от цялото правителство, защото търговете се правят от различни министерства – ако вече е направена нагласена и скъпа поръчка, финансовият министър е с вързани ръце, трябва да плати или ако откаже, да провали целия проект или строителите да осъдят държавата. Затова говорим толкова много за ефективност на разходите и добро управление – ако това се прави, няма да се наложи вдигане на данъци и свиване на инвестиции. И то може да се прави от всеки кабинет, независимо дали е за 2 месеца, или за 2 г.

– Ефективност на разходите ли може да ни спаси от вдигане на данъци. Все повече стават тези, които предричат неизбежно вдигане на данъци от новия редовен кабинет.

– При сегашните данъци имаме 15% ръст на събраните средства, който е по-висок от този на икономиката. Следователно не можем да кажем, че не стигат парите, защото са ни ниски данъците. Напротив – данъците ни не са чак толкова ниски и при това носят бързо растящи приходи в бюджета. Дори обратното – ако се вдигнат рязко ставките, събираемостта ще падне. Помните протестите срещу онзи бюджет, който предвиждаше вдигане на данъци и осигуровки. Това трябва да е червена лампа за всеки, който има такива планове. Че има много хора, които няма да бъдат доволни, ако се вдигат данъци, че много бизнеси може да свият дейността си, да отложат инвестиции или изобщо да се изнесат от България.

– Служебният министър на финансите обеща да не тегли нов дълг, това стъпка в правилна посока ли е?

– Вероятно има предвид милиардни заеми, защото и вчера има емисия от 150 млн. евро на финансовото министерство. Законът за публичните финанси позволява теглене на вътрешен дълг за рефинансиране. Но основният риск остава – да няма в парламента мнозинство, което да носи политическа отговорност за харчовете и заемите. Съчетанието между служебен кабинет и парламент без мнозинство е трудна ситуация. В развитите демокрации гласуването на бюджета е вот на доверие за финансовия министър и правителството. Ако парламентът прави големи промени в бюджета, правителството пада и парламентът носи политическата отговорност, идват нови избори. Това е нормалната логика. Но тя губи смисъл при служебен кабинет, какво да направи служебният финансов министър, ако не му гласуват бюджета, да подаде оставка ли? Той и без нея си отива до месец-два. Каква отговорност носят партиите, които гласуват в парламента сега, след като до месец и те си отиват?

CV

• Роден в София през 1976 г.
• Завършил Софийската математическа гимназия и УНСС
• През 2004 г. е един от създателите на изследователската и консултантска компания “Индъстри Уоч”
• От юни 2019 г. е главен икономист в Института за пазарна икономика
• Бил е консултант по проекти за преструктуриране и подобряване на ефективността в публичния сектор в България и други страни от региона
• Изследовател на макроикономическата политика, публичните финанси, данъчната система и пазара на труда

l Автор е на анализи, подкрепящи реформи и инициативи за увеличаване на икономическата свобода