На 17 юни ще се състои заключителната дискусия по Подробния устройствен план (ПУП) на Борисовата градина, съобщи зам.-кметът по градско планиране и развитие Любомир Георгиев по време на общественото обсъждане на плана, което се провежда на театралната сцена на най-стария и най-големия парк в столицата.
Той подчерта, че задачата на ПУП е да запази характера на парка като общоградска зона за отдих, като същевременно го защити като резерват и паметник на градинско-парковото изкуство. Планът цели да намери устойчиви решения за установените проблеми, като послужи като основа за придобиване на частните имоти от страна на общината и за изработване на инвестиционни проекти за паркоустройство и благоустройство на цялата територия на парка и граничните му райони, каза Георгиев.
По думите му планът ще зададе дългосрочна рамка за всяка бъдеща намеса в парка и ще помогне той да продължи да се развива като „зеленото сърце на града“. Георгиев подчерта, че планът категорично не разрешава ново строителство в парка и гарантира опазването на обществения интерес, природата и културното наследство, както и възстановяването на най-важните исторически функции, места и обекти в него. Планът определя правилата за устройство, застрояване и опазване на Борисовата градина като паметник на градинско-парковото изкуство, за да се защити парковата функция и историческият ѝ облик.
Планът предвижда възстановяване на историческия облик на ресторант „Ариана“ и на стадион „Юнак“ като спортно съоръжение в оригиналните му параметри, премахване на ресторант „Веселото село“ и възстановяване на предишната функция на обекта – детска светофарна площадка. Предвижда се възстановяване на функциите на водния канал, премахване на всички съществуващи сгради от терена на „Капитолия“ и изграждане на подземен паркинг с възстановяване на алейната мрежа и възможност за залесяване, както и възстановяване на функциите на къпалня „Мария Луиза“ и Летния театър. Според плана сградата на гара „Пионер“ се превръща в музей, заедно с част от запазените жп линии, като открито експозиционно пространство, а до гарата се предвижда изграждане на спортни обекти с малка обслужваща сграда с височина от един до четири метра, съобщи зам.-кметът Георгиев.
Любомир Георгиев информира, че до 10 юни се приемат мнения, предложения и становища по ПУП на място в администрациите на районите „Средец“, „Лозенец“ и „Изгрев“, в деловодството на Столичната община, в направление „Градско планиране и развитие“, както и чрез сайта borisova.sofia.bg. На 17 юни ще се състои заключителната дискусия. Ще бъдат формирани районни експертни съвети по устройство на територията във всеки от трите района, които ще разглеждат постъпилите коментари и ще изразят становища, каза Георгиев.
Следващата стъпка е създаването на разширен общински експертен съвет по устройство на територията, чиято цел е да предложи евентуални промени в ПУП. След това проектът трябва да бъде одобрен от Столичния общински съвет. След влизането му в сила ще се изготви план за отчуждаване и съответен бюджет. В рамките на пет години Столичната община трябва да придобие частните имоти в парка и успоредно с това да изготви планове за паркоустройство и консервация на конкретни обекти, обясни процеса Любомир Георгиев.
Най-големият проблем на Борисовата градина е собствеността. „Има всички видове собственост по нашата конституция, което е абсурдно“, каза арх. Атанас Ковачев, основател на архитектурно студио „Ковачев Архитекти“ ЕООД, което през 2015 г. е спечелило националния конкурс на Столична община за „Устройствена концепция за ПУП на Борисовата градина“. Той подчерта, че предлаганият ПУП цели запазване на основната функция на парка – рекреация, гарантиране на публичния му характер, максимална защита от неблагоприятна намеса и запазване на целостта му.
Мечтая за времето, когато софиянци ще плажуват на шестте басейна на къпалня „Мария Луиза“, ще аплодират сцената на Летния театър и ще почиват под сянката на старите дъбове. Вярвам, че това време ще дойде скоро, каза архитектът. Не сме получили градината в наследство, а сме я взели назаем от нашите деца и внуци, и в този смисъл трябва да я предадем на следващите поколения в целия ѝ блясък, заяви Ковачев.
Сред основните опасения на гражданите, присъстващи на обсъждането, са дали новият ПУП ще защити Борисовата градина от строителство, ще гарантира ли публичния достъп до отделни обекти в парка, като къпалня „Мария Луиза“, както и дали общината ще разполага с необходимите средства за отчуждаване на частните терени. Арх. Георгиев обясни, че наличието на ПУП е предпоставка за отчуждаване и без него общината няма право да го извърши. Относно достъпа до обектите в Борисовата градина той посочи, че ПУП-ът определя функцията, обемите, характера на обектите и предназначението на териториите, но не и конкретния достъп до тях. Не се определя публичен достъп чрез ПУП, подчерта архитектът.
На обсъждането, което продължава повече от два часа, присъстват ландшафтен архитект Станимир Шаламанов – проектант в екипа по изготвянето на плана, Милена Иванова – директор на дирекция „Правно обслужване и контрол“ в Столичната община, Мария Гуркова – ландшафтен архитект от екипа, районни кметове, общински съветници и граждани.
