На 17 ноември Петър Колев Петров навърши 91 години. Той е роден в село Котленци, община Добричка, в далечната 1929 година. Детството, юношеството, младостта и целият му семеен живот са преминали в това село.
Отдавна е загубил своята съпруга и тъжи за нея. За него се грижат синът му Николай и дъщеря му Ганка.
Три години е ходил в румънско училище и една година в българско.
Трудовият му път е в ТКЗС-то – като животновъд се е грижил за коне,крави, овце, работил е като прикачвач. Двадесет и осем години е бил овцевъд и като такъв се е пенсионирал. Гордее се и разказва как ТКЗС-то в село Котленци е било най-добро в цялата околия. Разказва и разсъждава на глас за миналите и отлетели години.
- Не вземам храна от социалния патронаж, защото децата не ме оставят – казва бай Петър. -Ракия и винце не мога да пия, защото ми се вие главата./смее се/
Радва се, че въпреки трудните времена, селото „мърда”, има асфалтирани улици, гробището се поддържа, има новопостроен параклис, за чието построяване той също е дарил средства.
На въпроса каква е рецептата за неговото дълголетие,той отговаря:
- Труд! Много труд дадохме с жена ми Станка. Колкото повече се трудих, толкова бях по-добре. Мислехме много за децата – да ги изучим и да станат добри хора. Ние бяхме единственото семейство в селото, което отглеждаше 70-80 патенца, пуйки, кокошки, петли, дворът беше пълен. Като погледнеш, и сега е пълен, но по-малко. За тях се грижи синът му.
Съжалява, че не може да ходи из двора, за да помага. Пита дали обработват земите, дали всичко е наред. Вълнува се и от обществения живот на селото,защото нищо от миналото не е забравил.
Кметското и читалищно ръководство го поздравиха по случай рождения му ден,като му пожелаха преди всичко здраве и още дълги години да се радва на деца и внуци.
Тодорка АТАНАСОВА
