Днес баркодовете са ежедневна практика във всеки магазин и търговски обект (Снимка: Юрген Фелхле, лицензирано от Shutterstock.com)
3 април се счита за рожден ден на баркода, едно от най-модерните изобретения на 20-ти век, което е пионер в автоматизацията на контрола на запасите и дистрибуцията на продукти, като по този начин подобрява и ускорява обслужването на клиентите. На този ден през 1973 г. IBM официално представя своя UPC, един от най-широко използваните линейни баркодови символи. Оттогава тази дата се счита за рожден ден на баркода, като Бернард Силвър и Норман Джоузеф Уудланд се считат за негови основатели.
Днес баркодовете са ежедневна практика във всеки магазин и търговски обект. Основната им цел е да идентифицират продукт или неговите характеристики (опаковка, сериен номер и др.). Те са ключови, предоставящи важна информация за всеки артикул както на професионалисти, така и на потребители . Прилагането им върху продуктите е задължително за всички производители. Преди това цените за всички продукти се въвеждаха ръчно на касата, така че използването на баркодове опрости работата на много хора, особено в сектора на търговията на дребно .
Но трябва да се каже, че много преди изобретяването на баркодовете и скенерите са правени опити да се създаде нещо подобно, което би подобрило процеса на продажби и счетоводство. Първоначално за тази цел са били разглеждани перфокарти, но те не са били много удобни. Освен това, сканиращото оборудване е било огромно и невероятно скъпо.
Първите разработки в създаването на баркодове са направени през 1948 г. от Бернард Силвър, докторант в Технологичния институт Дрексел във Филаделфия, САЩ. Според историята, той подслушал разговор, в който собственик на местна компания за хранителни стоки поискал проучване за автоматизирано събиране на информация директно на касите в супермаркетите. Тогава младият докторант измислил идеята да разработи уникална система за етикетиране на продукти, използваща мастило, което свети под ултравиолетова светлина. Първият прототип обаче бил ненадежден и твърде скъп, така че Силвър продължил изследванията си.
Само след няколко месеца работа, той и неговият приятел Норман Джоузеф Уудланд измислят версия на линеен баркод, базирана на елементи от две добре познати по това време технологии за кодиране: филмови саундтраци и морзов код . Последният става прототип за показването на новия код – наклонени надолу точки и тирета образуват модел, наподобяващ поредица от широки и тесни черни линии, разделени от бели пространства. Методът на филмовия саундтрак формира основата за четене на баркода.
През 1949 г. приятелите патентоват изобретението си и две години по-късно Уудланд получава покана за работа в IBM, където отново започват да работят заедно, за да проектират устройство, което да чете този код. Това устройство е създадено след няколко месеца интензивна работа и въпреки че е гигантско по размер в сравнение със съвременните скенери, то с право се счита за прототип на скенера – устройство, което електронно чете печатни маркировки. Въпреки това, едва в края на 60-те години на миналия век, с появата и широкото използване на лазери и компютри, тази технология е успешно приложена в индустриален мащаб.
Заслужава да се отбележи също, че първите баркодове са били кръгли, което означава, че познатите дебели и тънки линии са били оградени в кръг. Това е било направено, за да се намалят грешките по време на сканиране, позволявайки етикетът да бъде представен на скенера под всякакъв ъгъл. Първата функционална система за нанасяне и четене на кръгъл баркод с помощта на лазерна сканираща система е демонстрирана през пролетта на 1971 г. на среща на върха на големи търговски фигури в Съединените щати, привличайки голям брой участници.
Системата скоро беше тествана в магазин в Синсинати. Резултатите обаче бяха малко по-различни от очакваните. Основният недостатък на кръглия баркод беше невъзможността за четене на данни, когато кръговете с мастило се изместиха леко по време на печат, създавайки размазано изображение. В крайна сметка, решението, предложено от IBM, UPC (Универсален продуктов код) – една от най-разпространените линейни символики на баркода днес – беше признато за най-доброто. Неговите разработчици бяха същият Норман Уудланд и служителят на IBM Джордж Лорер.
На 3 април 1973 г. Националната асоциация на търговците на храни и напитки (NAFC) одобри окончателната версия на баркода UPS (Универсален продуктов код) като нов стандарт за етикетиране на продукти. Първият продукт, продаден с помощта на баркод (сканиран на касата в магазина), беше пакетче дъвка. Това историческо събитие се случи на 26 юни 1974 г. в супермаркет в Трой, Охайо. Между другото, една от тези опаковки дъвка сега се съхранява в музея на американската история „Смитсониън“.
Баркодовете са широко разпространени от 1974 г. В Западна Европа подобна система, наречена Европейски артикулен номер (EAN), започва да се използва за идентифициране на потребителски стоки, но по-късно, през 1977 г. Дори днес никой голям супермаркет не може да работи без тези черни ивици, тъй като стоките или продуктите с баркод се идентифицират лесно, което улеснява обслужването на клиентите.
В момента най-често използваният баркод е EAN-13, който се пише с помощта на ленти с различна дебелина и 13 цифри. Този код се използва за етикетиране на 80% от продуктите по целия свят. Например, първите две (или три) цифри от кода показват страната на произход. Например, кодът на страната за Русия, като производител на продукта, е 460-469.
Между другото, днешните баркодове не са непременно просто поредица от черно-бели ивици. Съществуват и баркодове, състоящи се от точки, квадрати и други геометрични форми, които лесно се разпознават от машините, а някои дизайнери успяват да създадат цели произведения на изкуството от тях, без да компрометират четливостта на кода. Тази тенденция в дизайна на опаковки дори си е спечелила собствено име: Баркод изкуство. Освен това баркодовете се използват не само в търговията на дребно, но и за маркиране на билети, документи и други артикули.
