Гостите искат да се изключат от дигиталния свят и да се свържат с природата и местната култура
Да си запазиш нощувка в хотел, но сам да уловиш храната за вечерята или да откъснеш подправки за салатата или билка за чая и да платиш много пари за това. Звучи налудничаво, но се оказва, че това е част от новия лукс – да имаш ексклузивната възможност за преживяване, до което иначе в ежедневието трудно ще се докоснеш.
Не става въпрос просто за това да се отиде за риба или за гъби. А за цялостна експедиция, организирана с водачи и специалисти.
“Дейности като събирането на храна отразяват по-широко културно желание за
повторно свързване с природата по осезаем и смислен начин”,
казва пред Би Би Си Винод Нараян – мениджър на курорт в долината Хъдсън в Ню Йорк, който предлага разходки през горите, заобикалящи 65-те хижи и вили.
Гостите имат възможност да участват в жътва, сеитба или садене заедно с работещите там фермери. Предлагат се и всякакви кулинарни работилници – за сирене, гевреци, понички, коктейли.
Една стъпка по-навътре в гората прави Дина Фалкони – билкар, преподавател и автор, която организира преходи и учи участниците да разпознават, събират и използват растения в кулинарен и уелнес контекст.
За участие в похода се плащат 500 долара за четирима гости
и 75 долара за всеки допълнителен. “Хората наистина жадуват за по-дълбоко чувство за автентичност и възстановяване на връзката”, споделя наблюденията си Фалкони.
Услуги за събиране на местни растения предлага и хотел в Бремар, Шотландия. А в Плая дел Кармен, Мексико, гостите се възползват от градината на хотела, събирайки храна, която след това консумират. В Нюфаундленд, Канада, събрани растения на острова от гостите на хотел се използват за напитки. В Италия хотели в Сиена и Флоренция предлагат екскурзии за лов на трюфели.
Няма гаранции, че ще намерите това, което търсите, което прави още по-сладко намирането на див лук или перфектно розова цикория, убедена е Кристин Сунг Рапопорт, съсобственик в един от хотелите.
Сумите за няколкодневен престой на такова място могат да достигнат до хиляди долари или евро. Особено в случаи, в които туристите трябва да нагазят и във водата. Още призори гостите на луксозен хотел на италианското крайбрежие на Амалфи например се качват на дървена лодка и
отплават в Тиренско море, за да ловят калмари за следващия си обяд.
Екипът искаше да създаде дейност, която да надхвърля разглеждането на забележителности и гостите да се поставят на мястото на рибарите от Амалфи, разказва Марина Румоло, която създава експедицията за ловене на калмари. Става въпрос за забавяне на темпото и преживяване на морето, както го правят местните жители тук, в Праяно, уточнява тя.
Кайл Селцер, който е отсядал в хотела, казва, че е участвал в много внимателно подбрани преживявания, но ловенето на калмари не може да се сравни с нищо друго. А прекараното време през нощта във водата създавало връзка с душата на крайбрежието на Амалфи по начин, който никой ресторант или тур не би могъл. А местният рибар Джампиеро Ирасе, който води екскурзиите, вярва, че вземането на туристи в лодките е начин да споделят света си и уважението си към водата.
Ловът на калмари продължава два дни. Първата вечер включва излет с традиционна дървена лодка, с която гостите се впускат по крайбрежните заливи, ловейки калмари под ръководството на местни рибари. На следващия ден главният готвач на хотела ги учи как да превърнат улова си в традиционно ястие от региона на Кампания, приготвено с картофи. След това храната се сервира на терасата на ресторанта с регионални винени комбинации.
Подобни преживявания от океана до трапезата привличат гости в крайбрежни курорти по целия свят. В хотел в Бали – в залива Джимбаран, гостите участват в шестчасово пътуване в залива покрай скалите на полуостров Улувату. След прекараната сутрин във водата правят обиколка на пазара с местен рибар и накрая се отправят към курорта, където
готвачът на хотела води курс по приготвяне на пресния улов.
Но независимо дали гостите ловят калмари, или събират маслини, привлекателността е една и съща – активно участие в местната култура, а не просто наблюдение. Според Фалкони ключът към завръщането към тези праисторически форми на търсене на храна всъщност се крие в дигитализацията. За да се изключат, хората търсят тактилни, откъснати от света мигове сред природата. “Социалните медии играят странна двойна роля. Те създават изкуствен свят, който често кара хората да търсят нещо истинско отново”, казва тя.
Винод Нараян допълва, че темпото на съвременния живот се ускорява, a технологиите поглъщат голяма част от вниманието ни. Така се увеличава стойността на това да забавим темпото и да докоснем почвата, да ангажираме сетивата и да преоткрием откъде наистина идва храната.
