Нишан Джингозян е роден във Варна. Завършил е Техническия университет в морската столица. Преди 23 години заминава за Великобритания, където се дипломира като магистър по мениджмънт на околната среда, има и дипломи по социална и здравна дейност. Работил е в Националната здравна система на Великобритания. Нишан бе инициатор на проекта „Солидарност с българските медици“, който бе създаден през 2004 г. Той е създател на Българския център за социална интеграция и култура в Лондон, чиято цел е да подпомага огромната българска общност в Обединеното кралство. Ръководи и Eastern European Forum – платформа на 45 организации, работещи и подпомагащи гражданите на ЕС във Великобритания. Нишан е най-активният представител на българската общност на Острова.
От три години Нишан Джингозян е британски гражданин, а в момента работи в две районни кметства в Лондон – в Брент и Хартфордшър. Следи от близо британската политика, както и процесите в Европейския съюз. В продължение на 4 години провеждаше активна анти-Брекзит кампания и бе радетел за за оставането на Обединеното кралство в ЕС. Раздялата на Лондон с Брюксел стана факт на 31 януари в полунощ. Какви са настроенията във Великобритания след развода с Европейския съюз, с когото съжителстваха заедно 47 години? Какви проблеми настъпват сега за българската общност, както и за европейските граждани като цяло? С тези въпроси се обърнахме към Нишан Джингозян, който даде специално интервю за Lupa.bg от Лондон.
– Нишан, Брекзит вече е факт. Какъв беше за теб първия ден, в който Великобритания напусна Европейския съюз?
– Много емоционален ден. От 23 години живея в Лондон и въпреки че не съм англичанин, аз се чувствам част от тази държава. Аз съм британски гражданин, гласоподавател, плащам данъците си в кралството. Това бе изключително емоционален ден и нямаше как да бъде другояче. В нощта срещу 31 януари в много градове на Великобритания имаше заря и фойерверки, които не бяха спонсорирани от кметствата, а бяха израз на спонтанната емоция на подкрепящите Брекзит. Една част от хората празнуваха. За едни е ден на независимост, скъсване с оковите на Европейския съюз, но за други, включително и за мен, Брекзит означава лишаване от права – лишаване от права както на европейските граждани, така и на британските.
Аз съм и български гражданин, но въпреки това преживявам за британците, които няма да могат да пътуват свободно, да работят свободно в 27 държави, да инвестират, да се пенсионират. Голяма част от британските пенсионери се пенсионират в Европа и отиват да живеят в по-топли държави с по-нисък стандарт и с по-лесен за тях начин на живот. Това означава доброволно предаване на правата – можеш да работиш, да пътуваш, да инвестираш в 27 държави. Това е огромна привилегия, която българите, а може би и голяма част от гражданите на Европейския съюз, не оценяват. Не съществува друг такъв съюз в света, в който може да избираш измежду 27 държави в коя да живееш, да работиш, да учиш и т.н. Първите дни от напускането на ЕС наистина са много емоционални, те са изпълнени както с негативна, така и с позитивна енергия.

– А в личен план какъв ден бе за теб 31 януари?

– За мен бе един много, много тъжен ден. Последните години от живота ми минаха в кампания против Брекзит, в подпомагане на българската общност. Брекзит ще има огромно отражение и върху българите във Великобритания. Новият статут, който трябва да получат и получават след Брекзит и новите правила, които се въвеждат, ще имат огромно отражение върху българите в Обединеното кралство. Това няма как да не рефлектира и върху България косвено, защото една част от тях вече започнаха да се връщат. Обстоятелствата около мен няма да се променят в личен план и в моя живот, но средата тук в момента е отровна, тя е просто токсична.

– Ти обмисляш ли да напуснеш Великобритания и да се установиш в друга европейска държава?
– Никога не се бях замислил за подобна стъпка. През всички тези години, в които живея и работя във Великобритания, никога и през ум не ми е минавало да се местя в друга държава и да започна всичко от нулата някъде другаде. Не съм се и замислял да се върна в България. Аз винаги преследвам целите си. Решението да живея във Великобритания беше мое. Никой не ме е насилил да взема това решение, доброволно съм се преместил. Успехът не идва бързо в една чужда държава. Но последните месеци идеята да напусна Великобритания не ме напуска. Едва ли ще я реализирам в близките години, но подобно намерение витае около мен.
Привърженици на Брекзит ликуват в първия ден на независимостта от ЕС

– Какво имаш предвид под токсична среда?

– Цялата негативна енергия в момента е насочена срещу бежанци, срещу емигранти, срещу граждани на Европейския съюз, срещу всеки, който има акцент, срещу всеки, който няма английско име, срещу всеки, който има друга гледна точка. В момента във Великобритания не трябва да се говори за интернационализъм. Всичко свързано с Европа е тъпо.

– Нека обаче се поставим за малко от страната на тези британци, които подкрепиха и подкрепят Брекзит и които сега ликуват и се чувстват свободни. Как би коментирал от тяхна гледна точка, че през тези 47 години Великобритания е била ощетена от членството си в ЕС?
– Мирогледът е различен, гледните точки са различни. Тези, които подкрепят Брекзит за тях водещото беше и е Великобритания да бъде т.нар. независима държава. Макар че в глобалния свят как една държава би могла да бъде абсолютно независима? Те извеждаха това на първо място – независимост, законите да се изработват във Великобритания и да не са зависими от Брюксел. Докато останалите, в това число и аз, които не подкрепяхме Брекзит, за нас гледната точка беше друга – партньорство с твоите най-близки съседи. Това за нас е най-важното. Освен това ЕС е най-успешният мирен проект, който някога е съществувал. След Втората световна война, в който от двете воюващи страни загинаха милиони жертви – и руснаци, и германци, и поляци, редица държави бяха сринати и почти унищожени от войната, а след това успяха да си стъпят на краката, като Германия например.

Благодарение на ЕС повече от половин век в Европа цари мир. Европа бе континент, който бе разкъсван от войни. Благодарение на същия този Европейски съюз дори в самата Великобритания в момента цари относителен мир. Имам предвид размириците в Северна Ирландия. Благодарение на тази европейска спойка напрежението в Северна Ирландия изчезна. И затова когато половината британци гласуваха за напускане на ЕС проблемите, които по-рано съществуваха в Северна Ирландия и Шотландия – т.е. тяхното желание за независимост, сега отново излязоха на преден план.

Когато половината от населението на една държава иска едно, а другата половина – друго, е много трудно да се намери общ знаменател. Премиерът Борис Джонсън призова Брекзит да бъде оставен в миналото и да се гледа напред и нацията да се обедини. Не знам как ще се обедини британската нация. Защото половината част от обществото има абсолютно неприемлива гледна точка за останалата половина.
“Ние ще се върнем” – такива плакати издигат противниците на напускането на ЕС от Обединеното кралство

– Очаква се, че Великобритания ще върви към близко партньорство със САЩ. В рамките на ЕС това не бе възможно. Смяташ ли, че такава тенденция вече се наблюдава?

– Великобритания няма друга алтернатива. Великобритания все още е шестата по големина икономика в света. Неминуемо трябва да сключи търговска сделка с някой от големите играчи на световната сцена. Кой е този голям играч? Министър-председателят на Великобритания Борис Джонсън и целият негов екип категорично казаха, че Съединените щати ще бъдат техният основен търговски партньор. Сключването на такова търговско споразумение със САЩ е абсолютно задължително и то ще се случи. Това е политиката на правителството на Великобритания в момента. Аз съм скептичен по отношение на сключването на търговско споразумение с ЕС. Макар че и двете страни извяват желание то да бъде договорено и подписано, пак същият Борис Джонсън и правителството на Великобритания казват, че свободното придвижване на европейски граждани  между Великобритания и ЕС ще приключи. А свободното придвижване на хора, капитали, услуги и стоки са четирите принципа, върху които е основан Европейският съюз. Не може постоянно да се правят изключения за една държава, а да не се правят изключения за останалите 27 страни-членки на ЕС.
– В преходния период европейските граждани, включително и българските, могат свободно да пътуват до Обединеното кралство, без да попълват някакви документи и без визи. Нали така?
– До приключване на преходния период, до декември 2020 г., ако не се постигне сделка, а ако се постигне сделка – до юни 2021 г., не би следвало да настъпят никакви промени в режима на пътуване. Но същевременно вътрешният министър на Великобритания Прити Пател категорично заяви, че след Брекзит свободното придвижване на хора между Европа и Великобритания ще приключи. Това е още едно противоречие – когато вътрешният министър на Великобритания твърди едно, а ЕС – друго.
Великобритания навлиза в този преходен период. Надявам се, на това безпрепятствено пътуване между Великобритания и Европа да продължи поне до края на преходния период, защото в противен случай  много българи ще бъдат поставени в изключително трудна ситуация. Една голяма част от тх все още не са кандидатствали за новия статут. Как ще докажат, че имат право да влязат в държавата, ако са живели там, но са отишли да видят близките си в България или пък са били някъде на почивка в Европа. Когато получиш новия статут не се издава и физически носител затова, че си го получил, т.е. пак няма как да докажеш, че имаш право да живееш във Великобритания.
– Би ли припомнил през каква процедура трябва да преминат сега европейските граждани, живеещи в Обединеното кралство, за да може да останат там?
– Всички граждани на ЕС, включително и българите, живеещи във Великобритания, независимо от периода, през който са живели там, независимо от това дали работят или не, от семейното им положение и социалния статут и т.н., трябва да кандидатстват за „статут за уседналост“, който ще им даде правото на постоянно пребиваване след Брекзит. Тези, които са пребивавали 5 или повече години във Великобритания и може чрез документи да докажат престоя си, кандидатстват за т.нар. „settled status” – „статут за уседналост“. Всички останали, които са в страната по-малко от 5 години, ще получат „временен статут на уседналост” – „pre-settled status”. Крайният срок за кандидатстване е 30 юни 2021 г., ако не настъпят промени. Има онлайн процедура, за която се кандидатства. Не е трудна, не е сложна, безплатна е, но е съпроводена с владеене на английски на някакво ниво и на компютърна грамотност. Човек трябва да докаже престоя си чрез доходи, чрез наличие на жилище, чрез плащане на социални осигуровки, чрез регистрация при личен лекар и т.н. Процедурата не е направена, така че да обезкуражат гражданите на ЕС да не кандидатстват, но има минимум от неща, които те трябва да докажат. А част от българските граждани няма да успеят преминат през този тест.
https://lupa.bg

loading...