За пети пореден път Добрич ще бъде един от европейските четящи градове. На 15 май (сряда) почитателите на литературата ще могат да чуят на живо текстове, прочетени от популярни личности в Добрич, на емблематични места в града ни. От 18.00 ч. до 22.00 ч. в Регионална библиотека „Дора Габе“, Дом-паметник „Йордан Йовков“ и Книжарница „Хеликон“ ще бъдат четени откъси от произведения на съвременни европейски автори. Четенето е магия – превръщането на думите от книгите в образи, пречупването на бариерите на времето и пространството, превръщането на мечтите в живот и живота в мечти.
Инициативата „Нощ на литературата“ се организира от Австрийско посолство, Унгарски културен институт, Посолство на Белгия, Британски съвет, Институт Камойнш, Институт Сервантес, Датско посолство, Фондация „Детски книги“, Представителството на Европейската комисия в България, Френски културен институт, Гьоте-институт, Посолство на Ирландия, Италиански културен институт, Културно-информационен център на Република Северна Македония, Полски институт, Посолство на Румъния, Посолство на Швеция, Посолство на Словашката република в София и Чешки център, в партньорство с Община Бургас.
Организатор на събитието в Добрич е Община град Добрич, в партньорство с
Регионален исторически музей (Дом-паметник „Йордан Йовков“); Регионална библиотека „Дора Габе“; Книжарница „Хеликон“.
ЗАПОВЯДАЙТЕ! ПОКАНЕТЕ БЛИЗКИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ СИ, ДОВЕДЕТЕ ДЕЦАТА! ВХОДЪТ Е СВОБОДЕН! – това е апелът на организаторите.
Първо читателско гнездо: Регионална библиотека „Дора Габе“ – Добрич, гр. Добрич, ул. „Независимост“ – 7
Библиотечното дело в град Добрич съвсем скоро ще отбележи 150 години от своето начало, а библиотека „Дора Габе“ – почти 70. Библиотеката е възприета като естествено място, като дом на книгата, където се случват разнообразни събития, свързани с нейната социализация. За градската общност е нормално Нощта на литературата да се случи на това място, което е част от цялостната културна инфраструктура на града.
Заглавие: Мая, кралицата на Голямата река
Автор: Ева Ибътсън
Издателство: ЕМАС
Фондация „Детски книги“
Описание: След като губи родителите си, Мая е принудена да замине за Бразилия при единствените й живи родственици. Мая е умно, будно момиче с голямо въображение и се качва на кораба, преизпълнена с мечти за приключения сред пищните гори на Амазонка с новото й любящо семейство. А новият й дом се оказва истински затвор. Но Мая е достатъчно изобретателна, за да намери начин да се измъкне и да се потопи в един друг свят, изпълнен с невероятни преживявания, каквито могат да й предложат само дивата природа на Голямата река и нейният нов приятел, тайнственият полуиндианец Фин…
Една възхитителна книга, носеща усещането за магия, но без магьосници, една книга, която оправдава думите на авторката: „Децата имат нужда от предизвикателства, имат нужда да мислят мащабно и трябва да бъдат насърчавани да повярват в себе си.“
Ева Ибътсън е една от най-обичаните детски писателки във Великобритания. Тя често пише за необичайни случки и магически създания, но именно книгите й без магьосници печелят най-престижните награди в света на детската литература. Ибътсън с лекота създава вълшебства и ни оставя с топло, магическо чувство на удовлетвореност. В превод на български език са издадени „Мая, кралицата на Голямата река“ (2013), „Казанската звезда“ (2014) и „Езерото на водните кончета“ (2015).
Чете: Мила Боянова – актриса в Държавен куклен театър „Дора Габе“ – Добрич
МИЛА БОЯНОВА – момиче, родено в планината, но искащо да опознае целия свят. По лична карта на 25, но по душа – завинаги дете. Радваща се на слънчевите пролетни дни, в които всичко наоколо цъфти. Обича всичко, свързано с театър, музика и танци, но театърът е на мааалко по-преден план. Иска да играе всякакви роли, във всички типове театър.
- Второ читателско гнездо: Дом-паметник „Йордан Йовков“ – Добрич, гр. Добрич, ул. „Генерал Гурко“ – 4
През 1980 г. към къща музей „Йордан Йовков” е изграден и Дом-паметник – един от 100-те национални туристически обекта на България. Тук е създадена експозиция, представяща творчеството на писателя. В дом-паметника се намира и най-големият фонд на белетриста, който включва не само книги, ръкописи, кореспонденция и лични вещи, но и много художествени творби на автори като Стоимен Стоилов, Борис Денев, Асен Попов, Евгени Босяцки, Вежди Рашидов, Йордан Гаврилов, Мария Недкова и др. Дом-паметникът е съвременен културен център, в който се провеждат литературни салони и четения, аудиториуми, театрални постановки, концерти и музикални продукции, образователни програми и много временни експозиции, свързани с други национално значими творци на Добруджа като: писателката Дора Габе, художника Петър Дачев, балетмайстора Анастас Петров, драматичната актриса Адриана Будевска и др.
Загледани в Йовковите книги, ръкописи и снимки, зачетени в текстовете или ангажирани с интерактивните елементи, музейните инсталации, съвременните технически средства и образователно-игровите модули, гостите на този дом стават част от един неповторим митологичен свят, който сплита в едно родно и чуждо, християнско и езическо, човешко и природно битие.
Заглавие: Паякът в раната
Автор: Матей Вишниек
Издателство: Панорама плюс / Румъния
Описание: „Какво представлява кратката пиеса? Това е въпрос, който си задавам от дълго време, от повече от трийсет и пет години. Всъщност, търся отговора на този въпрос, откакто пиша театрални пиеси и някои от тях се получават кратки.
Кратката пиеса в действителност е дете, което в даден момент решава, че вече не иска да расте. То може да вземе това решение на три, на четири, седем и дори единайсет години, във всеки случай преди да е излязло от територията на детството… И тогава целият му жизнен потенциал остава недокоснат, в него може да бъде разгадана една цяла съдба, само че то си остава… мъничко.“
Матей Вишниек
„Паякът в раната“ е сборник с кратки пиеси, писани през годините в търсене на отговора какво означава кратка пиеса и защо тя си остава текст, който никога не иска да порасне.
Матей Вишниек е роден на 29 януари 1956 г. в град Радауц, Североизточна Румъния.
През 1980 г. завършва философия в Букурещкия университет. През 1987 г. емигрира във Франция. Работи като журналист в румънските секции на Би Би Си Лондон и Радио Франс Ентернасионал в Париж.
Той е поет, драматург и писател. Пиесите му са преведени на десетки европейски езици и са поставени в повече от 30 страни по света.
Той е най-известният и поставян по световните театрални сцени съвременен румънски драматург.
Чете: Д-р Христо Боев – филолог, преводач
ХРИСТО БОЕВ е роден в Пловдив. Завършил е английска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. През 2013 г. защитава в университета „Овидиус“, Констанца, Румъния докторат по британска и американска литература на тема: „Modern(ist) Portrayals of the City in Dickens and Dos Passos: Similarities, Differences, Continuities. Научните му интереси са в областта на новата британска и американска литература, румънска литература между войните, както и сравнителнo литературознание. Има публикации в редица международни литературни списания, както и в сайта за викторианска литература Victorian Web. През есента на 2013 г. излиза на книга докторската му теза. Симултанен и писмен преводач от и на английски, румънски и български език. Преподавал е английски език и литература в езикови гимназии в Пловдив, както и практически английски в ПУ „Паисий Хилендарски“. Хоноруван преподавател по британска литература в ШУ „Епископ Константин Преславски“. Предпочита да пише на английски език. Автор е на пиесата „A Telephone Conversation“. Носител на наградата за превод на Литературния музей „Ливиу Ребряну“ (2016). Превел е от румънски на български език романите: „Адела“ на Гарабет Ибрайляну, „Доня Алба“ на Джиб Михаеску, „Адам и Ева“ на Ливиу Ребряну, „Животът започва в петък“ и „Бъдещето започва в понеделник“ на Йоана Първулеску, както и „Произшествието“ на Михаил Себастиан, „Рускинята“ на Джиб Михаеску, „Дефект“ на Флорин Иримия и др.
- Трето читателско гнездо: Книжарница „Хеликон“ – Добрич, гр. Добрич, ул. „25 септември“ – 34
„Хеликон“ е най-голямата книжарница в Добрич, чиято мисия е „За книгите и хората“. Техните клиенти са се превърнали в общество на приятели. Естествена среда за четене на съвременна европейска литература.
Заглавие: Двайсет лева или смърт. Четири пътувания
Автор: Карл-Маркус Гаус
Издател: Black-Flamingo / Австрия
Описание: Карл-Маркус Гаус е пътешественик по душа и на практика. Обикновено посещава места, които туристическите справочници пропускат, но където той успява да открие хора с вълнуващи истории, с раздирано от противоречиви страсти минало, подготвило им често нерадостно настояще. В тази книга авторът разказва за четири свои пътешествия из Източна Европа и Балканите. В Молдова той намира своя „молдовски копнеж“, Загреб го подтиква към размисли за спомнянето и забравата, във Войводина тръгва по следите на майка си, произхождаща от дунавските шваби. В България среща стари приятели и описва страната с окото на страничен наблюдател и изпълнено със симпатия сърце.
Четирите репортажа на Гаус поставят част от Европа под лупа, съединявайки в едно исторически факти, автобиографични детайли и емоциите на непосредственото наблюдение.
Карл-Маркус Гаус е роден през 1954 г. в Залцбург, където живее и днес. Произхожда от семейство на дунавски шваби, вероятно оттам идва и постоянният му интерес към различните малцинствени групи, които описва в проникновени текстове. Издал е над 20 книги с есета и репортажи. Носител е на много австрийски и международни награди, сред които са „Европейска награда за есеистика Шарл Вейон“ (1997), Почетната награда на австрийските книготърговци за толерантност в мислите и действията (2001), литературната награда „Георг Дехио“ (2006), отличие за най-добра книга на годината от Централна Европа (2007), германският литературен приз „Йохан Хайнрих Мерк“ (2010), Австрийска държавна награда за литература (2013), наградата „Жан Амери“ за най-добра европейска есеистика (2018). Гаус е издател на списание „Литература и критика“ в Залцбург.
Чете: Валентин Андреев-Рафе – актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков“ – Добрич
За ВАЛЕНТИН АНДРЕЕВ-РАФЕ неговият приятел, поетът Сашо Серафимов, казва: „ Има хора такива, за които знаеш, че ако не съществуват, самият град ще изглежда по-беден. Като че тях Господ ги е измислил, за да бъдат нещата по-дълбоки, улиците живописни, добрутрото ни по-благородно и тъгата по чеховски философска, необяснима и приятна.
Аз лично никога не съм се интересувал какви награди е получавал Рафе за ролите си, които играе вече 40 години на сцената на Драматичен театър „Йордан Йовков“. Защото не ми е трябвало да го сравнявам с някого. Той ми е достатъчен, за да си обясня понятието артист. Когато сме заедно, той винаги играе ролята на живота, понякога си помага със стара реплика или измисля нова, за да е незаменим в пиесата на нашия град“. НДТ
