На 5 септември 1666 г. големият пожар в Лондон, продължил четири дни, приключва. През това време са изгорени 13 200 къщи, повече от 80 църкви и много обществени сгради, а 300 акра земя са опустошени. Кметството и Кралската борса, финансовият център на Лондон, са превърнати в пепел. Най-ужасното бедствие е причинено от пожара на катедралата „Свети Павел“. Трябва да се отбележи, че само няколко души са загинали в пожара. Повечето от жителите на града са имали достатъчно време да избягат.
Веднага след пожара е приет специален Акт за възстановяване на Лондон. Много райони са преустроени, улиците са разширени, а къщите започват да се строят предимно от камък. Но въпреки многобройните радикални предложения Лондон е реконструиран по същия план, както преди пожара.
В памет на Големия пожар в Лондон е построен паметник от архитекта К. Рен – колосална колона с височина 202 фута, вътре в която има бяло мраморно стълбище, а отгоре се открива прекрасна гледка към целия Лондон. На пиедестала на колоната има описание на огъня с всички подробности и различни алегорични фигури.
Истинските виновници за пожара така и не са открити. През 1667 г. Кралският съвет постановява, че пожарът е злополука, причинена от „Божията ръка, силен вятър и много сух сезон“. Общите щети от пожара са оценени на астрономическата по това време сума от 10 милиона лири стерлинги.
Освен това по-късно е съобщено, че огънят е помогнал да се отърват от последствията от чумната епидемия от 1665 г., която отнема около 100 хиляди живота и като цяло завинаги унищожава чумата в Лондон, която бушува периодично в продължение на много векове.
